On This Day

На тази светла дата, 11 Март, честваме раждането на човека, който прекоси, има-няма цялата Галактика на автостоп.

 

 

 Въпреки, че бе твърде рано изтръгнат от този свят, вярвам че Душата на любимия ми писател Дъглас Адамс се разхожда в някое, още по-прекрасно от Земята, кътче от Галактиката. И силно вярвам, че е щастлива с галактическите измерения за щастие.

За тези, които не знаят, или знаят твърде малко за него са следващите редове.

↘

Увод:

ПЪТЕВОДИТЕЛ КЪМ ПЪТЕВОДИТЕЛЯ 

Някои безполезни забележки от автора [от самия автор] 

Идеята за заглавието се роди, докато лежах пиян на една поляна в Инсбрук, Австрия през 1971г. Не точно пиян, а състоянието, в което изпадаш, след като си пил две яки бири, без да си ял от два дни, тъй като си безпаричен стопаджия. Говорим просто за умерена неспособност да се държиш на краката си.

Винаги носех със себе си „Пътеводител на стопаджията в Европа” от Кен Уолш, едно доста оръфано книжле, което бях взел назаем от някого. Всъщност, тъй като тогава беше 1971, а книгата е още в мен, вече трябва да се брои, че съм я откраднал. Не разполагах с „Из Европа за пет долара на ден” /както си беше/, защото не членувах във въпросната финансова лига.

Над мързеливо въртящото се под мен поле започна да се спуска нощ. Чудех се накъде да тръгна. Мястото трябваше да е по-евтино от Инсбрук, да не се върти толкова и да не ми причинява такива неща, каквито Инсбрук ми беше причинил същия следобед. Ето какво се беше случило. Обикалях из града, търсейки някакъв адрес и вече безнадеждно изгубен спрях един човек и го попитах за посоката. Знаех, че нямаше да е лесно, защото не говорех немски, но въпреки това се изненадах до каква степен общуването ми точно с този човек беше невъзможно.  Докато се опитвахме отчаяно да се разберем, постепенно ме осени прозрението, че от всички минувачи в Инсбрук съм попаднал на такъв, който освен че не говори нито английски, нито френски, на всичкото отгоре е тъп и глух. След няколко минути се оттеглих  със серия искрено-извинителни ръкомахания, за да попадна на съвършено друга улица, на съвършено друг човек, който също се оказа тъп и глух, и така си купих двете бири.

Реших да се пробвам отново.

Когато и третият минувач се оказа тъп, глух, че и сляп, усетих как върху раманете ми поляга някаква ужасна тежест и всички дървета и сгради изведнъж придобиват мрачен и зловещ изглед. Увих се плътно в палтото си и ускорих крачка, шибан от изникналия незнайно откъде бурен вятър. Блъснах се в един човек и измърморих някакво извинение, но и този беше тъп и глух и не можа да ме разбере. Небето се спусна доста ниско. Паважът бълбукаше и се опитваше да избяга изпод краката ми. Ако тогава не бях свил в някаква странична уличка и не се бях натъкнал на един хотел, в който според плакатите се провеждаше конференция на Съюза на глухите, сигурно щях да полудея и щях до края на живота си да пиша книги, предизвикващи обилно слюнкоотделяне в почитателите на Кафка.

Както  и да е, отидох да полегна в полето заедно с моя „Пътеводител на стопадажията в Европа” и когато звездите изгряха, ми хрумна, че ако някой напише „Пътеводител на стопаджията в Галактиката”, може съвсем спокойно да ме сложи на корицата. След тази мисъл съвсем логично  заспах и  не се сетих за нея цели шест години.” 

Из  – „Възможно най-пълният ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ”

 от Дъглас Адамс – ИК Бард, 2002 (превод Росица Панайотова)

***

HAPPY BIRTHDAY, MR. ADAMS,

SO LONG AND THANKS FOR THE  [BOOK] FISH

P.S. И на рожден ден като на рожден ден, не може без музика. Тази ще ни отведе право в небето, при ангелите, които вероятно правят компания на Г-н Адамс.