картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

сряда, 25 декември 2013 г.

Joy of Losing



За Радостта от Загубата

или 

Защо продължаваме да играем след като загубим играта?



Освен да се преситиш с ядене на шоколадови бонбони Jeff de Bruge ( защото всички от семейството са решили да ти подарят от тях - какво похвално единомислие! ), Коледните празници са идеалното време да събереш мислите си и да превъртиш лентата на отиващата си година.

Какво има в моята лента?
Битки, сражения, загуби, превъоръжаване, тактически отстъпления и внезапни щурмове.

Друго?
Моментни загуби на духа, анализ на резултата от събрания брой точки  и постоянно, неотклонно намерение за още една игра.

Какъв е смисълът да събираш отрицателни емоции, участвайки в игра с правила, създадени от други?   

„Парадоксът на трагедията” е изследван и тревожи умовете на мислителите от векове насам. Според някои, човекът не се задоволява само с преследването на щастието. Напротив, често, с настървение търси и следва мрачните разклонения на НЕ-щастието. Дали защото тъгата, която изпитваме е истинска тъга? Или защото негативните усещания карат организма ни да компенсира със създаването на повече щастливи моменти и хедонистки преживявания.  

Не ми се стъпва в чужди обувки, затова ще оставя моя собствен ум да ме отведе в края на тази мисловна пътека. 
И така, стигнах до края и ето какво открих.
Загубите в битките не са нещастие.
Те са повод за радост, защото 

Сме се борили 
Сме оцелели
Духът ни е все така висок
Силна е волята ни за победа
Куражът продължава да ни води напред. 

Без значение дали сме пешки, офицери, царици, ние сме част от играта „Живот”.
Не ни остава нищо друго освен да я играем.
Отново. И отново.
Всеки ден. Всяка минута.
До самия край.