картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

петък, 6 май 2016 г.

So Digitally!



Днес си купих едно списание.
От онези, напечатани на лъскава хартия. Тежи цял тон.
Да разкъсам целофана и да прелиствам бавно тежките страници
докато се излежавам с меко одеялце на дивана в съботния следобед 
е най-простият и достъпен за мен начин за релакс в дъждовните  уикенди.
Към този домошарски уют добавям и чашка черно кафе и черно като душата на дявола брауни с бадемови люспи и разбира се  full HD & relax music в YouTube.
Къде са дигиталните неща тук?
Търпение. Идват!

Накратко.
Не се получи по гореописания начин.
Всеки елемент от моята рецепта за приятно следобедно безделничене си беше на мястото с изключение на лъскавото списание.
Оказа се пълно разочарование.
Две  трети  - реклами на превзети, безумно скъпи боклуци, притежанието на които по никакъв начин не се вмества, поне в моята представа за щастие.
Текстовете – лигаво сладострастни въздишки по неземни богатства и красоти във вид на бижута, часовници, парфюми и прочее неща, които рано или късно омръзват…
A  статията - възхвала  за дъщерята на коняра, станала графиня фон не знам си коя след безумен галоп през половин дузина бракове с милионери и прочее щателно подбирани мъже, направо ме потресе.
До степен, че захвърлих списанието на пода.
Докато си губих времето, прелиствайки в търсене на нещо свястно за четене и гледане, кафето ми изстина. Забравих  и  за черните сладки.

За щастие,  пет минути по-късно напълно се прехласнах   в един сайт, отваряйки едно след друго видео с работите на един дигитален артист.
Въпреки резервите ми към модернистичното изкуство с всичките му инсталации, пърформанси и прочее визуализации и концептуализации, с ръка на сърцето признавам, че дигиталното изкуство все повече ме изумява и стъписва с неподозирания си начин на въздействие. Защото... Просто защото идеите оживяват пред очите ти. 
Такива преживявания наричам:
So Digitally!
Това е. 

Работите на Bart Hess, могат да се видят тук:
Любимата ми e Digital Artifacts. 

Извън темата,  обратно в офлайн реалността днес,
на всички, които носят гордото име Георги
Честит Имен Ден!

на всички останали
Честит Ден на Храбростта!

Струва си да я отбележим и възхваляваме, защото
всеки ден
имаме нужда
от храброст
за да започнем и завършим 
поредната си битка.