Дебатът за климатичните промени
Човекът, човечеството и човешкото...
Какво е бъдещето на човека?
След като почти преминах критичния праг за концентрация на въпросителни знаци в постинга, очевидно трябва да се заема с търсенето на отговори в следващите редове.
Климатичните промени може би са първият сериозен знак за това, че нашият вид, homo sapiens е достигнал своя апогей и следва да се готви за ... Какво?
Господар?
На кой свят?
Очевидно не мога да се преборя с въпросителните и превеса на въпроси в главата ми.
Връщам се отново към Човека и неговото господарстване във видимия свят на нашата прекрасна планета.
Може да ви прозвучи нехуманно или бездушно, но моето виждане е, че
човекът не е господар на нищо.
Ето и някои аргументи.
Човекът,
Не може:
да контролира генерално заобикалящия го свят.
От друа страна, (погледнато пак така, безпристрастно),
човекът е съвършена биологична машина,
която най-често се занимава с нанасянето на повреди на заложените в нея програми и много по-рядко - с усъвършенстването им.
Доказателства?
Има безброй доказателства за това, че сме съвършени биологични машини, на които не е дадено ръководство за употреба от техния създател.
Възможно е, все пак, да има някакъв help, вграден или кодиран някъде в нас, който още не сме открили. Кой знае...
Ето, че неусетно отново се върнах към първите въпроси.
Застрашени ли сме от изчезване?
Ето една, семпла версия, без претенции за прогноза.
Ако сме създадени с друго предназначение, което, уви не сме изпълнили напълно, възможно е, нашият Създател да се е уморил да ни прекалибрира и ремонтира. Накрая – решава да ни замести с по-съвършени, небиологични машини.
Явно има нещо нетрайно, изначално дефектно в биологичната материя, от която сме направени.
И ето така идват на земята – киборгите, добрите и лошите роботи, а ние ставаме нещо като техни домашни любимци или безполезни биологични машини, на които най-ценната функция, уви, се оказва ... тленността и гниенето.
Определно ударих дъното не безчувствената проза, лишена от всякаква симпатия към човешкия род.
Извинението ми?
Прочетете днешните издания на която и да е медия.
Обърнете особено внимание на заглавията и сами си отговорете – към духовна еволюция или към самоунищожение вървим?
Какво е бъдещето на човека?
Бляскаво или мрачно?
Кой знае?
Можем ли да го разгадаем по знаците на промените?
В ерата на динозаврите не е имало футуролози, които да предскажат изчезването на динозавърския вид.
Дали наистина климатичните промени са довели до изчезването им?
След като почти преминах критичния праг за концентрация на въпросителни знаци в постинга, очевидно трябва да се заема с търсенето на отговори в следващите редове.
Климатичните промени може би са първият сериозен знак за това, че нашият вид, homo sapiens е достигнал своя апогей и следва да се готви за ... Какво?
Отстъпването на короната, на главната роля във филма “Господар на света”. Само да си припомним, че автор на сценария, режисьор и главен протагонист в този филм е пак, Човекът.
Господар?
На кой свят?
Очевидно не мога да се преборя с въпросителните и превеса на въпроси в главата ми.
Наистина.
Имам твърде много въпроси без отговори.
Връщам се отново към Човека и неговото господарстване във видимия свят на нашата прекрасна планета.
Може да ви прозвучи нехуманно или бездушно, но моето виждане е, че
човекът не е господар на нищо.
Ето и някои аргументи.
Човекът,
Не може:
да контролира генерално заобикалящия го свят.
Може:
да го преподрежда, разкрасява, застроява, презастроява, да реже, отсича, пресушава или наводнява, да замърсява, да пречиства замърсеното, да залесява и обезлесява и куп още глаголни или безглаголни действия, много от които спокойно биха могли да се отнесат към уменията на други, “по-низши” видове, приспособени да използват крайниците си.
От друа страна, (погледнато пак така, безпристрастно),
човекът е съвършена биологична машина,
която най-често се занимава с нанасянето на повреди на заложените в нея програми и много по-рядко - с усъвършенстването им.
Доказателства?
Кое друго живо същество така систематично унищожава здравето си с всевъзможни болести, причинени от: глупост, невежество, лакомия, немарливост или най-обикновено незачитане на безценния дар на живота?
Човекът, разбира се.
Има безброй доказателства за това, че сме съвършени биологични машини, на които не е дадено ръководство за употреба от техния създател.
Възможно е, все пак, да има някакъв help, вграден или кодиран някъде в нас, който още не сме открили. Кой знае...
Ето, че неусетно отново се върнах към първите въпроси.
Застрашени ли сме от изчезване?
Сега, когато спукахме по шевовете майката Земя с прираст на нови и нови човеци?
Ето една, семпла версия, без претенции за прогноза.
Ако сме създадени с друго предназначение, което, уви не сме изпълнили напълно, възможно е, нашият Създател да се е уморил да ни прекалибрира и ремонтира. Накрая – решава да ни замести с по-съвършени, небиологични машини.
Явно има нещо нетрайно, изначално дефектно в биологичната материя, от която сме направени.
И ето така идват на земята – киборгите, добрите и лошите роботи, а ние ставаме нещо като техни домашни любимци или безполезни биологични машини, на които най-ценната функция, уви, се оказва ... тленността и гниенето.
Определно ударих дъното не безчувствената проза, лишена от всякаква симпатия към човешкия род.
Извинението ми?
Прочетете днешните издания на която и да е медия.
Обърнете особено внимание на заглавията и сами си отговорете – към духовна еволюция или към самоунищожение вървим?
Няма коментари:
Публикуване на коментар