How Deep Is Your ... Faith?

„Истинската сила не е в това да се опитваме да придобием сила, а в превръщането ни в самата сила.”

 

Стана ми навик да се спускам по стръмните пътеки на мислите ми, извикани от големите християнски празници. И нали съм родена в страна,възприела християнските ценности като официална религия, дори и непокръстена в свещените му тайни, вълнувам се с всички, които приемат насериозно тези тайнства.

Прочетох какво съм написала преди година, по същото време. Хм, друго ако не, поне е искрено, думите са излетели направо от сърцето. Думи за спасението и саможертвата, тук:

Soul & Spirit 

Една година по-късно.

Темата е „Алхимия на щастието”.

Прекрасно заглавие на книга от Хазрат Инаят Хан /Учението на суфиите, Изд. Шамбала, превод от английски Снежана Милева/. 

В свещените книги на всяка религия се съдържат мъдри слова и безценни духовни напътствия. Вкопчването в една единствена книга моментално я превръща в догма, затворена, бетонирана, недостъпна за богатството от идеи в тази наша премъдра Вселена.

Може ли вярата да те направи щастлив?

Може би, да. Но само ако истински, дълбоко, страстно, с цялата си душа си посветен на тази вяра. Иначе? Познавам толкова много нещастни, лутащи се християни, които палят свещички, постят, измъчват тялото и душата си, но ... щастието не е с тях.

Защо ли? Любимият ми въпрос. Защото ...

Достатъчно добри в своята достатъчност отговори могат да се намерят в книгата на Хазраат Инаят Хан. Да видим.

Но, преди това – кои са суфиите и кой е Хазрат Инаят Хан? 

Суфий произлиза от думата „сафа”, което означава "чист", пречистен от невежеството, суеверието, догматизма, егоизма и фанатизма. Още, свободен от ограниченията, налагани от касти, вероизповедания, раси и нации. Суфиите са живели и живеят в различни части на света, говорят различни езици, родени и отраснали с различни вери и убеждения, това което ги сближава е духовната им връзка със себе си и света. Сърцето на тяхната мъдрост е вярата им, че пътят към Бог минава през любовта и познаване на самия себе си. Учението на суфиите достига своето съвършенство в Индия.

Хазрат Инаят Хан е роден в индийския град Барода в 1882 г., един от най-светлите представители на суфиите. Прочут певец, възродител на класическата музика на Индия, майстор на вина и пътешественик, изнесъл концерти в различни кътчета на света, познавал други светли личности като френския композитор Клод Дебюси, граф Сергей Толстой, син на Лев Толстой, руският композитор Скрябин, комуто подарил много свои мелодии.

А сега, отговорите в неговата книга "Алхимия на щастието".

ДУША на санскрит и в терминологията на Веданта е атман, което значи щастие, блаженство.

Не че щастието е свойствено за душата – самата душа е щастието.

Днес, често бъркаме щастието с удоволствие, но удоволствието е само илюзия, сянка на щастието.

Но както сянката на човека не е самият човек, макар и да предава формата му, така удоволствието ни дава представа за щастието, но в действителност не е щастие.

Хората непрекъснато търпят разочарование.

Такава е природата на живота в този свят.

Независимо от своето житейско състояние всеки човек може да посочи нещо, заради което се чувства нещастен.

Може би причината е, че не успява да се сдобие с положението, властта, собствеността или поста, за който работи от години.

Може би жадува да има пари и не осъзнава, че притежанията не носят удовлетворение.

Може би смята, че има врагове или, че тези, които обича не му отвръщат със същото.

Има хиляди причини, с които разсъждаващият ум да оправдае нещастието.

Ако изследва преходната природа на живота в този свят и види колко променлив е той и как всички постоянно са заети да търсят щастието, човек със сигурност ще се опита с всички сили да намери нещо, на което може да разчита.

Заобиколен от този вечно променящ се свят, той най-много иска от всичко – да намери постоянството, но не знае, че трябва да развие естеството на постоянството в себе си.

В природата на душата е да цени това, което е сигурно.

Но има ли нещо в света, на което човек може да разчита, неподвластно на време и разруха?

Всичко, което се е родило, всичко, което е създадено, трябва един да срещне своето унищожение.

Всичко, което има начало има и край.

И ако съществува нещо, на което човек може да разчита, то е скрито в сърцето му – това е божествената искра, истинският философски камък, истинското злато, което е най-съкровената същност на човека.

Когато си представим живота като пътуване, изникват хиляди неща, които подкрепят тази идея.

По време на пътуването виждаме още, че някои са подготвени и разполагат с всичко необходимо на този свят, докато други ни са подготвени.

И едните и другите трябва да пътуват, разликата е само в това, че на подготвените им е по-лесно.

Човек сам трябва да намери пътя си и да види със собствените си очи какво ще открие, докато върви по него.

Ето защо истинските учители на тайната на живота не казват, че по пътя си ще видим това или онова.

Те ни казват, че ще намерим каквото трябва да намерим и наш дълг е да държим очите си отворени, за да видим всичко сами.

Веднъж един ученик казал на своя учител:

„Много бих искал да видя как изглежда Раят и какво е Адът!”

„Затвори очи, казал учителят – и ще ги видиш.”

„Първо Рая ли да видя?”

„Да”, отговорил учителя.

Ученикът затворил очи и навлязъл в медитация.

„А сега, виж Ада също в медитация”, казал учителя.

Когато ученикът отворил очи, учителят го попитал:

„Е, какво видя?”

„В Рая не видях нищо от онзи рай, за който говорят хората. Нямаше красиви растения и цветя, нито пък удобства и разкош. Нямаше нищо.”

„А  в Ада какво видя?”

„Нищо. Очаквах да видя огън и сяра и хора, подложени на мъчения, но там беше празно. Каква е причината. Видях ли ги в същност, или не?”

„Наистина си видял Ада и Рая, отговорил учителят. Но сярата и огъня на ада и чудните скъпоценности на рая трябва сам да ги занесеш.  Няма да ги откриеш там.”

Пътуването започва с пътека от тръни, а ние трябва да вървим боси.

Не е лесно винаги да бъдем толерантни и търпеливи, да се въздържаме от оценки и да обичаме неприятеля.

Първата част от пътя  е постоянна борба, битка с живота, но с приближаването към целта става по-лесно. Разстоянието изглежда по-голямо, но пътят е по-гладък, трудностите – по-малко.

Пътуването приключва, когато в себе си осъзнаем отговора на въпросите:

Какво съм аз?

Тяло, Ум или Нещо друго?

От земята ли произхождам, и ако не, откъде?

Идва момент, когато човек започва да разбира, че самият той е познаващият тялото и ума.

Но дори това осъзнаване той стига едва когато може да държи тялото и ума в ръцете си като предмети, които да използва за своята цел в живота.

Щом направи това, тялото и умът стават като два пояса, които го пазят от удавяне.

Същите тяло и ум, които правят човека смъртен – поне в мислите му – сега стават средството за неговата безопасност.

Те го спасяват от удавянето във водите на тленността.

За да се издигнем над тленността, първо трябва да я опознаем.

За да се издигнем над смъртта, трябва първо да умрем.

.......................................

И така, в края на Страстната седмица, в навечерието на Спасението на нашите души и Възкресението на нашите мечти за щастие, какво мога да добавя повече към казаното от мъдреците?

Да бъдем! 
Щастлива свободна частица в космическия прахоляк на Вечността.