Хората на
изкуството винаги са били загадка за мен.
Магнетични, харизматични, понякога
отровно демонични, космични... хора или извънземни същества? Не зная.
Обожавам техния
поглед към живота – понякога слънчево жизнерадостен, друг път тъмночерен,
напоен с драмата на нечовешката болка на човеците да преживеят поредния лош ден
или пък с мъдростта на детето във всеки от нас, което превръща всеки ден в
забавни приключения на чипонос нещотърсач на ... щастие.
Тази емоционална
прелюдия е вдъхновена от второто име в моята секция за забележителни българи. Днес
ми се иска да представя на милите ми читатели,
Ангелина Цветкова, така както я видях или по-скоро, както тя ми се представи
преди една година с нейния болезнен за нея случай за разрешаване, камъчето в
нейните обувки, с които стъпва по земята като един вдъхновен от
Живота, Творец ...
Първо, тя е
прекрасна българка, която смайва с непринудена и естествена красота. Още от
вратата виждаш, че влиза Художник и се притесняваш с какви очи ще те погледне
...
Второ, начинът,
по който говори, издава
вълнението, болката, която й причинява проблема, който й пречи да продължи да
извайва своя вълшебен свят от метал, фантазии, сънища, мечти, надежди, всичко
това оплетено в пленителни дантели-бижута.
Трето, оставам
без дъх, когато разглеждам нейното изкуство, показано на света в хармония със
задължителната поезия, която го е родила.
Дами и Господа,
представям на Вашето внимание не художника, а поета, създал тези вълнуващи произведения
Some day
he'll come along,
The man I love
And he'll be big and strong,
The man I love
And when he comes my way
I'll do my best to make him stay.
The man I love
And he'll be big and strong,
The man I love
And when he comes my way
I'll do my best to make him stay.
Колко хубаво, е че все
още съм на буквата „А”.
Колко ли още
забележителни българи ще срещна и представя тук?
Да видим.
И накрая, задължителния
музикален фон, благодарение на YouTube пардон ... Google
Enjoy ...
