Някой ме попита за какво е цялата суматоха около
посрещането на Новата година.
Също и - защо хората изпадали в почти религиозен транс от
едно обикновено преминаване на стрелката в полунощ на 31 декември към 00:01
часа на 01 януари всяка година и каква била тази влудяваща мания по тайминга
(timing). Замислих се.
Какво празнуваме на Нова година, всъщност?
Не мислих дълго преди да отговоря. Думите бяха някак предварително
подредени в ума ми и чакаха задаването на въпроса, за да се подредят стройно, без
бутане и нетърпение, в изречения и мисли.
Ето и отговорът ми на въпросите в обратен ред.
Таймингът и стремежът ни да разделим и подредим всичко
случващо се с нас и около нас във времеви отрязъци е съвсем естествен на фона
на редуването на ден и нощ, приливи и отливи, лунните фази, смяната на сезоните
. Таймингът не е човешко изобретение. Той съществува навсякъде около нас.
А човекът е създал часовника, за да си помогне в бита. С
изобретяването на часовника обаче сме започнали да отмерваме в определени
единици (години) и количеството живот в съществуването ни. Погледнато от този ъгъл, празнуването на Нова
година наистина изглежда нелепо, защото обратното броене отброява не само
времето до първия ден на следващата календарна година, но и приближаването към
времето на последния ни дъх.
За какво са тогава радостта, фойерверките, пищните вечери,
шампанското?
Веселието в новогодишната нощ е заради факта, че сме
оцелели и преживели още една година. Това е нощта на Новата надежда за по-хубав
живот през настъпващата година. Преживените лоши моменти от старата година
остават зад гърба ни и ето ни обнадеждени пред прага на Новата година, с мисли
и заклинания тя да направи дните ни по-добри, по-богати и по-щастливи.
И като говорим за надежди, нека през Новата година да има:
по-малко гладуващи и изоставени деца и старци,
повече усмивки и по-малко сълзи,
по-добри възможности за работа и бизнес,
повече добри дела,
повече топлота в думите и погледите,
повече любов в сърцата.
Да бъде!
Щастлива Нова Година за всички нас!
