My Selfhood

What Reveals My Selfhood Most?

Books | the touch of dusty pages

Melody | the harps, reminding me of magnificent “The Grass Harp” by Truman Capote

Noise | the outcry of children in the backyard

Peppers | the sweet smell of baked red peppers in a hot summer day

Blue Horizon | the thin line where the sea and the sky merge far, far, far away and everything becomes endless blue.


My soul is a bunch of wildflowers and everything bringing sparkle on a rainy day

Run, run, run ...

Тичам,

следователно – съществувам

Съществуването е необходимо, но недостатъчно условие за ЖИВОТ.

Омръзна ми да срещам, слушам и понасям хора, които ме занимават с някакви умрели неща – идеи, концепции, мисли за живота и пр.

Омръзна ми да слушам мисли за ЖИВОТА, в които няма никаква форма на живот, визуално и ментално.

Да, така е, претенциозна съм.

Но не чак толкова.

Достатъчно ми е да зърна някой добре изразен мускул на тяло, което е живо.

Или, шарени завеси на готин прозорец и още по-готин балкон, пълен с живот – саксии, вази с цветя, кашпи с храсти.

Или пък – жива, искряща усмивка, разтегната на лице, красиво изпълнено с живот.

Какво е нужно, за да се почувстваш жив?

No money. No!

Тичай!

Тичай в парка, по крайбрежната алея, в града, в тихите селски улички,  в полето.

Тичай в планината, край морето. В полето, край реката.

Нагоре и надолу.

Бягай и не се страхувай. Не поглеждай назад. Само напред и встрани.

Пейзажът зад гърба ти няма значение.

Защото вече си го гледал.

Или, защото ще го видиш, когато се завъртиш обратно.

Изчисти главата и съзнанието си от:

Лоши мисли

Претенции към хората

Тъжни спомени – за какво са ти?

Мисли! – за щастливите моменти, които искаш да преживееш.

Дишай! – утринният хлад, ароматът на зелени листа и треви. Дори и росата мирише някак по своему.

Слушай! – любимото парче от плеъра. Или? Изключи всичко и слушай красотата на птичите песни. По възможност не слушай: шум на мотори, караници и глупости, излезли от главите на хора, в които няма живот.

Наблюдавай! – всичко. С любов. Приеми, че хората в парка са млади и стари, силни и немощни, смешни и сериозни. Фактът, че са потърсили компанията на гората пред задушния апартамент в градската, нагорещена до бяло джунгла е достатъчен за твоето великодушие.

Изпоти се! - здраво с тичане. Изхвърли всичките токсични мисли и лошата енергия, излъчена от хора, в които няма капчица ЛЮБОВ към ЖИВОТА.

След достатъчно, но не много дълго време ще видиш резултата от това преживяване.

И ще се събуждаш щастлив. Защото знаеш, че имаш среща с ГОРАТА.

А тя е пълна с живот ...

and if Youtube, allow me, listen this