картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

събота, 14 октомври 2017 г.

Star Dust


Бележки по скандала Weinstein  



Нелицеприятните истини за тъмната страна зад всеки колосален финансов успех са като камбанен звън:
Призив за молитва и покаяние.
Мощен звън.
Следва ехо, което отеква.
Отшумява.
И после ...
Забрава.

В главата ми останаха като ехо много въпроси.
Знаела ли е съпругата на насилника за похожденията му?
Разбира се.
Защо е продължила съжителството си с покварения съпруг?
Защото браковете в Холивуд са добре маркетирани финансови алианси.
Защо обяви развода си след няколко дни?
Защото, така са я посъветвали адвокатите след дълго умуване как  да извлече максимума от скандала за кариерата и светлото си бъдеще.
Също и максимума - от финансовия пакет в споразумението по развода.

Дотук – не виждам потърпевши.

Защо ли?
Ето защо.
Насилникът има достатъчно пари за харчене по жени до края на живота си.
Включително - за материалното обезпечение на страданията на съпругата, за алименти и разноски.

След развода:

Той – монетизира богато от интервюта, участие с разкаяние на живо в най-гледаните шоу програми.
Възможни са и безброй  други сценарии за възстановяване на финансовия му баланс. 
Например - издаване на книга с пикантни истории за неговите жертви. Звезди са, все пак.
Още - сценарий за филм по неговия случай; права за написване на биографията му, за кулинарни книги с рецепти, наръчник за начинаещи актриси с амбиции за Оскар и много други доходоносни начинания, свързани със скандала.

Тя – все по-успешно развива кариерата си на дизайнер, загрижен за правата на жените по света. Особено, на богатите жени.
Осребреното, лесно спечелено богатство от финансовия пакет по развода, харчи с лекота за:
луксозни подаръци и плащане на сметки на необезпечени финансово млади атлети;
частни партита по яхти на милиардери в търсене на съпруг № следващия в списъка от подходящи кандидат съпрузи;
Още: за вани с шампанско и други винени забавления. За справка – Кейт Мос и други бивши и настоящи групита.

Те - жертвите на сексуалния хищник.
Ами нищо.
Всичко си продължава по старому.
Всички имат шанс да блеснат за последно в светлините на прожекторите и в медийния нюзфийдър.
Може и някоя роля да получат.
Може - и Оскар за главна или поддържаща роля.
Защо не?

Епилог.
Холивуд продължава тренда с нови филми и сериали за Силата на Силата на Парите. 
И Животът си върви, върви, върви...


събота, 23 септември 2017 г.

Lesson # 1: The Sea

Морето, морето, морето!



Започвам нова серия истории с етикет "Lessons".

Забелязах, че когато съм сред природата, всяко нещо в пейзажа:

- лист, отронващ се с бавен танц от дървото;

- малка вълничка, която целува нежно брега в ритъма на ефирния бриз;

- катеричка, която се премята по клоните с лекотата на божие създание, лишено от непосилната тежест на мисленето;

- копринено червената красота на маковете в пастелния фон на безкрайното житно поле;

- арфата на тревите на Витоша, напролет - зелени и остри като ножове, наесен - сухи и сиви като коси на старица;

...

небето, гората, слънцето, птиците, вятърът, вълните,
всичко, (недокоснато от човешка ръка)
ми помага
да разбирам света
по неповторим, непосредствен начин.

Като уроци, предадени на сетивата
директно от Създателя и архитекта на
нашата Планета.

Какво ме учи Морето?

Учи ме на

Постоянство - с повторящите се ритмично вълни, които дълбаят, дълбаят и променят структурата на камъка, превръщайки го в ... пясък.

Смирение - тежките, грамадни вълни, разбиващи се с грохот пред очите ми,
сякаш ми казват колко крехко е тялото на човека.

Незначителност - милиардите песъчинки в краката ми напомнят за съществуването на всеки един от нас, незначително - на фона на океана, мимолетно - на фона на вечността.

Друго?
Какво повече освен да добавя кратък цитат от блестящата проза на Айрис Мърдок


"Морето. Бих могъл могъл да напълня цял том с моите словесни морски картини... Сега от прозореца, който гледа към морето, виждам три различни вида чайки, ластовички, един корморан и безброй пеперуди, които пърхат около цветята, като по чудо поникнали върху моите жълти скали."
Айрис Мърдок, Морето, морето | Превод от английски 
Правда Митева, 1987


петък, 1 септември 2017 г.

Goodness Is Everywhere


Не приемам извинения и причини за липсата на доброта в хората.
Смятам, че "повече от винаги" (казано блестящо по детски) имаме нужда от прояви на обикновена, топла, човешка, спонтанна, искрена ...
Доброта!

Какво е Доброта?
Ето един примерен списък:

* Да се усмихваш, дори когато ти е тъжно. Светът е жаден за усмивки. Страдания си имаме предостатъчно...

* Да нахраниш гладен човек. Да, човек, а не гълъб, котка, куче. Хората не могат да ловят мишки или да кълват зърна, разпилени на паважа. Нека се грижим първо за себеподобните и после за другите видове.

* Да изтриеш сълзите на разплакано дете. Децата плачат със сълзи, когато са истински разстроени. Пищенето, тръшкането и хленченето не се броят. Те са просто признаци на липсата на възпитание.

* Да не пестиш думи за похвала. Една добра дума на място дава криле. Лошата дума, убива всеки порив за живот.

* Отглеждай нещо с любов и внимание (растение, животно, човек...). Не очаквай благодарност, дори под формата на пост във Фейсбук за нищо, което си отгледал. За да е наистина добро, трябва да е просто ей така, от сърце, без очаквания за награда.

* Хвани непозната старица за ръката докато пресича ръмжащия с форсирани двигатели булевард. Възрастните хора също са били млади и силни някога. Не ги наричай "баба" и "дядо", както правят бездушни и невъзпитани хора или просто журналисти в евтини издания.

Добротата е навсякъде.
Стига да имаш очи и уши да я откриваш.
Постоянно.
Навсякъде.
Българите могат да бъдат добри хора.
Стига да дадат израз на най-доброто у себе си.
Да си спомним за топлата усмивка на баба и ароматът на нейната баница.

Направи нещо добро днес. 
Ей така.

Защото,

Светът е огледало, от което те гледа твоето собствено изображение. Хвърли към него тъжен поглед, и срещу теб ще погледне мрачно лице; но който се смее заедно с него или над него, той ще намери в него весел и сговорчив другар."
 William Makepeace Thackeray


неделя, 13 август 2017 г.

My Selfhood


What Reveals My Selfhood Most?





Books | the touch of dusty pages

Melody | the harps, reminding me of magnificent “The Grass Harp” by Truman Capote

Noise | the outcry of children in the backyard

Peppers | the sweet smell of baked red peppers in a hot summer day

Blue Horizon | the thin line where the sea and the sky merge far, far, far away and everything becomes endless blue.


My soul is a bunch of wildflowers and everything bringing sparkle on a rainy day


неделя, 6 август 2017 г.

Run, run, run ...

Тичам,
следователно – съществувам



Съществуването е необходимо, но недостатъчно условие за ЖИВОТ.
Омръзна ми да срещам, слушам и понасям хора, които ме занимават с някакви умрели неща – идеи, концепции, мисли за живота и пр.
Омръзна ми да слушам мисли за ЖИВОТА, в които няма никаква форма на живот, визуално и ментално.

Да, така е, претенциозна съм.
Но не чак толкова.
Достатъчно ми е да зърна някой добре изразен мускул на тяло, което е живо.
Или, шарени завеси на готин прозорец и още по-готин балкон, пълен с живот – саксии, вази с цветя, кашпи с храсти.
Или пък – жива, искряща усмивка, разтегната на лице, красиво изпълнено с живот.

Какво е нужно, за да се почувстваш жив?
No money. No!
Тичай!
Тичай в парка, по крайбрежната алея, в града, в тихите селски улички,  в полето.
Тичай в планината, край морето. В полето, край реката.
Нагоре и надолу.
Бягай и не се страхувай. Не поглеждай назад. Само напред и встрани.
Пейзажът зад гърба ти няма значение.
Защото вече си го гледал.
Или, защото ще го видиш, когато се завъртиш обратно.

Изчисти главата и съзнанието си от:
Лоши мисли
Претенции към хората
Тъжни спомени – за какво са ти?

Мисли! – за щастливите моменти, които искаш да преживееш.

Дишай! – утринният хлад, ароматът на зелени листа и треви. Дори и росата мирише някак по своему.

Слушай! – любимото парче от плеъра. Или? Изключи всичко и слушай красотата на птичите песни. По възможност не слушай: шум на мотори, караници и глупости, излезли от главите на хора, в които няма живот.

Наблюдавай! – всичко. С любов. Приеми, че хората в парка са млади и стари, силни и немощни, смешни и сериозни. Фактът, че са потърсили компанията на гората пред задушния апартамент в градската, нагорещена до бяло джунгла е достатъчен за твоето великодушие.

Изпоти се! - здраво с тичане. Изхвърли всичките токсични мисли и лошата енергия, излъчена от хора, в които няма капчица ЛЮБОВ към ЖИВОТА.

След достатъчно, но не много дълго време ще видиш резултата от това преживяване.
И ще се събуждаш щастлив. Защото знаеш, че имаш среща с ГОРАТА.
А тя е пълна с живот ...

and if Youtube, allow me, listen this 




понеделник, 2 януари 2017 г.

The Most Popular Brand In The World? Coca Cola? Nop...


Най-скъпият бранд на света?

Не, не е Coca Cola.
Нито Apple.
Нито каквото и да е друго нещо – символ, знак, букви, слоган и т.н., което е заявено и регистрирано в  Патентен офис.

Помислете още малко.
Ето и някои жокери за най-скъпата търговска марка:
-       известна е във всяко кътче на света,
-       любима на  малки и големи
-       може да се види навсякъде
-       през зимния сезон
-       продава всичко: шоколади, чорапогащници, играчки, песнички, филми?

Е, с толкова много жокери, сигурно отгатнахте:

Да!
Най-комерсиалният символ на света,
монетизиращ пребогато,
всякакви идеи за бизнес,
с които се изкарват добри пари,
всяка година,
на нашата планета, е:

Коледа | Christmas | Рождество | Weihnachten | Navidad | Natale

Негативно настроената част от човечеството, всякакви модерни превъпллъщения на Скрудж, практични, себични и прочее мизантропи, с общото име Party Killers,
биха определили масовата лудост по най-известния бранд като:
пълна глупост, тъпня, идиотски празници за идиоти, безумието на тълпата, време за безсмислени покупки и харчене на пари за безполезни неща и т.н.

Да така е.
Забелязахте ли:
Колко препълнени бяха големите търговски вериги с пазаруващи по празниците?
Разнообразието от стоки, които се продаваха успешно с бранда “Коледа”? -
от бързи заеми, дентални услуги за снежнобяла усмивка, нова рокля за празничната нощ до шофьорски курсове и хамалски услуги.

Да, така е. 
Всичко това и въобще всичко на света може успешно да се продаде с този уникален, универсален, глобален бранд.
Да, находчивите търговци спечелиха от нашите сантименти, свързани само със споменаването на вълшебната дума.
Да, похарчихме повече отколкото здравия разум и практичността изискват.

И какво от това?
Да върви по дяволите, Скрудж.
И всички пресметливи търговци, които бръкнаха дълбоко в потребителския ни джоб и измъкнаха последната стотинка оттам.

Нима всички не искаме едно и също?
И в Бразилия, и в Белгия, и в България, всички искаме да видим близките ни хора здрави и събрани около празнично украсена, отрупана с ястия трапеза с всички онези ширпотребни боклучета във вид на ангелчета, ароматни свещи, мигащи лампички и чорапи с лакомства.

Цената за този сбъднат блян няма значение.
Нито брандът.
Нима има значение нещо друго освен щастието на близките ни хора?
Да вървят по дяволите парите и практичността!

Ето затова,
точно този бранд,
е номер 1.

Случайно да знаете, кой е бранд номер 2?

Това е християнският символ, кръстът с разпятието, който генерира ежегодни  приходи в милиарди от всякакви стоки и услуги, които може да си представите – бижута, сувенири, церемонии, дрехи, аксесоари, храни, напитки ...
И всичко останало, създадено и продадено в името Господне.
Амин.
Блажени вярващите ...
потребители на стоки и услуги.



неделя, 11 декември 2016 г.

Tech Museum In Bulgaria?

Someday, maybe …



“Музей” е дума, която е метафора за тишина, застиналост, неподвижност ...
С нея върви и думата “експонат”. Нещо, което е поставено зад стъклена преграда и обикновено съпроводено с писмени обяснения  за него.

Ако това са единствените ви асоциации на тема музей, значи сте безнадеждно изостанали. Някъде в миналото, даже в по-миналото столетие.

Музеите днес не са това, което си мислим за тях.
Определено.
Във времената, когато мобилността придоби значението на “свобода” във всяко отношение, логично, музеите се превръщат от място на самотно съзерцание на експонати в място на динамика и споделени преживявания.

Изпитах това усещане за първи път в Музея MAS | Museum aan de Stroom в Анверп, където:
“you’ll become acquainted with Antwerp in the world and with the world in Antwerp.”



В това уникално архитектурно пространство наистина можеш да обгърнеш с поглед не само Антверп, но и света извън неговите очертания. 
На изхода от всяка тематична зала те очаква изненада, провокация към твоята креативност. 
Любимата ми: 
маса с празни стъклени бутилки, празни бели листа и моливи. 
Написваш своето послание, навиваш листчето на фунийка, затваряш бутилката с гумена тапа и ...Твоето послание със сигурност стига до някой непознат/а. 
От друга маса си вземаш бутилка с нечие послание и отнасяш музея у дома.

Но! 
Днешният пост е посветен на Музея на иновациите | The Tech Museum Of Innovation. 




Къде се намира?
В Калифорния, Силициевата долина, разбира се.
Той е още едно доказателство, че Америка все още е мястото, където се задвижват големите идеи и креативността е като вирус, който безпрепятствено се предава по въздушен път.


Музеят изглежда идеалното място, на което да заведеш децата си през уикенда. 
Не само веднъж. 
Защото там могат да се почувстват изобретатели, иноватори.


Разгледайте.
И помечтайте...
И в България да има такъв музей, вместо поредният архитектурен кич с бездушното и нищо незначещо на български “МОЛ”.

 “Музей” звучи и се превежда еднакво на всички езици.
На почти всички, за да бъдем точни.