картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

неделя, 22 декември 2019 г.

Christmas Hygge


Българската хюга – възможна!

Обичайно, по това време на годината разсъждавам на тема:

И ако някога, в детските ми спомени от миналото хилядолетие изплуват картини на заскрежени прозорци, преспи, ръкавички, шейнички и кървавочервени бузки насред цялата снежнобяла зимна приказка, сега, в днешни дни, тази картина изглежда нереална като живот на Марс.

Няма да изпълня следващите редове с носталгия по миналото и отлетялото детство.
Обичам Коледа, но не заради Jingle Bells, гирляндите, ароматът на канела и подаръците ...

Обичам Коледа заради коледния дух, 
който кара хората да забравят за себе си, 
да потиснат, макар и за малко своето гигантско его, 
да се огледат и да видят:

- че не всички хора са сити, богати, млади и здрави; 
- че не всички деца могат да полудуват в Икеа докато мама и тати препълнят
количката с голямото коледно пазаруване на ... какво ли не; 
- че не всички възрастни хора ще бъдат на топло, нагостени с вкусни коледни
ястия, озарени с топлата усмивка на своите близки;
- че не всички домове са пълни с изобилие и радост и зад някои прозорци се спотайват Самотата, Болката, Гневът, Жестокостта и Бездушието;

И много още невесели и тъжни неща   могат да видят хората ако отворят сърцата си за всички видими и невидими болки и неправди в света ...

Обичам Коледа, когато хората:

- раздават подаръци и храна на гладните;
- осветяват домовете, прозорците и градините си с гирлянди, лампички, джуджета, ангелчета, шейнички и чувалчета;
- влизат в черквите да се помолят за здраве и благоденствие;
- суетят се край печката, за да приготвят неизменните сърмички, пълнени чушки, баница и ошаф;
- съберат край семейната маса внуците долетели от Канада, зетят от Мюнхен, снахата от Одеса и свата от Бергамо;

Обичам, обичането на ближния и нуждаещия се от обич.


Както суровите викинги са създали обгръщащата топлина на Хюга (Hygge) с уюта на всевъзможни свещи, лампички, топли шарени чорапи, меки одеалца, горещо какао, сладкиши и прегръдки, много прегръдки ... 

така и ние, българите можем да прибавим към нашите родни хюгаподобни артефакти:

Баница
Мекици
Билков чай
Огнище
Шарени черги
+
много, много , безкрайно много повече прегръдки и усмивки,
всеки ден, 
неизменно, всеки божи ден (преди и след Коледа)
усмивки и прегръдки.

Усмихни се :)



неделя, 15 декември 2019 г.

What About … Us?

Дебатът за климатичните промени
Човекът, човечеството и човешкото...

Какво е бъдещето на човека? 
Бляскаво или мрачно? 
Кой знае? 
Можем ли да го разгадаем по знаците на промените?
В ерата на динозаврите не е имало футуролози, които да предскажат изчезването на динозавърския вид.
Дали наистина климатичните промени са довели до изчезването им?

След като почти преминах критичния праг за концентрация на въпросителни знаци в постинга, очевидно трябва да се заема с търсенето на отговори в следващите редове.

Климатичните промени може би са първият сериозен знак за това, че нашият вид, homo sapiens е достигнал своя апогей и следва да се готви за ... Какво?
Отстъпването на короната, на главната роля във филма “Господар на света”. Само да си припомним, че автор на сценария, режисьор и главен протагонист в този филм е пак, Човекът.

Господар? 
На кой свят? 
Очевидно не мога да се преборя с въпросителните и превеса на въпроси в главата ми.
Наистина. 
Имам твърде много въпроси без отговори.

Връщам се отново към Човека и неговото господарстване във видимия свят на нашата прекрасна планета.

Може да ви прозвучи нехуманно или бездушно, но моето виждане е, че 

човекът не е господар на нищо.

Ето и някои аргументи.

Човекът, 
Не може: 
да контролира генерално заобикалящия го свят.
Може: 
да го преподрежда, разкрасява, застроява, презастроява, да реже, отсича, пресушава или наводнява, да замърсява, да пречиства замърсеното, да залесява и обезлесява и куп още глаголни или безглаголни действия, много от които спокойно биха могли да се отнесат към уменията на други, “по-низши” видове, приспособени да използват крайниците си.

От друа страна, (погледнато пак така, безпристрастно), 

човекът е съвършена биологична машина, 

която най-често се занимава с нанасянето на повреди на заложените в нея програми и много по-рядко - с усъвършенстването им.

Доказателства?
Кое друго живо същество така систематично унищожава здравето си с всевъзможни болести, причинени от: глупост, невежество, лакомия, немарливост или най-обикновено незачитане на безценния дар на живота?
Човекът, разбира се.

Има безброй доказателства за това, че сме съвършени биологични машини, на които не е дадено ръководство за употреба от техния създател. 
Възможно е, все пак,  да има някакъв help, вграден или кодиран някъде в нас, който още не сме открили. Кой знае...

Ето, че неусетно отново се върнах към първите въпроси.

Застрашени ли сме от изчезване? 
Сега, когато спукахме по шевовете майката Земя с прираст на нови и нови човеци?

Ето една, семпла версия, без претенции за прогноза.

Ако сме създадени с друго предназначение, което, уви не сме изпълнили напълно, възможно е, нашият Създател да се е уморил да ни прекалибрира и ремонтира. Накрая – решава да ни замести с по-съвършени, небиологични машини. 
Явно има нещо нетрайно, изначално дефектно в биологичната материя, от която сме направени. 
И ето така идват на земята – киборгите, добрите и лошите роботи, а ние ставаме нещо като техни домашни любимци или безполезни биологични машини, на които най-ценната функция, уви,  се оказва ... тленността и гниенето.

Определно ударих  дъното не безчувствената проза, лишена от всякаква симпатия към човешкия род.

Извинението ми? 
Прочетете днешните издания на която и да е медия. 
Обърнете особено внимание на заглавията и сами си отговорете – към духовна еволюция или към самоунищожение вървим?