COPY & PASTE ІІ

Какъв би бил светът без авторски права?

ІІ част

Оставам с впечатлението, че читателите не могат да разберат, че говорим за защита на авторски права в Интернет. В момента не се интересуваме от копията на физически носители (книги, дискове, авторската картинка в обвивката на шоколадчето).

Говорим единствено и само за интелектуалните кражби в Интернет. Там, където с Сopy&Рaste изчезва дори името на автора и под него доволно се мъдри името на Пешо от Перник, (предложен вече от съобразителни читатели).

Ще илюстрирам темата с един действителен случай по едно българско съдебно дело, в далечната 2004г., когато "Интернет-а беше млад".

Действието се развива на територията на София, където е създаден уебсайтът (портал) и където е регистрирано дружеството на потърпевшите, Габрово, където се гледа делото в районния съд като първа инстанция, защото нарушителят живее именно там, Велико Търново, където се произнесе втората инстанция  (Апелативния съд) и отново София, където българският Върховен съд (тогава наричан все още Върховен съд на РБ, сега – ВКС, Върховен касационен съд) потвърди без много-много да му мисли апелативното решение.

Сухите факти. Представете си, че Вие сте на мястото на засегнатата страна. Имате революционна идея да инвестирате в уебсайт, в който да предложите на своите клиенти едновременно много на брой електронни услуги. Нямате никаква представа как ще реагират хората на тази Ваша доста екстравагантна в 2004г. идея. Въпреки риска от похарчените десетина хиляди лева (за софтуер, дизайн, счетоводител, правни консултации за общите условия и пр.), Вие сте щастливи, защото имате иновативна, рискова идея и с вълнение следите как ще реагират вашите клиенти на тази щуротия в Интернет. И те реагират толкова единодушно, категорично, че мнозина дори си купуват компютри, за да ползват новата удобна система (особено онлайн борсата и форума). Вие сте щастливи, развързвате кесията и регистрирате търговската си марка в 14 страни в Европа и света. Вие сте горд притежател на уебпортал и търговска марка, оценена през 2004г. на 300 000 лева.

Никак не е лошо, нали? Да ама не. Става лошо, когато след по-малко от месец в мрежата лъсва копие на Вашия сайт, в който се мъдрят подредени Вашите бази данни, пълни с имената на всичките ви клиенти, с откраднати бланки, интерфейс и всичко, което може да се открадне с Сopy&Рaste.  Ама какво става? Защо така? Не е честно?

Не е, никак дори като се има пред вид, че хитрушко от Габрово не е платил 1 лев и на всичко отгоре предлага същата услуга БЕЗПЛАТНО.

Вие какво бихте направили? Ще махнете с ръка безгрижно и ще кажете:

„Ех ама и вие пирати, лоши момчета такива! Не правете повече така. Не е хубаво.”

И те ще вземат да ви послушат, да се засрамят и да свалят откраднатия сайт. В живота не става така. Става другото. Дългият път към Голгота, към спасението, което хората очакват да намерят в съда. Намериха ли го нашите добри и честни хора? Не разбира се. Това се случва само в холивудските филми.

Какво направи съдът ли?

·         Оправда пирата. Намери, че този пират не е нашия пират, защото името на регистранта на крадливия сайт не било същото. Съдът не прие нашите доказателства, нито уверенията на вещите лица, че данните по регистрацията могат да се променят.

·         Другото умно нещо, което заключи съдът е, че базите данни не били обект на авторското право, не се нуждаели от закрила и търговецът трябвало да намери начин как да си защити информацията.

·         Освен това, ако не знаете HTML не било програмен код, а „описателен език”. Така каза експерта на пирата и съдът взе, че хвана вяра тъкмо на него. Нищо че другите двама експерта не бяха точно на това мнение.

·         Освен това съдът попита „Какво е това търсачка?”. Експертите търпеливо се опитаха да обяснят с думи, знаци и жестове какво е това търсачка, какво търси и как го намира в Интернет.

Простили сме отдавна фаталното неразбиране на съда по това дело. Въпреки изложеното пространно становище от университетски преподаватели по авторско право, на които още веднъж благодаря за професионалната подкрепа.

Да, добрите хора загубиха битката в съда, но спечелиха търговската битка. Така става в живота. Само с крадене не се живее, нито се преуспява. Иска се нещо повече от това. Нарича се иновативно мислене. Кураж, да пилееш пари на вятъра в съдебни дела след като от самото начало си наясно, че няма шанс да спечелиш тази битка. Не и тогава, в 2004г. когато, ще си послужа с думите на великия Маркес: „Светът [Интернет]  беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменават, трябваше да ги посочват с пръст.” (Сто години самота, Габриел Гарсиа Маркес).