„Сърцето има
повече стаи и от публичен дом.”
Из „Любов по време на холера”
Габриел Гарсия Маркес /Габо/, роден на 6 март 1927г. в Аракатака, Колумбия.
Нобелова
награда за литература за цялостно
творчество /1982/.
Автор на „Сто
години самота” и други магически произведения, които те оставят без дъх.
„Тогава
Макондо беше село с двайсет къщи от кал и тръстика, построени край брега на една река с бистри
води, които се спускаха по корито от камъни, бели и огромни като праисторически
яйца.
Светът беш
толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги
посочват с пръст. Всяка година около месец март, дрипаво циганско семейство
издигаше шатрата си близо до селото и с голяма врява от пищялки и барабани
представяше новите изобретения.
Най-напред донесоха магнита. Снажен циганин с планинска
брада и врабешки ръце, който се представи под името Мелкиадес, направи свирепа публична
демонстрация на онова, което той самият наричаше осмото чудо на мъдрите
алхимици от Македония. Тръгна от къща на къща, повлякъл две метални слитки, и
всичко живо се изплаши като видя, че казаните котлите, клещите и мангалите
изпопадаха от местата си, а дървените части скърцаха от отчаянието на гвоздеите
и винтовете, които се мъчеха да се разковат, и дори отдавна изгубените предмети
се появяваха там, където най-много ги бяха търсили, и се мъкнеха в шумен безпорядък подир магическите
железа на Мелкиадес.
„Нещата имат
собствен живот – тръбеше циганинът с груб акцент, - цялата работа е да им пробудиш
душата.”
Сто години самота, Габриел Гарсиа Маркес /превод
Румен Стоянов/
Happy
Birthday, Sr Marquez!
Няма коментари:
Публикуване на коментар