Still Searching For Happiness?

Търсите ли щастието?

Нека да попитам по друг начин –

„Читателю, щастлив човек ли си?”

 

Какво е щастието, всъщност?

Духовна пълнота?

Хубава кола, хубава жена/мъж, хубава храна?

Достатъчно много пари за харчене?

Любов?

Достатъчно много на брой споделени радостни моменти, разпределени равномерно по цялото протежение на живота?

Това си е философски въпрос. Нямам никакво намерение да търся отговори тук, нито да давам рецепти, нито да напътствам с цитати от разни гурута на това и онова. По принцип мразя напътствията, освен ако не са инструкции за намиране на най-прекия път до някакъв обект.

Това е просто номер 3 в моята, сравнително нова рубрика Spiritual Journeys.

Историята на австрийския милионер Карл Рабедер не е нито нова, нито оригинална. Тя е просто една чудесна отправна точка за разсъждения по темата „Какво ни прави истински щастливи?”

Накратко, Карл е открил, че богатството му, натрупано с цената на посвещение, каквото изисква всяко забогатяване, не му носи щастие. Всички ние, които не познаваме тежестта на короната и участта да бъдеш богат човек смятаме, че ако спечелим достатъчно много пари щастието ни е в кърпа вързано. Дали това е така, могат да кажат само тези, които отговарят на условието „състоятелен човек”.

Какво е направил Карл от австрийското градче Линц ?

На 45 години той продава фирмата си на своя главен конкурент и създава дружество с идеална цел за подпомагане на бедни хора с идеи в Латинска Америка да започнат свой собствен бизнес с който да изхранват себе си и семействата си. Карл разпродава всичките си имоти и скъпи вещи – къщата в Тирол за 1,5 милиона евро, вилата в Южна Франция, шестте безмоторни самолета, няколко автомобила и т.н. Животът му престава да се върти около собствения му бизнес и се превръща в постоянно пътуване. Най-дълго се застоява в Аржентина, където дарява значителни средства за сиропиталища, потресен от бедността в тази страна.

Парите от осребреното му имущество той създава фонд за финансиране на микро проекти. Идеята му е да се даде шанс на младежите, които напускат сиропиталищата сами да създадат условия и средства за самостоятелен, свободен живот. Първият реализиран проект по тази програма е на 18-годишен младеж от Гватемала.

Това е историята на Карл. Повече може да се прочете на личната му страница, тук:

http://www.rabeder.com/index.php

За момент да забравим за Карл, той е намерил щастието си във възможността да помага на другите да реализират мечтите си. Да се огледаме около себе си. Да потърсим сред нашите приятели, познати, колеги, роднини някой, който да каже силно на глас „Аз съм щастлив човек!”

Не чувам гласове ... Не виждам сиящи от щастие лица. Не чувам щастливи истории за щастливи хора тук, в моята Родина.

Къде се дяна щастието ни? Мога да ви дам една версия под формата на притча.

Ще се радвам, ако някой ми пише, за да сподели своя или просто нечия щастлива история за щастлив човек. Ще я публикувам с удоволствие.

А сега, ето я и

Притчата за щастието

Хората, с техните вражди, алчност и злоба разсърдили не на шега боговете. Въпросът за справедливо наказание за натрупаните от човешкия род грехове бил поставен на обсъждане от Зевс пред събраните на Олимп богове. 

Какви били предложенията им?

Хера, уморена от постоянните изневери на божествения си съпруг, предложила списък с подбрани имена на хора, които да бъдат унищожени. Списъкът бил пълен с нежните земни завоевания на Зевс. Макар и презирани от боговете, човеците имали своите покровители сред безсмъртните. Афродита съвсем явно се застъпила за смъртните, дори паднала на колене пред баща си, молейки да се смили над бедните хора. Мъдрата Атина Палада посъветвала могъщия си баща да не ги избива, защото те строят храмове и правят постоянно жертвоприношения.

Намирането на подходящо наказание сериозно затруднило боговете.  Накрая, уморени от спорове, Безсмъртните решили, че най-доброто наказание за хората би било да им се отнеме Щастието, защото то е нещо божествено и без това не се полага на простосмъртни. И тъй като самото щастие не бивало да бъде унищожено, решено било,че просто трябва да се скрие на недостъпно за хората място.

Последователно боговете отхвърлили различни идеи за скриването му. Морското дъно във владенията на Посейдон, отпаднало като скривалище. Също и подземните недра, в царството на Хадес. Най-дълго умували на предложението за скривалище на някоя звезда на небето под контрола на Зевс.  Но и това отпаднало, защото хората били станали толкова изобретателни и любопитни, че вече нямало неоткрити от тях територии нито под земята, нито на морското дъно, нито дори в космоса.

Единствен Хермес стоял умислен и не участвал в разговорите. Зевс го подканил и той да предложи място, където боговете надеждно да скрият щастието от хората. Хермес предложил най-коварният план, който можел да бъде сътворен. Той предложил щастието да се скрие вътре, в самите хора, защото, според него, те ще се втурнат да го търсят навсякъде, но никога нямало да предположат, че то е в тях самите. И дори случайно да го открият, никога няма да повярват, че това именно е Щастието!

Боговете оценили предложението на Хермес и се разсмели толкова силно, че Земята се разтресла от самодоволния им смях, а Етна и Везувий изригнали...

Вместо заключение, едно предложение:

Да станем колекционери на щастие.

Който е съгласен с мен, да гласува.

.................

Updates

#1. Щастлива съм! - има вече 1 глас за моята идея.
Ето как:
http://www.youtube.com/watch?v=UmFFTkjs-O0&feature=related !

Чакам още гласове от колекционери на щастливи моменти.