Lesson # 1: The Sea

Морето, морето, морето!

Започвам нова серия истории с етикет "Lessons".

Забелязах, че когато съм сред природата, всяко нещо в пейзажа:

- лист, отронващ се с бавен танц от дървото;

- малка вълничка, която целува нежно брега в ритъма на ефирния бриз;

- катеричка, която се премята по клоните с лекотата на божие създание, лишено от непосилната тежест на мисленето;

- копринено червената красота на маковете в пастелния фон на безкрайното житно поле;

- арфата на тревите на Витоша, напролет - зелени и остри като ножове, наесен - сухи и сиви като коси на старица;

...

небето, гората, слънцето, птиците, вятърът, вълните,
всичко, (недокоснато от човешка ръка)
ми помага
да разбирам света
по неповторим, непосредствен начин.

Като уроци, предадени на сетивата
директно от Създателя и архитекта на
нашата Планета.

Какво ме учи Морето?

Учи ме на

Постоянство - с повторящите се ритмично вълни, които дълбаят, дълбаят и променят структурата на камъка, превръщайки го в ... пясък.

Смирение - тежките, грамадни вълни, разбиващи се с грохот пред очите ми,
сякаш ми казват колко крехко е тялото на човека.

Незначителност - милиардите песъчинки в краката ми напомнят за съществуването на всеки един от нас, незначително - на фона на океана, мимолетно - на фона на вечността.

Друго?
Какво повече освен да добавя кратък цитат от блестящата проза на Айрис Мърдок

"Морето. Бих могъл могъл да напълня цял том с моите словесни морски картини... Сега от прозореца, който гледа към морето, виждам три различни вида чайки, ластовички, един корморан и безброй пеперуди, които пърхат около цветята, като по чудо поникнали върху моите жълти скали."

Айрис Мърдок, Морето, морето | Превод от английски 
Правда Митева, 1987

Goodness Is Everywhere

Не приемам извинения и причини за липсата на доброта в хората.
Смятам, че "повече от винаги" (казано блестящо по детски) имаме нужда от прояви на обикновена, топла, човешка, спонтанна, искрена ...
Доброта!

Какво е Доброта?
Ето един примерен списък:

* Да се усмихваш, дори когато ти е тъжно. Светът е жаден за усмивки. Страдания си имаме предостатъчно...

* Да нахраниш гладен човек. Да, човек, а не гълъб, котка, куче. Хората не могат да ловят мишки или да кълват зърна, разпилени на паважа. Нека се грижим първо за себеподобните и после за другите видове.

* Да изтриеш сълзите на разплакано дете. Децата плачат със сълзи, когато са истински разстроени. Пищенето, тръшкането и хленченето не се броят. Те са просто признаци на липсата на възпитание.

* Да не пестиш думи за похвала. Една добра дума на място дава криле. Лошата дума, убива всеки порив за живот.

* Отглеждай нещо с любов и внимание (растение, животно, човек...). Не очаквай благодарност, дори под формата на пост във Фейсбук за нищо, което си отгледал. За да е наистина добро, трябва да е просто ей така, от сърце, без очаквания за награда.

* Хвани непозната старица за ръката докато пресича ръмжащия с форсирани двигатели булевард. Възрастните хора също са били млади и силни някога. Не ги наричай "баба" и "дядо", както правят бездушни и невъзпитани хора или просто журналисти в евтини издания.

Добротата е навсякъде.
Стига да имаш очи и уши да я откриваш.
Постоянно.
Навсякъде.
Българите могат да бъдат добри хора.
Стига да дадат израз на най-доброто у себе си.
Да си спомним за топлата усмивка на баба и ароматът на нейната баница.

Направи нещо добро днес. 
Ей така.

Защото,

Светът е огледало, от което те гледа твоето собствено изображение. Хвърли към него тъжен поглед, и срещу теб ще погледне мрачно лице; но който се смее заедно с него или над него, той ще намери в него весел и сговорчив другар."

 William Makepeace Thackeray