Christmas Virus and Something More

Тази година реших да бъда равнодушна към коледната мания.

    

Украсените още през ноември гигантски коледни елхи в моловете, коледните оферти, които се промъкват през спам филтъра на пощата, всички захаросани боклучета с ангелски, звездни, белобради, червеноботушови, златни и сребърни мотиви, наредени по витрини и сергии преситиха сетивата ми.  „Не, не – казах си, тази година без мен! Няма начин. Този път няма да се поддам на коледната истерия." Бойкотът ми стигна дотам, че храбро устоях на генетично вродения ми инстикт за украсяване на коледни елхи и аранжиране на украси и гирлянди.  Дори стените у дома ме гледаха с укор, обидени от моето пренебрежение към Коледа.

Но, коледния вирус е много силен и на практика, оказва се, нелечим. Предава се от човек на човек, носи се във въздуха като мелодия с камбанки и звънчета, поразява всичките ти сетива и накрая, когато си напълно омаломощен, приключва с теб окончателно със завъртане на едно мъничко невидимо ключе в сърцето ти и хоп... вече не си ти, а твоят омагьосан коледен двойник.

Какво се случи с мен ли? Ами, обичайното по Коледа. Краката сами ме отведоха в магазините за подаръци, ръцете приготвиха вкусни ястия, украсиха масата, а лицето ми грееше през цялото време в онази глуповата коледна усмивка. И ако си мислите, че коледната елха остана неукрасена, дълбоко се лъжете. Елхата грее по-красива от всякога и навсякъде блестят гирлянди, лампичките светят, а на полицата над камината са наредени върволици ангелчета със свещи и всички онези ширпотребни джунджурии.

Как се случи това? Това е магията на Коледа.  А Коледния Дух е събраната от всички същества най-чиста енергия от желанието да дариш радост.

В края на вечерта докато четях книгата си преди да заспя, открих есенцията на деня, на Рождеството,  в няколко изречения, написани от великия Херман Хесе в „Степният вълк” (превод от немски Недялка Попова):

„Всяко раждане означава откъсване от Всемира, означава отделяне, разединяване от Бога, мъчително ново създаване. 
Връщане към всемира, прекратяване и съхраняване на болезнената индивидуализация, стигане до Бога означава: да разшириш душата си толкова, че тя отново да може да обгърне Вселената.”

Между другото, получих страхотни подаръци за Коледа.