картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

събота, 11 февруари 2012 г.

DREAM CITY

Има такъв град. Името му е Aurovill (Градът на Зората) 


Може би сте чували за Ауровил? Ако не сте, това може би ще ви е интересно. 
Ауровил е първата спирка в разписанието на моята нова рубрика Spiritual Journeys
За щастие тези духовни пътешествия не изискват нито кола, нито бензин, нито дори пари. Приятно пътуване!




Ауровил е основан на 28 февруари 1968 г. от легендарната Мира Алфаса като символ на единение между хората. На церемонията по освещаването му са присъствали делегати от 124 държави (всички независими държави по това време), които полагат  шепа пръст в урна с формата на лотос в центъра на бъдещия град. Градът се намира в щата Тамил Наду, близо до Пондичери в Южна Индия. В момента там живеят около 2300 души в стотина поселения, разпръснати върху 20 квадратни километра,които носят английски, санскритски, френски и тамилски имена, като например Аспирейшн (стремеж), Арати, Ла Ферм и Исаиамбалам.



Градът на зората е въплъщение на идеите на Шри  Ауробиндо, индийски революционер, философ, писател и духовен учител, един от лидерите на ранното движение за Независимост на Индия от Британско господство. Сърцевината на неговата философия е еволюцията на съзнанието. Негов духовен съратник и продължител на идеите му става легендарната Мира Алфаса, наричана Майката или Мер ("Океан" на френски език). Родена в Париж в семейство на банкер, с баща от турски произход и майка-египтянка, Мира се среща с Шри Ауробиндо за първи път през 1914 г. в Пондичери, по повод нейното сътрудничество за редактирането на месечното философско печатно издание Ариа, издавано от Шри Ауробиндо. Избухването на първата световна война я принуждава  да напусне Пондичери, и в продължение на няколко години живее в Япония, където се запознава с поета Рабиндранат Тагор. По-късно се завръща в Пондичери и се установява там окончателно през 1920 г. Мира  вярва, че „човекът е преходно същество” и смята, че експерименталния „универсален град” би спомогнал за „напредъка на човечеството към неговото прекрасно бъдеще чрез приобщаване на хората с добра воля и стремеж към по-добър свят.” Мечтата на Мира Алфаса е да създаде място, където човечеството да търси Божественото без притесненията за храна и подслон. Алфаса иска място, където „нормални хора” от целия свят биха могли да живеят заедно в прогресираща хармония, място, където хората да могат да търсят духовност и да я носят по света.
Тя нарича това място Ауровил или Градът на Зората 
Майката също вярва, че такъв универсален град ще допринесе решително за възраждането на Индия. Правителството на Индия подкрепя идеята за този град и през 1966 г. ЮНЕСКО кани всичките си членове да вземат участие в развитието на Ауровил.
Хартата на града има само 4 точки:
1. Ауровил не принадлежи на никого в частност. Ауровил принадлежи на човечеството като цяло. Но за да живее в Ауровил, човек трябва да е готов да служи на Божественото Съзнание.
2. Ауровил ще бъде място за непрестанно обучение, на постоянен прогрес и неувяхваща младост.
3. Ауровил ще бъде мостът между миналото и бъдещето. Използвайки всички открития на духовния и материалния живот, Ауровил смело ще върви към бъдещето си
4. Ауровил ще бъде място както за материални, така и за духовни изследвания
за едно живо въплъщаване на едно съвсем реално Човешко Единство.

Градът е отворен за посетители и предлага програми за духовно просветление, постигане на вътрешен мир и хармония в Университета за човешко единство.

Повече за архитектурата, основателите, хората, населяващи града, тук:
http://www.auroville.org/index.htm 

В основите на града има и шепа пръст от нашата българска земя. 

*За тази публикация са използвани статии от Wikipedia.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар