картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

понеделник, 2 януари 2017 г.

The Most Popular Brand In The World? Coca Cola? Nop...


Най-скъпият бранд на света?

Не, не е Coca Cola.
Нито Apple.
Нито каквото и да е друго нещо – символ, знак, букви, слоган и т.н., което е заявено и регистрирано в  Патентен офис.

Помислете още малко.
Ето и някои жокери за най-скъпата търговска марка:
-       известна е във всяко кътче на света,
-       любима на  малки и големи
-       може да се види навсякъде
-       през зимния сезон
-       продава всичко: шоколади, чорапогащници, играчки, песнички, филми?

Е, с толкова много жокери, сигурно отгатнахте:

Да!
Най-комерсиалният символ на света,
монетизиращ пребогато,
всякакви идеи за бизнес,
с които се изкарват добри пари,
всяка година,
на нашата планета, е:

Коледа | Christmas | Рождество | Weihnachten | Navidad | Natale

Негативно настроената част от човечеството, всякакви модерни превъпллъщения на Скрудж, практични, себични и прочее мизантропи, с общото име Party Killers,
биха определили масовата лудост по най-известния бранд като:
пълна глупост, тъпня, идиотски празници за идиоти, безумието на тълпата, време за безсмислени покупки и харчене на пари за безполезни неща и т.н.

Да така е.
Забелязахте ли:
Колко препълнени бяха големите търговски вериги с пазаруващи по празниците?
Разнообразието от стоки, които се продаваха успешно с бранда “Коледа”? -
от бързи заеми, дентални услуги за снежнобяла усмивка, нова рокля за празничната нощ до шофьорски курсове и хамалски услуги.

Да, така е. 
Всичко това и въобще всичко на света може успешно да се продаде с този уникален, универсален, глобален бранд.
Да, находчивите търговци спечелиха от нашите сантименти, свързани само със споменаването на вълшебната дума.
Да, похарчихме повече отколкото здравия разум и практичността изискват.

И какво от това?
Да върви по дяволите, Скрудж.
И всички пресметливи търговци, които бръкнаха дълбоко в потребителския ни джоб и измъкнаха последната стотинка оттам.

Нима всички не искаме едно и също?
И в Бразилия, и в Белгия, и в България, всички искаме да видим близките ни хора здрави и събрани около празнично украсена, отрупана с ястия трапеза с всички онези ширпотребни боклучета във вид на ангелчета, ароматни свещи, мигащи лампички и чорапи с лакомства.

Цената за този сбъднат блян няма значение.
Нито брандът.
Нима има значение нещо друго освен щастието на близките ни хора?
Да вървят по дяволите парите и практичността!

Ето затова,
точно този бранд,
е номер 1.

Случайно да знаете, кой е бранд номер 2?

Това е християнският символ, кръстът с разпятието, който генерира ежегодни  приходи в милиарди от всякакви стоки и услуги, които може да си представите – бижута, сувенири, церемонии, дрехи, аксесоари, храни, напитки ...
И всичко останало, създадено и продадено в името Господне.
Амин.
Блажени вярващите ...
потребители на стоки и услуги.



неделя, 11 декември 2016 г.

Tech Museum In Bulgaria?

Someday, maybe …



“Музей” е дума, която е метафора за тишина, застиналост, неподвижност ...
С нея върви и думата “експонат”. Нещо, което е поставено зад стъклена преграда и обикновено съпроводено с писмени обяснения  за него.

Ако това са единствените ви асоциации на тема музей, значи сте безнадеждно изостанали. Някъде в миналото, даже в по-миналото столетие.

Музеите днес не са това, което си мислим за тях.
Определено.
Във времената, когато мобилността придоби значението на “свобода” във всяко отношение, логично, музеите се превръщат от място на самотно съзерцание на експонати в място на динамика и споделени преживявания.

Изпитах това усещане за първи път в Музея MAS | Museum aan de Stroom в Анверп, където:
“you’ll become acquainted with Antwerp in the world and with the world in Antwerp.”



В това уникално архитектурно пространство наистина можеш да обгърнеш с поглед не само Антверп, но и света извън неговите очертания. 
На изхода от всяка тематична зала те очаква изненада, провокация към твоята креативност. 
Любимата ми: 
маса с празни стъклени бутилки, празни бели листа и моливи. 
Написваш своето послание, навиваш листчето на фунийка, затваряш бутилката с гумена тапа и ...Твоето послание със сигурност стига до някой непознат/а. 
От друга маса си вземаш бутилка с нечие послание и отнасяш музея у дома.

Но! 
Днешният пост е посветен на Музея на иновациите | The Tech Museum Of Innovation. 




Къде се намира?
В Калифорния, Силициевата долина, разбира се.
Той е още едно доказателство, че Америка все още е мястото, където се задвижват големите идеи и креативността е като вирус, който безпрепятствено се предава по въздушен път.


Музеят изглежда идеалното място, на което да заведеш децата си през уикенда. 
Не само веднъж. 
Защото там могат да се почувстват изобретатели, иноватори.


Разгледайте.
И помечтайте...
И в България да има такъв музей, вместо поредният архитектурен кич с бездушното и нищо незначещо на български “МОЛ”.

 “Музей” звучи и се превежда еднакво на всички езици.
На почти всички, за да бъдем точни.

неделя, 30 октомври 2016 г.

Bob Dylan Аnd Аcademic Аwards



Боб Дилън е това, което е. И точка.


Така бих обобщила драмата с присъждането на Нобелова награда за неговото литературно творчество в музиката.
Боб умее да разказва истории, пеейки.
Или.
Неговите истории могат да се изпеят.
Неговите истории не са за чиновници от Нобеловия комитет.
Нито за вчесани хора с вчесани мисли, подредени стройно в редици като войници в главите им, пълни с отбрани мисли за живота.

Да, Боб Дилън е това, което изглежда.
Според мен той е смутен и объркан от тази чест.
Очаквана или не, тази академична почит прави творчеството му и него самия да изглежда нелепо.
Нали така?
Той е бард на back end-a;
на болката и негримираните неща от живота.

Не е придворен, нито поръчков поет.
Текстовете му категорично не са комерсиални, каквато и да казват за него.
Може би най-големият му грях е, че е Jew.
Tова никога не минава безнаказано в нашето хуманно общество.

И така.
Боб Дилън е удостоен с внимание и парична награда от хора, които се обличат в смокинги и рокли с шлейфове.
Какво бихте направили на негово място?

Ако бяхте като него, уточнявам.


неделя, 2 октомври 2016 г.

Какво е вода?





 Две млади рибки плували заедно и срещнали по-стара риба, плуваща в обратната посока, която им кимнала и казала:
„Добро утро, момчета. Как е водата?”
И двете млади рибки поплували малко и тогава се спогледали и едната казала:
„Какво, по дяволите, е вода?”

Дидактична притча от реч на Дейвид Фостър Уолъс,
произнесена през май 2005 г. пред дипломантите на 
Кениън Колидж, Охайо


Прочетох цялата реч на американския писател и най-сетне намерих отговор на въпроса:

С коя известна личност бихте искали да обядвате срещу определена сума?

Доскоро нямах фаворит. И ето, прочитайки мислите на Уолъс, без колебание реших, че той е Човекът с когото умирам да поговоря с цената на най-скъпия обяд в живота ми. Желанието ми, уви, е неизпълнимо поради факта, че Д.Ф. Уолъс вече не е между живите.
Това ме натъжи много. Замислих се за какво бих си говорила с него. Направих списък  с въпросите, които бих му задала.

1. Къде е мястото на човека в хранителната верига – храна за какво или за кого са човеците?
2. Защо всички хора, без значение на раса, народност, имотност сме толкова нещастни?
3. Може ли да бъде щастлив човек в една жестока, хищна вселена?
4. Какво  е водата за рибите и животът за хората?
5. Има ли някаква висша идея, която е по-важна от живота на всеки от нас?

И така нататък...
Знаейки, че Уолъс се е самоубил, осъзнах че моите въпроси не са лично мои, а въпроси, които и други хора, вероятно повечето хора си задават.Отговорите не са ободряващи. Затова остават незададени, скрити в тъмните килери на съзнанието ни, което търси единствено покой. Тези въпроси не се обсъждат по радиото и телевизията. Това са въпроси табу.
Обикновено нашите мислоеми се запълнени с незначителността на ежедневието. Какво да купя за вечеря? Къде да отида през уикенда? В кое училище да запиша детето? И все неща от този род.

Вглъбеният ум не работи така. Той изследва всички девствени територии отвъд ежедневието. Също и ежедневието, но погледнато с хастара навън. Може дълго да наблюдава едно единствено нещо, да го обгърне отвсякъде и дори да се слее с него.
Вглъбени умове имат мъдреците. Също и поетите. И хората на изкуството и науката, чиито умове ги отвеждат в непристъпни места.

От всичките пет незададени въпроси, мисля че имам отговор само на последния:

Има ли някаква висша идея, която е по-важна от живота на всеки от нас?

Да. Има.

Животът.
С цялата му болка, жестокост, страдание, с всичкото това умиране постоянно пред очите ни на всичко, което се ражда и умира.
Животът, който събира мравката и слона, розата и бодила, смехът и плачът, слънцето и луната, вятърът и вълните...
Животът, който въплъщава необозримото чудо на сътворението, в което сме песъчинката, с която вятърът си играе ... на живот и смърт.

петък, 6 май 2016 г.

So Digitally!



Днес си купих едно списание.
От онези, напечатани на лъскава хартия. Тежи цял тон.
Да разкъсам целофана и да прелиствам бавно тежките страници
докато се излежавам с меко одеялце на дивана в съботния следобед 
е най-простият и достъпен за мен начин за релакс в дъждовните  уикенди.
Към този домошарски уют добавям и чашка черно кафе и черно като душата на дявола брауни с бадемови люспи и разбира се  full HD & relax music в YouTube.
Къде са дигиталните неща тук?
Търпение. Идват!

Накратко.
Не се получи по гореописания начин.
Всеки елемент от моята рецепта за приятно следобедно безделничене си беше на мястото с изключение на лъскавото списание.
Оказа се пълно разочарование.
Две  трети  - реклами на превзети, безумно скъпи боклуци, притежанието на които по никакъв начин не се вмества, поне в моята представа за щастие.
Текстовете – лигаво сладострастни въздишки по неземни богатства и красоти във вид на бижута, часовници, парфюми и прочее неща, които рано или късно омръзват…
A  статията - възхвала  за дъщерята на коняра, станала графиня фон не знам си коя след безумен галоп през половин дузина бракове с милионери и прочее щателно подбирани мъже, направо ме потресе.
До степен, че захвърлих списанието на пода.
Докато си губих времето, прелиствайки в търсене на нещо свястно за четене и гледане, кафето ми изстина. Забравих  и  за черните сладки.

За щастие,  пет минути по-късно напълно се прехласнах   в един сайт, отваряйки едно след друго видео с работите на един дигитален артист.
Въпреки резервите ми към модернистичното изкуство с всичките му инсталации, пърформанси и прочее визуализации и концептуализации, с ръка на сърцето признавам, че дигиталното изкуство все повече ме изумява и стъписва с неподозирания си начин на въздействие. Защото... Просто защото идеите оживяват пред очите ти. 
Такива преживявания наричам:
So Digitally!
Това е. 

Работите на Bart Hess, могат да се видят тук:
Любимата ми e Digital Artifacts. 

Извън темата,  обратно в офлайн реалността днес,
на всички, които носят гордото име Георги
Честит Имен Ден!

на всички останали
Честит Ден на Храбростта!

Струва си да я отбележим и възхваляваме, защото
всеки ден
имаме нужда
от храброст
за да започнем и завършим 
поредната си битка.


петък, 22 април 2016 г.

Earth Day is Today


22 Април е Денят на земята (Earth Day)



Google услужливо ни напомня този факт с подходящи картинки.

Струва си поне един ден в годината да се замислим за Земята

- като наш вселенски дом;
- като почвата, която ражда и отглежда нашата храна;
- като въздухът, който дишаме;
- като водата, която пием;
- като горите, в които намираме прохлада и лек за уморените ни сетива;
- като място, в което слънцето ни огрява и стопля премръзналите ни души;
- като пръст, която приема телата ни след като душата отлети от тленната си обвивка.

Повече по тази тема съм написала, ето тук:

Да помълчим и да помислим
“Какво направих аз за нашата прекрасна планета?”
Вместо отговор, можем да посадим едно дърво.


събота, 5 март 2016 г.

3rd March




Свободата?!
Този смътен обект на желанията.

Много думи и картинки се хвърлиха пред очите ни в медиите за 3 март.
Имаше и флагове, спуснати под прозорците.
Във въздуха се носеше усещане за напъпило национално самочувствие на един народ, който отчаяно се бори с комплекса си за малоценност.
Нищо от това не ме разчувства, нито докоснa святи чувства в сърцето ми.
Това се случи само веднъж. Не на 3 март. Не в България.
Нека ви разкажа.

Случи се в Истанбул преди няколко години.
Бяхме десетина българи заедно с още стотина посетители в прочутия нощен клуб “Ориент експрес”.
И ако си представяте разголени  танцьорки и пошла музика, ще трябва да се засрамите, защото не е това.
След изумителните народни танци, представящи народни обичаи, омагьсващият танц на дервишите и други подбрани забавления за туристи, в края на програмата, гвоздеят на вечерта е изпълнението на човека-глас.
Този забележителен артист изпълнява песни на всички народи, които се намират в локала.
България беше уважена с песента “Хубава си моя горо.”
И докато се усетя, видях и чух себе си и останалите ми спътници как извиваме глас, прави, застинали във вълшебен екстаз от красотата на нашата песен, от гласа на певеца и правилния му изговор на всяка българска дума.

Никога преди това не съм изпитвала по-голяма гордост от това, че съм от България.
Това се случи в страната на нашите петвековни поробители.
Нашето българско изпълнение, съпровождащо официална част от програмата беше аплодирано най-дълго от публиката, състояща се от швейцарци, американци, японци, сърби, чехи, тайландци...
Странно нали?

Националната гордост е чувство, което не може да бъде подправено, нито насилено. То е просто една завладяваща емоция, която те обзема тогава и само тогава, когато се почувстваш органична частица от единна, сплотена от някаква идея общност от хора, които наричат себе си “сънародници”.

Свободата пък, според мен, настъпва тогава, когато се освободиш от всичките си страхове и комплекси.
Тя не може да зависи от никакви дати в календара.
Нещо повече.
Тя не бива да се празнува или чества, защото, предполага се,
трябва да е

естественото състояние на духа на всяко живо същество.