Hymn To Love

Какво празнуваме на Коледа?


Раждането на Спасителя  е символиката на  Рождеството за християните.

Затова е цялото това ликуване в цветове, позлата, украса.

Затова са подаръците. Богатата трапеза на Коледния обяд.

В коледните празници няма капка смиреност и сдържаност.

Харчат се пари с непоносима за практичността лекота. Харчат бедни и богати.

Градовете се превръщат в светещи витрини на разточителността.

Така е в New York

И в Paris

И в Beijing

И в София, също

По Коледа е обичайно да станем по-добрички.

Какво пък, веднъж в годината можем да си позволим малко щедрост.

Да си спомним за мама, да се усмихнем на съседа, да поздравим мило колегата, да забравим какъв ass е шефа. 

На Коледа стават чудеса. Наистина.

Най-голямото чудо е събуждането на човечността, размразяването на усмивките, усещането за космическа безграничност на чувството "любов".

Мъчно ми е за всички онези, които бъркат любовта с плътските радости.

Не говорим тук за тази любов. Тя е прекрасна, но недостатъчна да изпълни сърцето.

Говорим за онази любов, изказана с думите на Св. ап. Павел в неговия "Химн на Любовта". Следва цитат, който пристигна в мейл бокса ми от студена Бавария.

The Sender has … най-прекрасната усмивка на света.

Ето го и Химнът:

"Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ,
НИЩО НЕ СЪМ.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
Вяра,
Надежда,
Любов;
но по-голяма от тях
е Любовта."

P.S. Както винаги, ще се радвам да чуя и твоите мисли, Скъпи Читателю