The Most Popular Brand In The World? Coca Cola? Nop...

Най-скъпият бранд на света?

Не, не е Coca Cola.

Нито Apple.

Нито каквото и да е друго нещо – символ, знак, букви, слоган и т.н., което е заявено и регистрирано в  Патентен офис.

Помислете още малко.

Ето и някои жокери за най-скъпата търговска марка:

-       известна е във всяко кътче на света,

-       любима на  малки и големи

-       може да се види навсякъде

-       през зимния сезон

-       продава всичко: шоколади, чорапогащници, играчки, песнички, филми?

Е, с толкова много жокери, сигурно отгатнахте:

Да!

Най-комерсиалният символ на света,

монетизиращ пребогато,

всякакви идеи за бизнес,

с които се изкарват добри пари,

всяка година,

на нашата планета, е:

Коледа | Christmas | Рождество | Weihnachten | Navidad | Natale

Негативно настроената част от човечеството, всякакви модерни превъпллъщения на Скрудж, практични, себични и прочее мизантропи, с общото име Party Killers,

биха определили масовата лудост по най-известния бранд като:

пълна глупост, тъпня, идиотски празници за идиоти, безумието на тълпата, време за безсмислени покупки и харчене на пари за безполезни неща и т.н.

Да така е.

Забелязахте ли:
Колко препълнени бяха големите търговски вериги с пазаруващи по празниците?

Разнообразието от стоки, които се продаваха успешно с бранда “Коледа”? -

от бързи заеми, дентални услуги за снежнобяла усмивка, нова рокля за празничната нощ до шофьорски курсове и хамалски услуги.

Да, така е. 
Всичко това и въобще всичко на света може успешно да се продаде с този уникален, универсален, глобален бранд.

Да, находчивите търговци спечелиха от нашите сантименти, свързани само със споменаването на вълшебната дума.

Да, похарчихме повече отколкото здравия разум и практичността изискват.

И какво от това?

Да върви по дяволите, Скрудж.

И всички пресметливи търговци, които бръкнаха дълбоко в потребителския ни джоб и измъкнаха последната стотинка оттам.

Нима всички не искаме едно и също?

И в Бразилия, и в Белгия, и в България, всички искаме да видим близките ни хора здрави и събрани около празнично украсена, отрупана с ястия трапеза с всички онези ширпотребни боклучета във вид на ангелчета, ароматни свещи, мигащи лампички и чорапи с лакомства.

Цената за този сбъднат блян няма значение.

Нито брандът.

Нима има значение нещо друго освен щастието на близките ни хора?

Да вървят по дяволите парите и практичността!

Ето затова,

точно този бранд,

е номер 1.

Случайно да знаете, кой е бранд номер 2?

Това е християнският символ, кръстът с разпятието, който генерира ежегодни  приходи в милиарди от всякакви стоки и услуги, които може да си представите – бижута, сувенири, церемонии, дрехи, аксесоари, храни, напитки ...

И всичко останало, създадено и продадено в името Господне.

Амин.

Блажени вярващите ...
потребители на стоки и услуги.

HATERING?

ХЕЙТЪРИНГ- най-масовият национален спорт

Ние българите, имаме всички шансове да останем на върха като безспорни  световни лидери в тази дисциплина.

Ликувай народе, олимпийски шампион в мразенето!

Няма как да остане незабелязана една силно изявена и все по-изяваваща се характеристика, която обединява целокупното  народонаселение – люта омраза срещу всичко различно.

Родните медии, списвани и управлявани от всякакви образовани, ниско образовани или просто зле образовани хора, с огромно удоволствие отвориха широко портите на своите портали за денонощно изливане на омраза, жлъч, обиди, закани за саморазправа с другомислещи и т.н. комуникационни канали за канализиране и напояване на пейзажа обилно, постоянно с омраза.

Явлението е широко известно като ХЕЙТЪРСТВО.

Ако можехме поне малко да бъдем прагматични, вероятно щяхме да построим бита, икономиката и свободното си време прагматично.

Казано по друг начин, ако можехме да влагаме във всяко действие рационална мисъл, животът ни щеше да е по-хубав във всяко отношение.

Ако тези изходни съображения бяха налице във всяка една мисъл и постъпка на всеки от сънародниците ни, прагматизмът щеше да наложи други модели на правене и общуване.

Например, всички щяхме да се ръководим от една водеща, обединяваща нацията идея, че

ЗА ДА ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ, ТРЯБВА ДА МИСЛИМ НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ, НО И ЗА ДРУГИТЕ.

Това означава:

Да пазим въздуха и природата чисти;

Да строим пътища качествено;

Да произвеждаме качествено;

Да не лъжем другите, защото лъжата превръща всичко в лъжа;

Да не мразим ближния, а да се научим да обичаме – хората, кучетата, котките, птиците, дърветата.

И така нататък. 

Пипи Дългото Чорапче, би казала: „Ех, че чуден живот ще бъде!”

За медиите, които вместо любов и състрадание към ближния подклаждат ежедневно, ежечасно, ежеминутно омраза, популярна днес с английския си изговор ХЕЙТ (HATE), имам една лоша новина, направо от сърцето на Европа.

Всеки европейски гражданин вече има законното право да осъди медия, която е разпространила съдържание (информация, твърдения, изказвания и други сведения от трети лица).

Съвсем доскоро медийните магнати се радваха на спокоен сън докато в разпалваните адски казани от страсти в техните форуми и коментарни секции се лее денонощно хейт. Отговорността за съдържанието си оставаше за този, който се изказва или поднася това съдържание чрез коментари, линкове и пр.

Но, както всичко вече е споделено в този наш споделен свят, отговорността за хейта става споделена. 

Хейтърите и хейтърските медии могат да заплатят цената на това удоволствие по актуалните цени, с които съдилищата измерват душевните болки  и обиди.

Честито на победителите!

Non-Comercial!

В този блог няма капка комерсиалност.
Нито престореност.
Нито реклами. 
Нито има скрита или явна цел да рекламира - 
Каквото и да е или Когото и да е.

Няма да се правя на добричка, можеща, знаеща, сведуща или каквото и да е друго, за да продавам тук, каквото и да е - мое или на другиго.

Ако някога реша да печеля от писане на думички, реклама или редене на картинки, ще го кажа ясно и обознача разпознаваемо като комерсиално.

Друго?

Не понасям скритата реклама и преднамереността, завоалирана с евтината найлонова завеса на лицемерието.

Всичко, написано и публикувано от мен в тези страници е:
лично, преживяно, видяно, вкусено, изстрадано, аплодирано или просълзено само с моите сетива. 
Това е моето лично, малко като носна кърпичка, пространство в мрежата, неоградено, свободно за надзъртане, гледане и четене от случайни, заблудени или преднамерени туристи, сърфиращи в нета.

Искрено и неподправено, е всичко написано тук.
Хората и нещата, представени и описани от мен на тези страници са такива, каквито съм видяла с моите очи.

Написах тези редове, защото все по-рядко откривам нещо, което да не е написано с тайната мисъл да се монетизира. 
Дали с рекламите на Гугъл, които стряскат вече от всяко кътче в мрежата, дали с книжки, за които да прочетем ревюто и после да си купим, дали с интервюта на някоя модна „икона” на това или онова ... 

Без значение е, как и откъде се промъква скритата реклама и внушение за монетизиране на възторжено подредени думички, възклицания, подсмърчания или милички чувства и трепети на знайни и незнайни блогъри и блогърки, странстващи надлъж и нашир в нета.

Най-хубави са нещата, които не могат да се купят с пари, нито с много пари.
Най-дъхави са дивите цветя.
Най-нещата в объркания наш живот са истинските неща – неподправени, незахаросани, без грим.
Нещата, неродени от нашия вездесъщ ум.
Нещата, излетели право от сърцето и сетивата ни.

Всяка дума в този блог е редена с любов и/или страст.
Нищо повече.