картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

сряда, 25 април 2012 г.

Looking For Inspiration


Ако търсите ...

Нещо за четене 

Препоръчвам ви свежата, с дъх на трева (не точно сено, разбира се) и мирис на твърде много изпит алкохол, скандалната изповед на една рок легенда, книга с простичкото и непретенциозно име LIFЕ (Живот). 
Казано с по-малко  думи – мемоарите на Кийт Ричардс, които се четат просто на един дъх. Няма такива мъже вече, уви. Както сами се определят Стоунс, „сбръчкани стари игуани с момчешки акъл.” 
Лошото момче Кийт, от върха на преживяните почти 70 години, ни представя своята откровена история за живота си все едно е в изповедалнята; сам със своите дела, - възходи и падения, в уединението на изповедта, където няма място за големи лъжи и греховете трябва да бъдат казани на глас, за да бъдат чути и опростени.
„Life” /Сиела 2012, превод Деян Кючуков/

Нещо ново за ядене

Честно, не съм го опитвала, но ми се видя интригуваща тази смес от французин музикант, неговото българско вдъхновение Мария и тяхната любов към шоколада, увита в златен станиол. Звучи като кулинарно приключение. Мммм, трябва да се опита. Непременно. 
Шоколад Гайо. Повече, тук:

Нещо свежо за слушане

Ето тези симпатяги, звучащи малко като глезени градски момчета. 
Определено чаровни. Също и парчето.









понеделник, 23 април 2012 г.

WORLD BOOK AND COPYRIGHTS DAY



На днешния ден светът отдава своята почит към книгата и авторските права.





Let’s Party Hearty!











Казвам голямо, неоново, искрящо, възторжено
БЛАГОДАРЯ!
на всички писатели, 
затова, че са ни оставяли без дъх със своите истории - трогнати,  разплакани, очаровани, гневни, стоплени;
затова, че ни карат да мечтаем, да обичаме, да прощаваме, да ценим всеки миг от живота.

Какво е Творецът?
Кървящо същество, кълбо от нерви, вулкан от чувства.
Човек, който постоянно пита „Защо”? 
И разговаря директно с Бог. И отговаря на нашите милион въпроси от Негово име.

Писателят е Бог, маскиран като човек който пише думи.

Да отгърнем днес някои от любимите си книги.

„Изтръскай всички зрънца на Времето – по-едрите на вековете, по-дребните на годините, съвсем мъничките на часовете и минутите, а часовникът ги смила, безмълвно разпръсква Времето във всички посоки като ситен прашец, разнасян от студения вятър, за да покрие града навсякъде.”
Рей Бредбъри/ „Сбогом лято”


„Защото странстващ рицар без любима, е дърво без листа и плод, тяло без душа.”
Сервантес/ „Дон Кихот”

„Той пътува много. Позна меланхолията на параходите, утринният хлад при пробуждане под палатката, прехласването пред пейзажи и развалини, горчивината на мимолетните дружби. И се върна.”
Флобер/”Възпитание на чувствата”


„Моята майка е ангел, а татко ми – негърски крал. Наистина не всички деца могат да се похвалят с такива чудни родители.” – обичаше да повтаря доволна Пипи. – А когато татко си построи кораб, ще дойде да ме вземе и ще стана негърска принцеса. Ех, че живот ще бъде!”
Астрид Линдгрен/”Пипи дългото чорапче”


„Нощта се сгъстяваше, летеше редом, хващаше препускащите за наметалата, свличаше ги от раменете им, разобличаваше измамите. Когато Маргарита, облъхвана от прохладния вятър, отваряше очи, тя виждаше как се мени обликът на всички, литнали към своята цел. А когато срещу тях, от края на гората започна да се вдига кървавочервена и кръгла луната, всички измами изчезнаха, свлякоха се в блатото, нетрайните вълшебнически одежди потънаха в мъглите.”

Михаил Булгаков/”Майстора и Маргарита”
 
„Сух клон.
Гарван.
Есенна вечер”

Башо/ Хайку