Saturday

Искрящото октомврийско слънце днес си почива от интензивното греене през седмицата. Няма как да му се сърдим. Хора сме. Не може постоянно да ни огрява :)  Въпреки, че ... много би ми се искало всеки ден да има слънце. Хората в пустинята едва ли споделят моето мнение. Все едно.

Събота е. Ден за всичко. И за нищо. Както ви се харесва. Случи се днес да поскитам по улиците. И да позяпам „хора, къщи, салтанати”.    
Хладният вятър завихря рояк златни листенца пред очите ми. Един по-силен порив,  и – туп, пада шумно върху капака на колата един едричък кестен. Стресна ме. 

Тръгвам пеша.

Забелязвам колко приятен е станал центърът, напоследък. Яркоцветни хризантеми в кашпи греят навсякъде. 

Две момичета са седнали на бордюра, бъбрят си лениво и подръпват цигарите си. Краката им са изпънати напред и виждам хубавите обувки и на двете. Краката им също са хубави, според моите женски стандарти.

На пейка в черковната градинка  момиче с разпилени руси коси и тъжна усмивка храни вечно гладните гълъби. Цветът на палтото й се слива със сивото на гълъбите. Не обичам гълъби. Успокоих се, че не съм толкова лош човек, когато прочетох, че и Леонардо да Винчи не ги е харесвал. Ето какво е написал в една от своите бележки:

„Гълъбите са символ на неблагодарност, защото когато пораснат и вече няма нужда да бъдат хранени, започват да се бият с баща си и тази борба на свършва докато по-младият не прогони бащата и не му отнеме женската, и не я направи своя.”

 Бележниците на Леонардо/ Редакция и увод: Ема Дикенс, ИК Бард 2005

Пет-шестодишно бледо момченце с дълга кестенява коса прави плахи опити с новите си ролери. След първите метри, добива повече увереност и се понася с по-голяма скорост. Крачетата му са тънички като солети, сякаш всеки миг ще се пречупят. Но, не, - докато го подминавам продължава да пори въздуха все така изправен.

По-нататък тъмнокос млад мъж старателно прибира и завързва в стегнати вързопи непродадените вестници. Погледът му е съсродоточен. Цялото му внимание е погълнато от стягането на пакета с найлоновата връв. Ето, прави го отново и хоп, всичко е свършено. Пакетът е готов и той е свободен за съботната вечер. Може би някъде вече го очаква нежна блондинка. Поне така си представям нещата. Обичам да оставям въображението ми да довършва картините, които градът рисува пред очите ми.

Прибрах се.  Чаша ароматно кафе и две-три тънички като хартия бадемови бисквитки довършват съвършеното ми съботно настроение днес.

За цвят, публикувам тази картина, която ми прати по Skype скъпа моя приятелка.

Благодаря ти, Гал! Картината наистина ми харесва. Който и да е нейният автор. Да ме прощава за нарушените му авторски права. За компенсация, обещавам да купя картината, ако я открия някъде да се продава. И ако парите ми стигнат, разбира се.

Приятна събота на всички, които обичат съботните дни. И на тези, които не ги обичат, също.

FALL INSPIRATION

Естественото е на мода. 

   

Слава богу, дойде отново ред на простотата.  

Поне в модните тенденции е факт.

С ръка на сърце признавам, че съм фен на Marc’o Polo. Не вярвах, че веригата ще присъства някога у нас тъкмо заради простотата на линията и семплите модели, изчистени с онази скандинавска непримиримост към всичко излишно. И макар, че дяловете на компанията отдавна са почти изцяло германска собственост, скандинавският минимализъм в стила присъства и до днес в колекциите. 

Разлиствайки каталога на новата колекция Есен/Зима (при споменаването на „каталог” в никакакъв случай не си представяйте лъскави снимки на атрактивни мадами с полуотворени устни) се зачетох във встъпителния материал за вдъхновението на мъжкия стил в новата колекция на марката. 

Кари Грант и Ернест Хемингуей. 

Това са мъжете, които тъкмо с полярността на своите стилове са вдъхновили стилистите на бранда.  И макар, че тук въобще не става дума за висша мода, а за ежедневно облекло за работа и за свободното време, авторите на модната тенденция си имат философия. Кари Грант, вечният символ на елегантна мъжественост с неговите строги костюми и тъмни очила и Ърнест Хемингуей с небрежната елегантност на човек, който предпочита да бъде на открито, там където се случват неговите истории - с бермуди и тениска край бреговете на Куба или с въдица край някоя от любимите му реки в Северна Америка, обут във високи ботуши,с  панталон и риза в защитен цвят и неизменната жилетка с безброй джобове за типично мъжките аксесоари – джобно ножче, кърпа и каквото се сетите. 

Представих си ги живо тези двамата, вечни мъже. Опитах се да си представя светът от тяхното време и си казах: 

"А-ха, определено шейсетте. Да видим."  

Есенно вдъхновение изпълни всичките ми сетива – с картини на златни листа, полюшвани нежно от топлия вятър навън, аромата на пушек от горящи листа, запалени на малки огньове в съседните дворчета, с вкуса на ябълковия пай, който хапнах преди малко и разбира се, с образи от една епоха на елегантност и стил.  

Без Гага – кресливост в облеклото и обноските, без съмнителна силиконова красота в женските форми, без старателно епилирани мъжки крака под летните бермуди. 

"Шейсетте, а-ха." - подсетих се отново. 

Златните години на миналия век с дългите безкрайни лимузини, с галантни мъже и естествени жени с дебели вежди, изящни в своите тесни панталони, с черни пантофки и семпли блузи; и да не забравя – с платинените албуми на изключителните групи, изпълнители и музиканти, създали най-разтърсващите рок парчета, които и днес могат да разтърсват. Парчетата, които подбрах да споделя тук обхващат различни стилове, но както сами ще се уверите, блус звученето все още  доминира. И това продължава докато рокът порасне достатъчно, за да забие мощно и незабравимо следващите десетилетия.

Но за рок епохата, друг път.

А сега, моля за тишина! Да чуем и да аплодираме.

Fleetood Mac/Looking For Somebody

Bee Gees/Massachusetts 

Jethro Tull/Nothing Is Easy