So Digitally!

Днес си купих едно списание.

От онези, напечатани на лъскава хартия. Тежи цял тон.

Да разкъсам целофана и да прелиствам бавно тежките страници

докато се излежавам с меко одеялце на дивана в съботния следобед 

е най-простият и достъпен за мен начин за релакс в дъждовните  уикенди.

Към този домошарски уют добавям и чашка черно кафе и черно като душата на дявола брауни с бадемови люспи и разбира се  full HD & relax music в YouTube.

Къде са дигиталните неща тук?

Търпение. Идват!

Накратко.

Не се получи по гореописания начин.

Всеки елемент от моята рецепта за приятно следобедно безделничене си беше на мястото с изключение на лъскавото списание.

Оказа се пълно разочарование.

Две  трети  - реклами на превзети, безумно скъпи боклуци, притежанието на които по никакъв начин не се вмества, поне в моята представа за щастие.

Текстовете – лигаво сладострастни въздишки по неземни богатства и красоти във вид на бижута, часовници, парфюми и прочее неща, които рано или късно омръзват…

A  статията - възхвала  за дъщерята на коняра, станала графиня фон не знам си коя след безумен галоп през половин дузина бракове с милионери и прочее щателно подбирани мъже, направо ме потресе.

До степен, че захвърлих списанието на пода.

Докато си губих времето, прелиствайки в търсене на нещо свястно за четене и гледане, кафето ми изстина. Забравих  и  за черните сладки.

За щастие,  пет минути по-късно напълно се прехласнах   в един сайт, отваряйки едно след друго видео с работите на един дигитален артист.

Въпреки резервите ми към модернистичното изкуство с всичките му инсталации, пърформанси и прочее визуализации и концептуализации, с ръка на сърцето признавам, че дигиталното изкуство все повече ме изумява и стъписва с неподозирания си начин на въздействие. Защото... Просто защото идеите оживяват пред очите ти. 

Такива преживявания наричам:

So Digitally!

Това е. 

Работите на Bart Hess, могат да се видят тук:

http://barthess.nl/index.html

Любимата ми e Digital Artifacts. 

Извън темата,  обратно в офлайн реалността днес,

на всички, които носят гордото име Георги

Честит Имен Ден!

на всички останали

Честит Ден на Храбростта!

Струва си да я отбележим и възхваляваме, защото

всеки ден

имаме нужда

от храброст

за да започнем и завършим 

поредната си битка.

Blue and Blues

Blue: Синьо, цветът на мечтите и разстоянията до тях

Blues: Музиката на тъгата и несподелените блянове

Невинаги е лесно да опишеш с какво те завладява една картина.
Дали с настроението, което създава?

Дали с колорита си?

Или с темата?

Или с образите?

Все едно.

Мога да разбера болезнената обсесия на колекционерите на изкуство.

Защото ...

“С всяка една рисунка светът се преоткрива и се ражда отново. Всяка творба е изобретение, защото е нова и неповторима. Рисуването е и връзка с отвъдното, освен с реалния живот. То е усамотение, в което художникът хваща късове от живота, за да ги комбинира”

цитат Интернет | неизвестен автор , художник

И понеже малкото читатели на този блог, скътан в дебрите на мрежата, 

четат написаното тук анонимно, /защо ли?/,

не вярвам някой да се осмели да сподели с мен и със света коя е любимата му картина и защо.

Няма значение.

Keith Haring's Imagery

Кийт Харинг е живял твърде малко. Като кибритена клечка, която е лумнала внезапно в тъмното, с ослепителния блясък на таланта, наричан още „гениалност”.

Какво е създал?

Например, това

И това

Също това

Ако не беше Гугъл, никога нямаше да разровя нета надлъж и нашир, за да открия, ето това

Какво значение има как се нарича стилът му, в какви училища е учил, в какви галерии е излагал и така нататък. 

Думи, думи, думи. Те ни казват какво да мислим. А това не ни е нужно. 

Важно е какво чувстваме.

Може би нещо шарено, закачливо, игриво, лудешко, забавно, тъжно. 

Все едно надзърнах в света на едно дете. 

Опитайте и вие. 

URBAN ART: across the street

В тези мразовити дни, в разгара на лютата зима, освен традиционната  топла напитка, ето още една идея за сгряване  на сетивата. 

Топло, горещо, експресивно, шарено, идейно, просто испанско. С тези много прилагателни, които навързах, искам да изразя удоволствието си от една изложба в испанския културен институт Сарвантес.

http://sofia.cervantes.es/FichasCultura/Ficha78025_905_10.htm 

„Изразът „градско изкуство”, така както го използваме днес, е наскоро създаден термин, предназначен да обозначава също наскоро възникнала реалност: работата на онези артисти, които дошли в голямата си част (но не всички) от света на графитите, повлияни по някакъв начин от него или просто привлечени от широката витрина на стените в града, решават да излагат творчеството си на улицата, публично и безплатно.”

Гилиермо де ла Мадрид 

от блога Написано на стената:

http://www.escritoenlapared.com/2012/02/rien-mas-que-mariposas.html 

Ако сте жадни за още испанско, и освен малагийското виното не ви достига само капка вдъхновение, ето малко   Malagueña salerosa (Листенца от рози на Малага) на Magnifico

 

SNOW MOOD

Зимата победи всички съмнения 

в нейните способности

Мека, плаха и нежна в първите седмици на декември, през януари зимата показа истинското си лице – снежнобяло, студено, заслепяващо красиво. Флиртът й със слънцето и топлите му лъчи приключи и ето, господарката на този сезон, нейно величество Зимата командва парада. Сняг, преспи, снежинки, ски, пързалки, зачервени детски бузки, греяно вино и ... Какво изпускам още? Меко одеяло, хубава книга, музика, приятни разговори край масата, и безброй други зимни радости.

 

Към това зимно настроение ще прибавя и моите любителски снимки.

Малко стъпки в снега...

Замръзнали треви в езерото

И снежни кристали в преспите

И една приятна, лека, закачлива, стопляща сърцето зимна песничка.

 

И много поздрави на зимата.