Православните християни
днес почитат паметта на своите мъртви. Говоря в трето лице, м.ч. защото така и
не успях да се приобщя към свещените тайнства на източното православие.
Накратко, не съм кръстена със светена вода в купела. Което не ми пречи да
уважавам всички празници на всички религии, каквито и да са те. Нали са за
хората? Щом са добри за хората, значи просто са добри.
На този ден,
когато трябва да почета моите скъпи покойници (толкова много, уви), избирам да
посветя това на най-скъпата от всички, изтръгнати без
време от моя живот.
Посвещавам това на тази,
която никога
не прежалих;
която осезаемо липсва на света със своята красива усмивка и с мъдростта на своя всевиждащ, син
като морето, поглед.
Тази, която
смятах за извънземна заради различността и неизброимите й таланти, заради свободния дух, непривързан
към нищо материално и заради неотразимия,
зашеметяващ сетивата, чар.
На жената –
дете, фея от приказките, крехка като тръстика и лека като вятъра, която наричахме
„Магия”.
Написаното от
мен в този онлайн мемориал е специално създадено за един човек, за един читател.
С този
прекрасен стих, епитафия, който ми беше
поверен с една зелена карирана тетрадка, днес, отварям и затварям тази тетрадка,
и това е всичко, което мога да кажа по темата Задушница и животът без магичното
присъствие на Маги...
♣♫♥
Любовта е дъждът,
който
пие земята.
Приятел
е вятърът.
Децата
са цветятя.
М.С.
Не зная какво да отговоря на това...Очевидно е, че става дума за майка ми. Но...за да съм в духа на блога, нека отговоря кратко само: "Няма защо да скърбиш толкова силно за нея. Вярвам силно (не защото съм била кръстена като бебе в купела, а защото съм вярваща, а не религиозна), че самият факт дори, че Маги е спомената вече и в Интернет-пространството - я прави вечна. Тя е, тя живее в сърцата на всички, които са я познавали, тя съществува, макар и да не е жива. А стиховете й..., които си решила да публикуваш в блога, само доказват това. Доказват, че човек остава жив чрез делата си и...сякаш някаква част от него продължава да живее именно чрез тях. Затова и, нека добавя - в истинското православие (чиито дух за съжаление е на изчезване, но това е друга тема), ние вярваме, че след смъртта, Бог съди човека не според ранга, цвета на кожата или дори не според вярата, а именно според делата – онова, което е оставил след себе си!
ОтговорИзтриванеВечна памет
Мина