картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

неделя, 21 юни 2015 г.

A Tale of The Sun

Кой Открадна Слънцето?


След дъждовната пролет, с реки от вода се вливаме в

Дъждовното лято

Дъжд, малко слънце и отново дъжд, дъжд, дъжд.
Липсват ми слънчевите лета от слънчево безгрижното ми детство.
Липсват ми

слънчевите усмивки в лицата на непознатите по улиците,

слънчевите помисли да правиш добро, ей така, просто за да има колкото се може повече добро в този жесток свят, в който сякаш и Слънцето вече не иска да ни огрява.

Липсва ми, 

Слънцето

и неговият дар да осветява и най-прашните ъгълчета в най-тъмната стая,
и неговата топлина,
и онази негова светлина, с която листата на дърветата заблестяват със слънчева зеленина,
и неговата щедрост, с която огравя еднакво всички – и малки и големи, и бедни и богати, и бели и черни.

Когато беше малък,  моят по-малък син ми каза на плажа :

„Мамо, не искам да се пека на слънцето!”
„Защо?”
„Защото ще стана негър.”

Ако имах мъдростта от днес, щях просто да добавя:

„И какво от това?”

А днес мога само да въздъхна:

„Липсва ми слънцето. Върнете ми Слънцето.”

Една хубава народна приказка за слънцето, може да се прочете, тук