ACTA, again and again…

Защо АСТА не трябва да бъде приемана, нито прилагана.

Поне не във вида, в който се опитват да ни я пробутат.

„Вземете ми парите, хвърлете ме в затвора, само не ми пипайте нета, защото ... лошо ви се пише.” Така казват повечето от родените след 1980г. И повярвайте, те не само го мислят и казват, те са готови да вдигнат революция за това. Всеки, който се осмели да се усъмни в сериозността на намеренията им, може да попита потърпевшите от гнева им. Да, хората наистина не се шегуваха, когато излязоха в незапомнения студ на 11 февруари. Светът е узрял за революцията на Ви (V for Vendetta). Каквото и да се опитат да ви казват разни "експерти" по мрежовите въпроси, винаги, задължително, първо прочетете титлите и организацията, от чието име се изказват. После, ако все още имате желание, можете да прочетете споделените с аудиторията, вълнуващи мисли. Единственият, неоспорим, видим, осезаем факт във всички възможни съображения на говорителите и от двата лагера ЗА/ПРОТИВ АСТА е това, че

Мрежата е жива, дишаща, паралелна реалност,

в която живее нашият виртуален двойник, нашата, може би, по-добра или пък по-лоша част. 

Да, днес не можем да си представим живота без компютър, и достъп, разбира се...

Достъп до глобуса, до всичко и до всички. До приятелите, колегите в социалните мрежи, до братовчедите в Канада,  до брата в Австралия, до съучениците в Германия и до приятелите в Ню Йорк.

Кой би се осмелил да ни вземе тази свобода, най-скъпата от всички други съмнителни свободи, които уж конституцията и конвенциите са ни предоставили? Тъкмо тази свобода, която ни доставят ISP-тата, точно нея не искаме никой да пипа. Свободата на мрежата  с най-големи дупки от която и да е друга мрежа, именно тази свобода не искаме никой да прекроява, моделира, програмира, криптира, кодира, дефинира и въобще да я манипулира за свои комерсиални, шпионски, политически, икономически, глобални и каквито и да е съображения. 

Когато говорим за дупките в мрежата, не можем да пропуснем и другата антитеза

„Нета”  е като рибарска мрежа и пропуска всичко

И като се има пред вид, че в нея постоянно се размотават децата, не само моите и вашите, а всички възможни деца от всички възможни места на света, и че те са доверчиви, крехки и раними, понякога агресивни и опасни, мрежата все пак трябва да бъде наблюдавана и контролирана от морални, икономически, чисто човешки съображения за добро и справедливост.

Това е пречесечната точка в конфликта:

Как да бъде  контролирана, с правни средства (споразумения директиви, закони) мрежата, за да не се чувстваме следени от Големия брат, нито ограбвани от хакери, нито подслушвани от разни шпиономани, мрежови воайори и така нататък.

Очевидно, всички се вълнуваме от тази титанична икономико-политическа битка с вселенски мащаби за надмощие в мрежата. А всъщност, както винаги, става дума за пари. Този път за ужасно много пари. И нали всичко вече е глобализирано, дошло е времето да се осребрят печалбите глобално. Поне така си мислят онези, които много натискат за прослуватата АСТА (току виж влязла в речника като нова дума за законодателно насилие).

И като говорим за вселенски работи, изкушавам се да илюстрирам нашите човешки тревоги и тегоби с думите на един велик писател, който, уви, имаше толкова необятен талант, че пропътува мислено цялата Галактика на автостоп.

„Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката, се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце. Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели  - произлезли от маймуната форми на живот – са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.

Тази планета има - или по-точно имаше – един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечено се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.”

Из – „Възможно най-пълният ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ”

 от Дъглас Адамс – ИК Бард, 2002 (превод Росица Панайотова)