What About … Us?

Дебатът за климатичните промени

Човекът, човечеството и човешкото...

Какво е бъдещето на човека? 

Бляскаво или мрачно? 

Кой знае? 

Можем ли да го разгадаем по знаците на промените?

В ерата на динозаврите не е имало футуролози, които да предскажат изчезването на динозавърския вид.

Дали наистина климатичните промени са довели до изчезването им?

След като почти преминах критичния праг за концентрация на въпросителни знаци в постинга, очевидно трябва да се заема с търсенето на отговори в следващите редове.

Климатичните промени може би са първият сериозен знак за това, че нашият вид, homo sapiens е достигнал своя апогей и следва да се готви за ... Какво?

Отстъпването на короната, на главната роля във филма “Господар на света”. Само да си припомним, че автор на сценария, режисьор и главен протагонист в този филм е пак, Човекът.

Господар? 

На кой свят? 

Очевидно не мога да се преборя с въпросителните и превеса на въпроси в главата ми.

Наистина. 

Имам твърде много въпроси без отговори.

Връщам се отново към Човека и неговото господарстване във видимия свят на нашата прекрасна планета.

Може да ви прозвучи нехуманно или бездушно, но моето виждане е, че 

човекът не е господар на нищо.

Ето и някои аргументи.

Човекът, 

Не може: 

да контролира генерално заобикалящия го свят.

Може: 

да го преподрежда, разкрасява, застроява, презастроява, да реже, отсича, пресушава или наводнява, да замърсява, да пречиства замърсеното, да залесява и обезлесява и куп още глаголни или безглаголни действия, много от които спокойно биха могли да се отнесат към уменията на други, “по-низши” видове, приспособени да използват крайниците си.

От друа страна, (погледнато пак така, безпристрастно), 

човекът е съвършена биологична машина, 

която най-често се занимава с нанасянето на повреди на заложените в нея програми и много по-рядко - с усъвършенстването им.

Доказателства?

Кое друго живо същество така систематично унищожава здравето си с всевъзможни болести, причинени от: глупост, невежество, лакомия, немарливост или най-обикновено незачитане на безценния дар на живота?

Човекът, разбира се.

Има безброй доказателства за това, че сме съвършени биологични машини, на които не е дадено ръководство за употреба от техния създател. 

Възможно е, все пак,  да има някакъв help, вграден или кодиран някъде в нас, който още не сме открили. Кой знае...

Ето, че неусетно отново се върнах към първите въпроси.

Застрашени ли сме от изчезване? 

Сега, когато спукахме по шевовете майката Земя с прираст на нови и нови човеци?

Ето една, семпла версия, без претенции за прогноза.

Ако сме създадени с друго предназначение, което, уви не сме изпълнили напълно, възможно е, нашият Създател да се е уморил да ни прекалибрира и ремонтира. Накрая – решава да ни замести с по-съвършени, небиологични машини. 

Явно има нещо нетрайно, изначално дефектно в биологичната материя, от която сме направени. 

И ето така идват на земята – киборгите, добрите и лошите роботи, а ние ставаме нещо като техни домашни любимци или безполезни биологични машини, на които най-ценната функция, уви,  се оказва ... тленността и гниенето.

Определно ударих  дъното не безчувствената проза, лишена от всякаква симпатия към човешкия род.

Извинението ми? 

Прочетете днешните издания на която и да е медия. 

Обърнете особено внимание на заглавията и сами си отговорете – към духовна еволюция или към самоунищожение вървим?

Star Dust

Бележки по скандала Weinstein  

Нелицеприятните истини за тъмната страна зад всеки колосален финансов успех са като камбанен звън:

Призив за молитва и покаяние.

Мощен звън.

Следва ехо, което отеква.

Отшумява.

И после ...

Забрава.

В главата ми останаха като ехо много въпроси.

Знаела ли е съпругата на насилника за похожденията му?

Разбира се.

Защо е продължила съжителството си с покварения съпруг?

Защото браковете в Холивуд са добре маркетирани финансови алианси.

Защо обяви развода си след няколко дни?

Защото, така са я посъветвали адвокатите след дълго умуване как  да извлече максимума от скандала за кариерата и светлото си бъдеще.

Също и максимума - от финансовия пакет в споразумението по развода.

Дотук – не виждам потърпевши.

Защо ли?

Ето защо.

Насилникът има достатъчно пари за харчене по жени до края на живота си.

Включително - за материалното обезпечение на страданията на съпругата, за алименти и разноски.

След развода:

Той – монетизира богато от интервюта, участие с разкаяние на живо в най-гледаните шоу програми.

Възможни са и безброй  други сценарии за възстановяване на финансовия му баланс. 

Например - издаване на книга с пикантни истории за неговите жертви. Звезди са, все пак.

Още - сценарий за филм по неговия случай; права за написване на биографията му, за кулинарни книги с рецепти, наръчник за начинаещи актриси с амбиции за Оскар и много други доходоносни начинания, свързани със скандала.

Тя – все по-успешно развива кариерата си на дизайнер, загрижен за правата на жените по света. Особено, на богатите жени.

Осребреното, лесно спечелено богатство от финансовия пакет по развода, харчи с лекота за:

луксозни подаръци и плащане на сметки на необезпечени финансово млади атлети;

частни партита по яхти на милиардери в търсене на съпруг № следващия в списъка от подходящи кандидат съпрузи;

Още: за вани с шампанско и други винени забавления. За справка – Кейт Мос и други бивши и настоящи групита.

Те - жертвите на сексуалния хищник.

Ами нищо.

Всичко си продължава по старому.

Всички имат шанс да блеснат за последно в светлините на прожекторите и в медийния нюзфийдър.

Може и някоя роля да получат.

Може - и Оскар за главна или поддържаща роля.
Защо не?

Епилог.

Холивуд продължава тренда с нови филми и сериали за Силата на Силата на Парите. 

И Животът си върви, върви, върви...

My Selfhood

What Reveals My Selfhood Most?

Books | the touch of dusty pages

Melody | the harps, reminding me of magnificent “The Grass Harp” by Truman Capote

Noise | the outcry of children in the backyard

Peppers | the sweet smell of baked red peppers in a hot summer day

Blue Horizon | the thin line where the sea and the sky merge far, far, far away and everything becomes endless blue.


My soul is a bunch of wildflowers and everything bringing sparkle on a rainy day

Tech Museum In Bulgaria?

Someday, maybe …

“Музей” е дума, която е метафора за тишина, застиналост, неподвижност ...

С нея върви и думата “експонат”. Нещо, което е поставено зад стъклена преграда и обикновено съпроводено с писмени обяснения  за него.

Ако това са единствените ви асоциации на тема музей, значи сте безнадеждно изостанали. Някъде в миналото, даже в по-миналото столетие.

Музеите днес не са това, което си мислим за тях.

Определено.

Във времената, когато мобилността придоби значението на “свобода” във всяко отношение, логично, музеите се превръщат от място на самотно съзерцание на експонати в място на динамика и споделени преживявания.

Изпитах това усещане за първи път в Музея MAS | Museum aan de Stroom в Анверп, където:

“you’ll become acquainted with Antwerp in the world and with the world in Antwerp.”

В това уникално архитектурно пространство наистина можеш да обгърнеш с поглед не само Антверп, но и света извън неговите очертания. 

На изхода от всяка тематична зала те очаква изненада, провокация към твоята креативност. 

Любимата ми: 

маса с празни стъклени бутилки, празни бели листа и моливи. 

Написваш своето послание, навиваш листчето на фунийка, затваряш бутилката с гумена тапа и ...Твоето послание със сигурност стига до някой непознат/а. 

От друга маса си вземаш бутилка с нечие послание и отнасяш музея у дома.

Но! 

Днешният пост е посветен на Музея на иновациите | The Tech Museum Of Innovation. 

Къде се намира?

В Калифорния, Силициевата долина, разбира се.

Той е още едно доказателство, че Америка все още е мястото, където се задвижват големите идеи и креативността е като вирус, който безпрепятствено се предава по въздушен път.

Музеят изглежда идеалното място, на което да заведеш децата си през уикенда. 

Не само веднъж. 

Защото там могат да се почувстват изобретатели, иноватори.

Разгледайте.

И помечтайте...

И в България да има такъв музей, вместо поредният архитектурен кич с бездушното и нищо незначещо на български “МОЛ”.

 “Музей” звучи и се превежда еднакво на всички езици.

На почти всички, за да бъдем точни.

Bob Dylan Аnd Аcademic Аwards

Боб Дилън е това, което е. И точка.

Така бих обобщила драмата с присъждането на Нобелова награда за неговото литературно творчество в музиката.

Боб умее да разказва истории, пеейки.

Или.

Неговите истории могат да се изпеят.

Неговите истории не са за чиновници от Нобеловия комитет.

Нито за вчесани хора с вчесани мисли, подредени стройно в редици като войници в главите им, пълни с отбрани мисли за живота.

Да, Боб Дилън е това, което изглежда.

Според мен той е смутен и объркан от тази чест.

Очаквана или не, тази академична почит прави творчеството му и него самия да изглежда нелепо.

Нали така?

Той е бард на back end-a;

на болката и негримираните неща от живота.

Не е придворен, нито поръчков поет.

Текстовете му категорично не са комерсиални, каквато и да казват за него.

Може би най-големият му грях е, че е Jew.

Tова никога не минава безнаказано в нашето хуманно общество.

И така.

Боб Дилън е удостоен с внимание и парична награда от хора, които се обличат в смокинги и рокли с шлейфове.

Какво бихте направили на негово място?

Ако бяхте като него, уточнявам.

So Digitally!

Днес си купих едно списание.

От онези, напечатани на лъскава хартия. Тежи цял тон.

Да разкъсам целофана и да прелиствам бавно тежките страници

докато се излежавам с меко одеялце на дивана в съботния следобед 

е най-простият и достъпен за мен начин за релакс в дъждовните  уикенди.

Към този домошарски уют добавям и чашка черно кафе и черно като душата на дявола брауни с бадемови люспи и разбира се  full HD & relax music в YouTube.

Къде са дигиталните неща тук?

Търпение. Идват!

Накратко.

Не се получи по гореописания начин.

Всеки елемент от моята рецепта за приятно следобедно безделничене си беше на мястото с изключение на лъскавото списание.

Оказа се пълно разочарование.

Две  трети  - реклами на превзети, безумно скъпи боклуци, притежанието на които по никакъв начин не се вмества, поне в моята представа за щастие.

Текстовете – лигаво сладострастни въздишки по неземни богатства и красоти във вид на бижута, часовници, парфюми и прочее неща, които рано или късно омръзват…

A  статията - възхвала  за дъщерята на коняра, станала графиня фон не знам си коя след безумен галоп през половин дузина бракове с милионери и прочее щателно подбирани мъже, направо ме потресе.

До степен, че захвърлих списанието на пода.

Докато си губих времето, прелиствайки в търсене на нещо свястно за четене и гледане, кафето ми изстина. Забравих  и  за черните сладки.

За щастие,  пет минути по-късно напълно се прехласнах   в един сайт, отваряйки едно след друго видео с работите на един дигитален артист.

Въпреки резервите ми към модернистичното изкуство с всичките му инсталации, пърформанси и прочее визуализации и концептуализации, с ръка на сърцето признавам, че дигиталното изкуство все повече ме изумява и стъписва с неподозирания си начин на въздействие. Защото... Просто защото идеите оживяват пред очите ти. 

Такива преживявания наричам:

So Digitally!

Това е. 

Работите на Bart Hess, могат да се видят тук:

http://barthess.nl/index.html

Любимата ми e Digital Artifacts. 

Извън темата,  обратно в офлайн реалността днес,

на всички, които носят гордото име Георги

Честит Имен Ден!

на всички останали

Честит Ден на Храбростта!

Струва си да я отбележим и възхваляваме, защото

всеки ден

имаме нужда

от храброст

за да започнем и завършим 

поредната си битка.

Earth Day is Today

22 Април е Денят на земята (Earth Day)

Google услужливо ни напомня този факт с подходящи картинки.

Струва си поне един ден в годината да се замислим за Земята

- като наш вселенски дом;

- като почвата, която ражда и отглежда нашата храна;

- като въздухът, който дишаме;

- като водата, която пием;

- като горите, в които намираме прохлада и лек за уморените ни сетива;

- като място, в което слънцето ни огрява и стопля премръзналите ни души;

- като пръст, която приема телата ни след като душата отлети от тленната си обвивка.

Повече по тази тема съм написала, ето тук:

http://digitalmillenium.blogspot.bg/2012/02/mission-of-human.html 

Да помълчим и да помислим
“Какво направих аз за нашата прекрасна планета?”

Вместо отговор, можем да посадим едно дърво.

3rd March

Свободата?!

Този смътен обект на желанията.

Много думи и картинки се хвърлиха пред очите ни в медиите за 3 март.

Имаше и флагове, спуснати под прозорците.

Във въздуха се носеше усещане за напъпило национално самочувствие на един народ, който отчаяно се бори с комплекса си за малоценност.

Нищо от това не ме разчувства, нито докоснa святи чувства в сърцето ми.

Това се случи само веднъж. Не на 3 март. Не в България.

Нека ви разкажа.

Случи се в Истанбул преди няколко години.

Бяхме десетина българи заедно с още стотина посетители в прочутия нощен клуб “Ориент експрес”.

И ако си представяте разголени  танцьорки и пошла музика, ще трябва да се засрамите, защото не е това.

След изумителните народни танци, представящи народни обичаи, омагьсващият танц на дервишите и други подбрани забавления за туристи, в края на програмата, гвоздеят на вечерта е изпълнението на човека-глас.

Този забележителен артист изпълнява песни на всички народи, които се намират в локала.

България беше уважена с песента “Хубава си моя горо.”

И докато се усетя, видях и чух себе си и останалите ми спътници как извиваме глас, прави, застинали във вълшебен екстаз от красотата на нашата песен, от гласа на певеца и правилния му изговор на всяка българска дума.

Никога преди това не съм изпитвала по-голяма гордост от това, че съм от България.

Това се случи в страната на нашите петвековни поробители.

Нашето българско изпълнение, съпровождащо официална част от програмата беше аплодирано най-дълго от публиката, състояща се от швейцарци, американци, японци, сърби, чехи, тайландци...

Странно нали?

Националната гордост е чувство, което не може да бъде подправено, нито насилено. То е просто една завладяваща емоция, която те обзема тогава и само тогава, когато се почувстваш органична частица от единна, сплотена от някаква идея общност от хора, които наричат себе си “сънародници”.

Свободата пък, според мен, настъпва тогава, когато се освободиш от всичките си страхове и комплекси.

Тя не може да зависи от никакви дати в календара.

Нещо повече.

Тя не бива да се празнува или чества, защото, предполага се,

трябва да е

естественото състояние на духа на всяко живо същество.