Run, run, run ...

Тичам,

следователно – съществувам

Съществуването е необходимо, но недостатъчно условие за ЖИВОТ.

Омръзна ми да срещам, слушам и понасям хора, които ме занимават с някакви умрели неща – идеи, концепции, мисли за живота и пр.

Омръзна ми да слушам мисли за ЖИВОТА, в които няма никаква форма на живот, визуално и ментално.

Да, така е, претенциозна съм.

Но не чак толкова.

Достатъчно ми е да зърна някой добре изразен мускул на тяло, което е живо.

Или, шарени завеси на готин прозорец и още по-готин балкон, пълен с живот – саксии, вази с цветя, кашпи с храсти.

Или пък – жива, искряща усмивка, разтегната на лице, красиво изпълнено с живот.

Какво е нужно, за да се почувстваш жив?

No money. No!

Тичай!

Тичай в парка, по крайбрежната алея, в града, в тихите селски улички,  в полето.

Тичай в планината, край морето. В полето, край реката.

Нагоре и надолу.

Бягай и не се страхувай. Не поглеждай назад. Само напред и встрани.

Пейзажът зад гърба ти няма значение.

Защото вече си го гледал.

Или, защото ще го видиш, когато се завъртиш обратно.

Изчисти главата и съзнанието си от:

Лоши мисли

Претенции към хората

Тъжни спомени – за какво са ти?

Мисли! – за щастливите моменти, които искаш да преживееш.

Дишай! – утринният хлад, ароматът на зелени листа и треви. Дори и росата мирише някак по своему.

Слушай! – любимото парче от плеъра. Или? Изключи всичко и слушай красотата на птичите песни. По възможност не слушай: шум на мотори, караници и глупости, излезли от главите на хора, в които няма живот.

Наблюдавай! – всичко. С любов. Приеми, че хората в парка са млади и стари, силни и немощни, смешни и сериозни. Фактът, че са потърсили компанията на гората пред задушния апартамент в градската, нагорещена до бяло джунгла е достатъчен за твоето великодушие.

Изпоти се! - здраво с тичане. Изхвърли всичките токсични мисли и лошата енергия, излъчена от хора, в които няма капчица ЛЮБОВ към ЖИВОТА.

След достатъчно, но не много дълго време ще видиш резултата от това преживяване.

И ще се събуждаш щастлив. Защото знаеш, че имаш среща с ГОРАТА.

А тя е пълна с живот ...

and if Youtube, allow me, listen this 

Какво е вода?

 Две млади рибки плували заедно и срещнали по-стара риба, плуваща в обратната посока, която им кимнала и казала:

„Добро утро, момчета. Как е водата?”

И двете млади рибки поплували малко и тогава се спогледали и едната казала:

„Какво, по дяволите, е вода?”

Дидактична притча от реч на Дейвид Фостър Уолъс,

произнесена през май 2005 г. пред дипломантите на 

Кениън Колидж, Охайо

Прочетох цялата реч на американския писател и най-сетне намерих отговор на въпроса:

С коя известна личност бихте искали да обядвате срещу определена сума?

Доскоро нямах фаворит. И ето, прочитайки мислите на Уолъс, без колебание реших, че той е Човекът с когото умирам да поговоря с цената на най-скъпия обяд в живота ми. Желанието ми, уви, е неизпълнимо поради факта, че Д.Ф. Уолъс вече не е между живите.

Това ме натъжи много. Замислих се за какво бих си говорила с него. Направих списък  с въпросите, които бих му задала.

1. Къде е мястото на човека в хранителната верига – храна за какво или за кого са човеците?

2. Защо всички хора, без значение на раса, народност, имотност сме толкова нещастни?

3. Може ли да бъде щастлив човек в една жестока, хищна вселена?

4. Какво  е водата за рибите и животът за хората?

5. Има ли някаква висша идея, която е по-важна от живота на всеки от нас?

И така нататък...

Знаейки, че Уолъс се е самоубил, осъзнах че моите въпроси не са лично мои, а въпроси, които и други хора, вероятно повечето хора си задават.Отговорите не са ободряващи. Затова остават незададени, скрити в тъмните килери на съзнанието ни, което търси единствено покой. Тези въпроси не се обсъждат по радиото и телевизията. Това са въпроси табу.

Обикновено нашите мислоеми се запълнени с незначителността на ежедневието. Какво да купя за вечеря? Къде да отида през уикенда? В кое училище да запиша детето? И все неща от този род.

Вглъбеният ум не работи така. Той изследва всички девствени територии отвъд ежедневието. Също и ежедневието, но погледнато с хастара навън. Може дълго да наблюдава едно единствено нещо, да го обгърне отвсякъде и дори да се слее с него.

Вглъбени умове имат мъдреците. Също и поетите. И хората на изкуството и науката, чиито умове ги отвеждат в непристъпни места.

От всичките пет незададени въпроси, мисля че имам отговор само на последния:

Има ли някаква висша идея, която е по-важна от живота на всеки от нас?

Да. Има.

Животът.

С цялата му болка, жестокост, страдание, с всичкото това умиране постоянно пред очите ни на всичко, което се ражда и умира.

Животът, който събира мравката и слона, розата и бодила, смехът и плачът, слънцето и луната, вятърът и вълните...

Животът, който въплъщава необозримото чудо на сътворението, в което сме песъчинката, с която вятърът си играе ... на живот и смърт.

Meet the Robots

“Робот уби човек”.

Това не е цитат от роман на Азимов.

Това е съвсем истинска новина от 01 юли м.г. за робот, убил човек в един от заводите на Фолксваген в Германия. Работникът е бил част от екип, който настройвал стационарен робот, когато машината го сграбчила и блъснала в метална плоскост, според обяснението на говорителя на компанията.

Още един научнофантастичен сюжет се превърна в кърваво сурова истина.

“Хотел в Япония обслужва гостите си с роботи”.

Друга новина от миналата година.

Голяма част от услугите в хотел Хенн-на (“Странният хотел”), които се предлагат на гостите, се извършват от роботи.

“Роботът Надин започна работа в университет”.

Новина от първите дни на 2016г. Роботът Надин започна работа като рецепционистка в технологичния университет Нанян в Сингапур.

Следите ли тези новини?

Какви чувства предизвикват във вас?

За вашите, не знам.

За себе си, мога да кажа, че предизвикват безпокойство.

Не заради сръхтехнологичното ни битие.

Заради предчувствието, че не сме готови да съжителстваме с роботи.Особено с хуманоидни роботи.

Машината може да ни превъзхожда във всяко отношение, но можем ли да й поверим съдбата и живота си?

Много изтъкнати учени, творци и визионери споделиха на глас, че също са притеснени от този напредък на технологиите и се обявиха против масовото му приложение.

Изтъкнаха научни и морални причини за това.

И докато осъзнаем какво се случва, бизнесът неуморно завладява тази територия.

Както обикновено, без емоции и скрупули, нали това е само бизнес,  днешните конкистадори, корпорациите, тихомълком настъпват в сфера,  която правото все още не е обхванало с норми и рестрикции.

Светът, който познаваме е все по-неразпознаваем.

Колко време отделяте, за да се запознавате с вградените функции на своите устройства?

А с новите ъпдейти в операционните системи?

Замисляли ли сте се защо непрекъснато ни атакуват да преминем на следващата версия?

Има си причини за това.

Ето най-важните. Няма да ви харесат.

За да запазят водещи позиции на съответния продуктов пазар, kорпорациите се опитват да се задържат на върха с постоянно разширяване и добавяне на нови функции в своите топ продукти.

Друг фактор е необходимостта да се изчистят грешки чрез ъпдейти с нови и нови версии. Така един продукт в движение се привежда в онова състояние и характеристики, с които е рекламиран при пускането му на пазара.

Поради същите и други съмнителни с полезността си причини, предстои да наблюдаваме истинска технологична война за приложение на изкуствения интелект в бита.

Пазарът е относително нов и необятен. Липсват и държавни регулации.

Все добри новини за бизнеса.

Все по-лоши новини за homo sapiens.

HATERING?

ХЕЙТЪРИНГ- най-масовият национален спорт

Ние българите, имаме всички шансове да останем на върха като безспорни  световни лидери в тази дисциплина.

Ликувай народе, олимпийски шампион в мразенето!

Няма как да остане незабелязана една силно изявена и все по-изяваваща се характеристика, която обединява целокупното  народонаселение – люта омраза срещу всичко различно.

Родните медии, списвани и управлявани от всякакви образовани, ниско образовани или просто зле образовани хора, с огромно удоволствие отвориха широко портите на своите портали за денонощно изливане на омраза, жлъч, обиди, закани за саморазправа с другомислещи и т.н. комуникационни канали за канализиране и напояване на пейзажа обилно, постоянно с омраза.

Явлението е широко известно като ХЕЙТЪРСТВО.

Ако можехме поне малко да бъдем прагматични, вероятно щяхме да построим бита, икономиката и свободното си време прагматично.

Казано по друг начин, ако можехме да влагаме във всяко действие рационална мисъл, животът ни щеше да е по-хубав във всяко отношение.

Ако тези изходни съображения бяха налице във всяка една мисъл и постъпка на всеки от сънародниците ни, прагматизмът щеше да наложи други модели на правене и общуване.

Например, всички щяхме да се ръководим от една водеща, обединяваща нацията идея, че

ЗА ДА ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ, ТРЯБВА ДА МИСЛИМ НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ, НО И ЗА ДРУГИТЕ.

Това означава:

Да пазим въздуха и природата чисти;

Да строим пътища качествено;

Да произвеждаме качествено;

Да не лъжем другите, защото лъжата превръща всичко в лъжа;

Да не мразим ближния, а да се научим да обичаме – хората, кучетата, котките, птиците, дърветата.

И така нататък. 

Пипи Дългото Чорапче, би казала: „Ех, че чуден живот ще бъде!”

За медиите, които вместо любов и състрадание към ближния подклаждат ежедневно, ежечасно, ежеминутно омраза, популярна днес с английския си изговор ХЕЙТ (HATE), имам една лоша новина, направо от сърцето на Европа.

Всеки европейски гражданин вече има законното право да осъди медия, която е разпространила съдържание (информация, твърдения, изказвания и други сведения от трети лица).

Съвсем доскоро медийните магнати се радваха на спокоен сън докато в разпалваните адски казани от страсти в техните форуми и коментарни секции се лее денонощно хейт. Отговорността за съдържанието си оставаше за този, който се изказва или поднася това съдържание чрез коментари, линкове и пр.

Но, както всичко вече е споделено в този наш споделен свят, отговорността за хейта става споделена. 

Хейтърите и хейтърските медии могат да заплатят цената на това удоволствие по актуалните цени, с които съдилищата измерват душевните болки  и обиди.

Честито на победителите!