Спомняте ли си началните кадри от филма Форест Гъмп?
Започва с перце, което се носи във въздуха, пада и отново
се издига. Лекотата, с която перцето се носи във въздуха е завладяваща. Защото...
Въздухът и перото не си оказват натиск и съпротивление, а стават едно цяло,
издигат се и падат в красив танц на две неща, създадени едно за друго. Всичко,
на което оказваме натиск и съпротива ни отвръща със същото. Невидима, но
осезаема, съпротивата винаги означава едно и също – неприемане.
А сега да си представим падането на
един камък. И да се фокусираме върху сблъсъка му със земята. Оооо, това боли.
Да се носиш като перце през
грапавите дни на живота, издигайки се и падайки с еднаква лекота, е изкуство
или Дар Божи, както сме свикнали да наричаме началния капитал, с който е
благословено идването ни на този свят.
Как се постига лекота?
С решително изхвърляне на всичко, което ни прави прави
тежки и ни тегли назад и надолу. Освобождение на ума, на сърцето, тялото, дома,
бюрото, от всичко ненужно. Ние наистина нямаме нужда от всички свои токсични
мисли и спомени за отрицателни емоции и случки. Всичко, което претоварва
съзнанието, погледа и тялото ни отнема от енергията и пречи на нашата лекота.
На онази лекота, която ни е нужна, за да се движим с ритъма на Вселената като
хармонична частица от нея.
Първо, мислите. Омразата, завистта, гнева, злобата са
като отровни растения, които пускат корени надълбоко в сърцето ни и го
умъртвяват. Умът трябва да отглежда само чисти и светли мисли. Сърцето трябва
да е пълно с добри чувства.
После тялото. Трябва да е леко и свободно от всичко,
което му тежи.
Ето, идва ред и на дома. Трябва да е подреден, чист, без
излишни мебели, предмети и украшения. Бюрото в офиса не бива да е претрупано с
книжа, саксии, папки, пепелници и пр.
Нека не превръщаме
живота си в претъпкан склад с ненужни вещи. Можем смело да изхвърлим всичко
ненужно и затормозяващо – стари писма, вестници, списания, дрехи, мебели,
сервизи, уреди, приятелства, връзки, натоварващи ангажименти и пр.
Работата! Затормозяваща, потискаща. Значи, дошло е време да я сменим.
Връзката ни е неудовлетворителна? Да я прекратим!
Къщата ни навява лоши спомени? Да я сменим!
Градът ни потиска? Да го напуснем!
Добрият късмет идва, когато енергиите на тялото и ума се
съединят, когато живеем в мир със себе и света, следвайки ритъма на Вселената и
нейните закони. Късметът не е вън от нас, а е вътре в нас, част от нашата
същност. Той е естественото състояние на отворения ум.Timothy
Ferriss и неговата „The 4-Hour Workweek”, завладяха
въображението на хората. Макар и лековато и повърхностно, даже наивно, това
четиво съдържа една вдъхновяваща идея – да се освободим от натрупаните
наслоения, от очакванията на околните от нас, от техните претенции и изисквания
да бъдат господари на живота ни, на душите ни. Дори в масовата 40-часова
седмица е необходимо да има линия, отвъд която никой не следва да
прекрачва в нашето пространство. На работодателят трябва ясно да се заяви:
„Стоп! Дотук. Разполагате с няколко часа дневно от нашето
време. Една трета от денонощието е ваша, но останалите две трети са си наши.
Долу ръцете от нашите 16 часа свобода и лекота!”
Остана ли нещо друго за разчистване?
Всъщност, всичко затормозяващо, всичко отвъд ВДЪХНОВЕНИЕТО, което е единствената, задължителна, неотменима, законна,
полагаща ни се подправка в тъй наречения наш „Живот”.
P.S. Написах тези редове, за да ободря някой, който днес ми писа:
„Много тъга...
Животът е несправедлив...чудя се как да се борим с него, какво да правим...или
да не правим.”
Краткият ми отговор на този разтърсващ въпрос
е:
Единственото, което можем да направим в този наш тленен живот е -
ДА СЪЗДАДЕМ ЖИВОТ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИМ.
