Lightness

Спомняте ли си началните кадри от филма Форест Гъмп?

Започва с перце, което се носи във въздуха, пада и отново се издига. Лекотата, с която перцето се носи във въздуха е завладяваща. Защото... Въздухът и перото не си оказват натиск и съпротивление, а стават едно цяло, издигат се и падат в красив танц на две неща, създадени едно за друго. Всичко, на което оказваме натиск и съпротива ни отвръща със същото. Невидима, но осезаема, съпротивата винаги означава едно и също – неприемане.

А сега да си представим падането на един камък. И да се фокусираме върху сблъсъка му със земята.  Оооо, това боли. 

Да се носиш като перце през грапавите дни на живота, издигайки се и падайки с еднаква лекота, е изкуство или Дар Божи, както сме свикнали да наричаме началния капитал, с който е благословено идването ни на този свят.

Как се постига лекота?

С решително изхвърляне на всичко, което ни прави прави тежки и ни тегли назад и надолу. Освобождение на ума, на сърцето, тялото, дома, бюрото, от всичко ненужно. Ние наистина нямаме нужда от всички свои токсични мисли и спомени за отрицателни емоции и случки. Всичко, което претоварва съзнанието, погледа и тялото ни отнема от енергията и пречи на нашата лекота. На онази лекота, която ни е нужна, за да се движим с ритъма на Вселената като хармонична частица от нея.

Първо, мислите. Омразата, завистта, гнева, злобата са като отровни растения, които пускат корени надълбоко в сърцето ни и го умъртвяват. Умът трябва да отглежда само чисти и светли мисли. Сърцето трябва да е пълно с добри чувства.

После тялото. Трябва да е леко и свободно от всичко, което му тежи.

Ето, идва ред и на дома. Трябва да е подреден, чист, без излишни мебели, предмети и украшения. Бюрото в офиса не бива да е претрупано с книжа, саксии, папки, пепелници и пр.

Нека не  превръщаме живота си в претъпкан склад с ненужни вещи. Можем смело да изхвърлим всичко ненужно и затормозяващо – стари писма, вестници, списания, дрехи, мебели, сервизи, уреди, приятелства, връзки, натоварващи ангажименти и пр.

Работата! Затормозяваща, потискаща.  Значи, дошло е време да я сменим.

Връзката ни е неудовлетворителна? Да я прекратим!

Къщата ни навява лоши спомени? Да я сменим!

Градът ни потиска? Да го напуснем!

Добрият късмет идва, когато енергиите на тялото и ума се съединят, когато живеем в мир със себе и света, следвайки ритъма на Вселената и нейните закони. Късметът не е вън от нас, а е вътре в нас, част от нашата същност. Той е естественото състояние на отворения ум.Timothy Ferriss и неговата „The 4-Hour Workweek”, завладяха въображението на хората. Макар и лековато и повърхностно, даже наивно, това четиво съдържа една вдъхновяваща идея – да се освободим от натрупаните наслоения, от очакванията на околните от нас, от техните претенции и изисквания да бъдат господари на живота ни, на душите ни. Дори в масовата 40-часова  седмица е необходимо да има линия, отвъд която никой не следва да прекрачва в нашето пространство. На работодателят трябва ясно да се заяви:

„Стоп! Дотук. Разполагате с няколко часа дневно от нашето време. Една трета от денонощието е ваша, но останалите две трети са си наши. Долу ръцете от нашите 16 часа свобода и лекота!”

Остана ли нещо друго за разчистване?

Всъщност, всичко затормозяващо, всичко отвъд ВДЪХНОВЕНИЕТО, което е единствената, задължителна, неотменима, законна, полагаща ни се подправка в тъй наречения наш „Живот”.

P.S. Написах тези редове, за да ободря някой, който днес ми писа:

„Много тъга... Животът е несправедлив...чудя се как да се борим с него, какво да правим...или да не правим.”

Краткият ми отговор на този разтърсващ въпрос е:

Единственото, което можем да направим в този  наш тленен живот е -

ДА СЪЗДАДЕМ ЖИВОТ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИМ.