The Mission Of Human

Една екстравагантна идея за размисъл

Къде е мястото на човека в хранителната верига? 

Задавали сте си, разбира се, този въпрос. Не?

В такъв случай да го направим сега.

Каква работа има човека на тази прекрасна планета?

Във филма “Матрицата” ни дадоха един възможен отговор на този въпрос – “Човекът, ни казаха, е вирус, който сам изяжда ресурсите си, докато ги унищожи напълно”. Вероятно това визира и Библията с предсказанията  за възможен бъдещ потоп и край на всичко.

Да, но и животните изяждат докрай хранителните си запаси. Например динозаврите. 
Така е, но те не са разполагали с високи технологии за масово унищожение на всичко и нямат съзнание, все пак.

Разсъждавайки така, внезапно ми хрумна следното

Може би човекът е последната надежда, “тайното оръжие” на мощен заговор срещу тази толкова красива, синьо-зелена планета.

Защо не? Ако приемем, че всичко в космоса е енергия, включително мисълта и намерението да се направи нещо. И ако пак само предположим, че някои или всички небесни тела не могат да понесат изключителната красота на нашата планета, какво следва тогава? Таен заговор за нейното унищожение, разбира се, или поне загрозяване до неузнаваемост. Стига се е перчила тази вселенска красавица Земя! Събират се, умуват и накрая преминават към действие. Започват с редуване на ледени и горещи душове. И Земята ту се сковава във вековни ледници, ту започват глобални затопляния. Но, не. Не е достатъчно ефективен този метод. Тогава идва ред на творенията, “всякаквовкусови” – динозаври, хлебарки, гризачи, микроби, бацили и т.н. 

Но, все не се получава желаното.

Накрая, след дълго умуване “Задругата на грозните небесни тела” създала едно, на пръв поглед съвсем невинно създание.

Нарекли го Човек.

Най-напред му дали каквото имало под ръка – камък и тояга.

Но нещата вървели отчайващо бавно.

Милиони години човекът чупил, разбивал, блъскал и трошил де каквото свари, но Земята си била все така красива.

Не си мислете, че през цялото време тя само търпяла и не отвръщала на удара. Напротив, освен ослепително красива, тя се оказала изненадващо умна и изобретателна. Нейният отговор били абортите, феминизма, фашизма, комунизма, световният глад, чумата, домашните любимци. Всячески се борила горката Земя против нарастването на популацията на човека.

Но, по всичко личи, че враговете й са на път да победят.

Последният им удар е сравнително отскоро – заговорниците дадоха на човека машината и високите технологии.  И ето, започна се – ден след ден красавицата Земя погрознява и започва да прилича на бунище за отпадъци от всичко – стари хладилници, микровълнови фурни, счупени монитори, смачкани коли, компютри излезли от употреба, развалени лекарства с всички елементи на Менделеевата таблица с изтекъл срок на годност, милиарди...тонове...

Има защо да потриват доволно ръце враговете на Земята – последното им оръжие, човекът, това вълнуващо творение очевидно няма да миряса докато не отсече последното дърво на земята, за да си го накичи за Коледа с разни светещи дрънкулки. Имам пред вид последната му Коледа, когато ще изяде последната си риба от последната си течаща река, съвсем сам – единственият оцелял от Последната Световна Война.  

Всъщност, май вече нямаме нужда от световни войни, за да унищожаваме масово всичко, каквото ни попадне пред погледа.

..................

Такива мисли са се въртяли в главата ми през далечната 2007г. Отрих ги записани и захвърлени, дълбоко в паметта на електронната душа на моя компютър. 

Надявам се, че не възразявате, че ги споделям чак сега. Тези страхове, уви, и днес ми се струват актуални.