Lesson # 2: The City

Хора и улици, 

    град като град ...

Не ни трябват войни, имаме си градове.

Всяко струпване на много хора е потенциално природно бедствие.

Градът концентрира твърде много енергия в неголяма точка на картата.

Той [Градът] е жив, изкуствен организъм, сътворен изцяло от човешкия ум.

Познавам много хора, които се кълнат, че по-скоро биха умрели, отколкото да живеят на село.

Уроците, които ми преподава Градът са свързани единствено със социума.

Не казвам, че не са полезни.

Градът ми дава:

Идеи - постоянно, непрестанно, всеки елемент от градския пейзаж провокира въображението ми. 

Шум - океан от звуци; повечето дразнещи слуха - свирепото ръмжене на форсирани мотори; крясъци на възбудени тинейджъри, пияници или луди скутници; излетели от телефонни разговори думи, чиято единствена цел е да напълнят въздуха с безсмислие. Има и приятни звуци, но те са нетипични за града - птичи песни, нежният шум на листата, разлюлени от вятъра ... 

Аромати - разнообразието е голямо, наистина - от сладкият мирис на цъфнали люляци до апетитното ухание на вкусна гозба през отворения прозорец на нечий дом; от елегантния аромат на скъп парфюм до миризмата на пот и немити коси, носещ се в трамвая от запуснати старици и още какво ли не - на печени ядки, горящи дърва, бензин, нагорещен асфалт, свежо пране на простора ... и още,  и още ...

Галерия от застинали лица - човешките образи на лица от уличния поток, киното, метрото, ресторантите, парковете ми дава усещането за live performance, инсталация на модернист, който сякаш умишлено е търсил сериозни, зли, строги, намръщени лица, вечно недоволни от живота в града, стиснали челюсти в своята претенциозност и очакване целият свят да се поклони пред тяхната изключителност.

Усмивки - те са рядкост в тъжния град София. Най-често озаряват лицата на туристи, деца, влюбени и ентусиасти, готови да приемат света и вълненията на града с усмивка. И понеже са голяма рядкост, неусетно се превърнах в колекционер на усмивки. Улавям ги, запечатвам ги в съзнанието си и запълвам своя резервоар от щастливи моменти. Представете си ловците на духове, които вместо духове ловят усмивки.

На какво ме учи Града?
Не знам за вас, но моят урок от града е:

тук има от всичко по малко и по много, но аз решавам какво да избера и да запазя в сърцето си. 

Christmas Hygge

Българската хюга – възможна!

Обичайно, по това време на годината разсъждавам на тема:

суматоха по Коледа.

И ако някога, в детските ми спомени от миналото хилядолетие изплуват картини на заскрежени прозорци, преспи, ръкавички, шейнички и кървавочервени бузки насред цялата снежнобяла зимна приказка, сега, в днешни дни, тази картина изглежда нереална като живот на Марс.

Няма да изпълня следващите редове с носталгия по миналото и отлетялото детство.

Обичам Коледа, но не заради Jingle Bells, гирляндите, ароматът на канела и подаръците ...

Обичам Коледа заради коледния дух, 

който кара хората да забравят за себе си, 

да потиснат, макар и за малко своето гигантско его, 

да се огледат и да видят:

- че не всички хора са сити, богати, млади и здрави; 

- че не всички деца могат да полудуват в Икеа докато мама и тати препълнят

количката с голямото коледно пазаруване на ... какво ли не; 

- че не всички възрастни хора ще бъдат на топло, нагостени с вкусни коледни

ястия, озарени с топлата усмивка на своите близки;

- че не всички домове са пълни с изобилие и радост и зад някои прозорци се спотайват Самотата, Болката, Гневът, Жестокостта и Бездушието;

И много още невесели и тъжни неща   могат да видят хората ако отворят сърцата си за всички видими и невидими болки и неправди в света ...

Обичам Коледа, когато хората:

- раздават подаръци и храна на гладните;

- осветяват домовете, прозорците и градините си с гирлянди, лампички, джуджета, ангелчета, шейнички и чувалчета;

- влизат в черквите да се помолят за здраве и благоденствие;

- суетят се край печката, за да приготвят неизменните сърмички, пълнени чушки, баница и ошаф;

- съберат край семейната маса внуците долетели от Канада, зетят от Мюнхен, снахата от Одеса и свата от Бергамо;

Обичам, обичането на ближния и нуждаещия се от обич.

Както суровите викинги са създали обгръщащата топлина на Хюга (Hygge) с уюта на всевъзможни свещи, лампички, топли шарени чорапи, меки одеалца, горещо какао, сладкиши и прегръдки, много прегръдки ... 

така и ние, българите можем да прибавим към нашите родни хюгаподобни артефакти:

Баница

Мекици

Билков чай

Огнище

Шарени черги

+

много, много , безкрайно много повече прегръдки и усмивки,

всеки ден, 

неизменно, всеки божи ден (преди и след Коледа)

усмивки и прегръдки.

Усмихни се :)

What About … Us?

Дебатът за климатичните промени

Човекът, човечеството и човешкото...

Какво е бъдещето на човека? 

Бляскаво или мрачно? 

Кой знае? 

Можем ли да го разгадаем по знаците на промените?

В ерата на динозаврите не е имало футуролози, които да предскажат изчезването на динозавърския вид.

Дали наистина климатичните промени са довели до изчезването им?

След като почти преминах критичния праг за концентрация на въпросителни знаци в постинга, очевидно трябва да се заема с търсенето на отговори в следващите редове.

Климатичните промени може би са първият сериозен знак за това, че нашият вид, homo sapiens е достигнал своя апогей и следва да се готви за ... Какво?

Отстъпването на короната, на главната роля във филма “Господар на света”. Само да си припомним, че автор на сценария, режисьор и главен протагонист в този филм е пак, Човекът.

Господар? 

На кой свят? 

Очевидно не мога да се преборя с въпросителните и превеса на въпроси в главата ми.

Наистина. 

Имам твърде много въпроси без отговори.

Връщам се отново към Човека и неговото господарстване във видимия свят на нашата прекрасна планета.

Може да ви прозвучи нехуманно или бездушно, но моето виждане е, че 

човекът не е господар на нищо.

Ето и някои аргументи.

Човекът, 

Не може: 

да контролира генерално заобикалящия го свят.

Може: 

да го преподрежда, разкрасява, застроява, презастроява, да реже, отсича, пресушава или наводнява, да замърсява, да пречиства замърсеното, да залесява и обезлесява и куп още глаголни или безглаголни действия, много от които спокойно биха могли да се отнесат към уменията на други, “по-низши” видове, приспособени да използват крайниците си.

От друа страна, (погледнато пак така, безпристрастно), 

човекът е съвършена биологична машина, 

която най-често се занимава с нанасянето на повреди на заложените в нея програми и много по-рядко - с усъвършенстването им.

Доказателства?

Кое друго живо същество така систематично унищожава здравето си с всевъзможни болести, причинени от: глупост, невежество, лакомия, немарливост или най-обикновено незачитане на безценния дар на живота?

Човекът, разбира се.

Има безброй доказателства за това, че сме съвършени биологични машини, на които не е дадено ръководство за употреба от техния създател. 

Възможно е, все пак,  да има някакъв help, вграден или кодиран някъде в нас, който още не сме открили. Кой знае...

Ето, че неусетно отново се върнах към първите въпроси.

Застрашени ли сме от изчезване? 

Сега, когато спукахме по шевовете майката Земя с прираст на нови и нови човеци?

Ето една, семпла версия, без претенции за прогноза.

Ако сме създадени с друго предназначение, което, уви не сме изпълнили напълно, възможно е, нашият Създател да се е уморил да ни прекалибрира и ремонтира. Накрая – решава да ни замести с по-съвършени, небиологични машини. 

Явно има нещо нетрайно, изначално дефектно в биологичната материя, от която сме направени. 

И ето така идват на земята – киборгите, добрите и лошите роботи, а ние ставаме нещо като техни домашни любимци или безполезни биологични машини, на които най-ценната функция, уви,  се оказва ... тленността и гниенето.

Определно ударих  дъното не безчувствената проза, лишена от всякаква симпатия към човешкия род.

Извинението ми? 

Прочетете днешните издания на която и да е медия. 

Обърнете особено внимание на заглавията и сами си отговорете – към духовна еволюция или към самоунищожение вървим?

Out Of Nothingness

Human’s life is like a fluid. 

From laugh to sigh, we’re constantly flowing between any sorts of feelings.

Our life is a river of feelings. 

Emotions fill with colors our days and nights.

The darkest days throw us deep into the emptiness and the yesterday scores don't count today. 

What does lay between emptiness and absolute nothingness?

May be a journey homeward through the  most distant sites of the soul.

Or, maybe an endless falling down without hope of rise?

Some interpretations ...

Alan Watts

“Nothingness is the Ultimate Reality”

Hamatsuki

“Sea of nothingness”

Living Colour 

"Nothingness, nothingness forever ..."

As to me ...

I want to believe that there is something more than one empty world or many empty worlds in the Universe.

MinDaily

My new label /tag/ does not combine the words 'mind' and 'daily".

In fact, it is a 'mini' as "minimalism".

It's about a daily minimalism.

It could be a piece of wisdom, or sound, or movie, or everything excluding the mind, or exactness. 
All "mini" are just  moments of emotional bliss. 
Nothing more.

#1 Mini of the Day 

Belongs to Dalai Lama:

"People were created to be loved

Things were created to be used.

The reason why the world is in chaos is because:

Things are being loved and People are being used."

 

Star Dust

Бележки по скандала Weinstein  

Нелицеприятните истини за тъмната страна зад всеки колосален финансов успех са като камбанен звън:

Призив за молитва и покаяние.

Мощен звън.

Следва ехо, което отеква.

Отшумява.

И после ...

Забрава.

В главата ми останаха като ехо много въпроси.

Знаела ли е съпругата на насилника за похожденията му?

Разбира се.

Защо е продължила съжителството си с покварения съпруг?

Защото браковете в Холивуд са добре маркетирани финансови алианси.

Защо обяви развода си след няколко дни?

Защото, така са я посъветвали адвокатите след дълго умуване как  да извлече максимума от скандала за кариерата и светлото си бъдеще.

Също и максимума - от финансовия пакет в споразумението по развода.

Дотук – не виждам потърпевши.

Защо ли?

Ето защо.

Насилникът има достатъчно пари за харчене по жени до края на живота си.

Включително - за материалното обезпечение на страданията на съпругата, за алименти и разноски.

След развода:

Той – монетизира богато от интервюта, участие с разкаяние на живо в най-гледаните шоу програми.

Възможни са и безброй  други сценарии за възстановяване на финансовия му баланс. 

Например - издаване на книга с пикантни истории за неговите жертви. Звезди са, все пак.

Още - сценарий за филм по неговия случай; права за написване на биографията му, за кулинарни книги с рецепти, наръчник за начинаещи актриси с амбиции за Оскар и много други доходоносни начинания, свързани със скандала.

Тя – все по-успешно развива кариерата си на дизайнер, загрижен за правата на жените по света. Особено, на богатите жени.

Осребреното, лесно спечелено богатство от финансовия пакет по развода, харчи с лекота за:

луксозни подаръци и плащане на сметки на необезпечени финансово млади атлети;

частни партита по яхти на милиардери в търсене на съпруг № следващия в списъка от подходящи кандидат съпрузи;

Още: за вани с шампанско и други винени забавления. За справка – Кейт Мос и други бивши и настоящи групита.

Те - жертвите на сексуалния хищник.

Ами нищо.

Всичко си продължава по старому.

Всички имат шанс да блеснат за последно в светлините на прожекторите и в медийния нюзфийдър.

Може и някоя роля да получат.

Може - и Оскар за главна или поддържаща роля.
Защо не?

Епилог.

Холивуд продължава тренда с нови филми и сериали за Силата на Силата на Парите. 

И Животът си върви, върви, върви...

Lesson # 1: The Sea

Морето, морето, морето!

Започвам нова серия истории с етикет "Lessons".

Забелязах, че когато съм сред природата, всяко нещо в пейзажа:

- лист, отронващ се с бавен танц от дървото;

- малка вълничка, която целува нежно брега в ритъма на ефирния бриз;

- катеричка, която се премята по клоните с лекотата на божие създание, лишено от непосилната тежест на мисленето;

- копринено червената красота на маковете в пастелния фон на безкрайното житно поле;

- арфата на тревите на Витоша, напролет - зелени и остри като ножове, наесен - сухи и сиви като коси на старица;

...

небето, гората, слънцето, птиците, вятърът, вълните,
всичко, (недокоснато от човешка ръка)
ми помага
да разбирам света
по неповторим, непосредствен начин.

Като уроци, предадени на сетивата
директно от Създателя и архитекта на
нашата Планета.

Какво ме учи Морето?

Учи ме на

Постоянство - с повторящите се ритмично вълни, които дълбаят, дълбаят и променят структурата на камъка, превръщайки го в ... пясък.

Смирение - тежките, грамадни вълни, разбиващи се с грохот пред очите ми,
сякаш ми казват колко крехко е тялото на човека.

Незначителност - милиардите песъчинки в краката ми напомнят за съществуването на всеки един от нас, незначително - на фона на океана, мимолетно - на фона на вечността.

Друго?
Какво повече освен да добавя кратък цитат от блестящата проза на Айрис Мърдок

"Морето. Бих могъл могъл да напълня цял том с моите словесни морски картини... Сега от прозореца, който гледа към морето, виждам три различни вида чайки, ластовички, един корморан и безброй пеперуди, които пърхат около цветята, като по чудо поникнали върху моите жълти скали."

Айрис Мърдок, Морето, морето | Превод от английски 
Правда Митева, 1987