Silence of the Lambs

Разбира се, че знаех колко много камъни ще получа с публикацията за авторските права. 

Живея под старата луна на тази, напоена с плач и сълзи земя, достатъчно дълго, за да знам какво ще се случи. Като казвам напоена със сълзи, имам пред вид ненапоена с кръв земя.

Да, такава е нашата земя, напоена с истеричен смях и плач. Изглеждаме някак неспособни да разсъждаваме спокойно, трезво над събитията около нас. Вместо спокойно да чуем внимателно всички гласове около нас, да открием някакъв бисер и в най-смрадливата на пръв поглед плява, винаги неизменно, първата ни реакция е да хвърлим камък, викайки, крещейки

„К’ва е тая бе? Тя ли ще ми каже на мене дали съм пират или не съм? Ще си бъда какъвто си искам, а тая да вземе да се скрие”

Това е нашата българска форумна култура. Ругатни, псувни, обиди и ... друго май няма.

Единственото, което ме потресе, е мълчанието на приятелите, колегите, хората които могат да добавят нещо смислено към тази дискусия.

А то би могло да бъде следното:

- Защо никой от професионално ангажираните с авторски права светила в България не се ангажира ясно и недвусмислено с мнение, което не е непременно в пълен унисон с модната кауза "Аз съм пират по душа";

- Какво ще се случи с авторските права ли? Ще се случи най-накрая дългоочакваната реформа в авторското право;

- Между другото "сълзливата историйка за женицата с двете деца е по материали от американския печат".

Когато знаеш, че каузата ти е обречена на неразбиране, не се тревожиш да броиш раните от куршумите. Тревожи единствето тишината от мълчанието на агнетата.

Ако искате да преброите приятелите и съмишлениците си публикувайте нещо, което никак, ама никак, няма да допадне на най-широката аудитория в тази държава:

http://www.webcafe.bg/id_455182855_Kakav_bi_bil_svetat_bez_avtorski_prava