FEELINGS

„Харесвам” е чувство. Но думата е твърде слаба, за да изразя емоциите, които предизвиква у мен изпълнението на Нина Симоне на песента FEELINGS. Не може да се опише с думи онова, което Нина изразява с цялото си тяло, с очите, с божествения си дълбок глас докато изпълнява тази песен, чиито думи очевидно предизвикват в нея вулкан от емоции.

Погледът й на моменти става гневен, гласът й достига невъобразима дълбочина, политайки надолу, надолу към неподозирано ниски за човешкото ухо тонове, навлиза в най-дълбоките дебри, в самото леговище на праисторически чудовища, дълбини недостъпни дори за въображението. После се издига високо, преминавайки в нежен, чувствен, затрогващ шепот.

Огромните й тъмни очи шарят с отчаяние сред лицата в публиката, търсейки съмишленик в нейното дълбоко творческо съпреживяване на една музикална творба. Насред бялата публика на джаз-фестивала в Монтрьо, тя не открива съпричастност. Никой не подема този болезнено познат рефрен Feelings, Feelings...

Защо? Може би заради неспособността на снобската публика да съпреживее дълбоки, разтърсващи чувства или пък е притихнала от магията на това "нечовешки" красиво, емоционално изпълнение. Или просто, защото този шлагер се е изтъркал толкова много в годините, че е получил прозвището Party Killer.

Колкото и сладникаво да звучи в изпълнението на Франк Синатра, в този Live Performance на Нина Симоне /Монтрьо, 1976/ това парче е просто неузнаваемо. Това не е просто концертно изпълнение на живо, това е изкуство в най-висшата му форма, в онзи пик на чувствата, когато артистът е напуснал тялото си и се е слял със своята божествена форма на живот.

Не е нужно да си почитател на джаза, за да те развълнува.

Това е просто една жена, един глас и пиано, които се сливат в някакво неподражаемо чувство и за миг те изстрелват далече в космоса. Там някъде, където няма пари, сметки, грижи, където няма дори осмислени чувства, а само усещане за безтегловност. Може би това е някакъв семпъл начин да се докоснеш до Бога и да му благодариш за тези Feelings...

А сега, моля, тишина в залата.

Дами и Господа, Нина Симоне и Feelings of Love