TELEGRAPHESE

Споделена смърт

Предсмъртно послание на обречен, който се сбогува с целия свят.

Публикувано: в YouTube.

Реакция: верижна, експлозивна.

Медийно отразяване: worldwide; детайли в отразяването - закоравели мъже плачат, трогнати от  думите на сбогуващия се с живота teenager.

Изпитвам смесени чувства. 

От една страна, всяка ранна смърт е трагедия. 

От друга, ридаещите закоравели мъже превръщат трагедията във фарс.

Какво друго е журналистиката, която „радва” окото в родния новинарски пейзаж, освен начин за насаждане на мисли и чувства. Противно. Пошло.

Какво е нормално да очакваме от журналистиката?

Факти. Сухи факти. Без излияния на романтично настроени репортерки. Без нахакания, преливащ от цинизъм и вулгаризми стил на журналиста, непукист.

Какво е добрата журналистика?

Отразяване: безцветно - безпартийно, безполово, с позоваване на проверени факти и източници.

За справка: репортажите на  най-добрите от най-добрите световни репортери.
 

Ърнест Хемингуей: по-известен като писател, отличен с Нобелова награда за литература за романа „Старецът и морето.” Блестящ журналист. Сравнява добрия журналистически стил със стегнато тяло, „без тлъстини, само кръв и мускули.”

Неподражаем майстор на картини от думи.

Пример: репортаж от конференция в Генуа, Италия 1922г.

                    “РУСКИ МОМИЧЕТА В ГЕНУА”

Торонто Дейли Стар: 24 април 1922г. Генуа, Италия:

...

„Вече всички са тук, освен руснаците. Залата е препълнена и тълпата се задушава от топлина, а четирите празни стола за съветската делегация, са четирите най-празни стола, които съм виждал. Всички недоумяват защо още ги няма. Най-после те влизат и си проправят път през тълпата. Лойд Джордж ги наблюдава напрегнато и върти в ръце очилата си.

Начело е Литвинов, с едро зачервено лице. На гърдите си носи голяма червена петоъгълна значка. Следва го Чичерин с неопределено изражение на лицето, брадичка и нервни ръце. Те примижават, заслепени от блясъка на полилея. Сред тях е Красин. Той има незабележително лице, грижливо подстригана ван-дайковска брадичка и вид на преуспяващ зъболекар. Последен е Йоффе. Той е с дълга, тясна лопатовидна брада и носи очила с позлатени рамки.

Множество секретари придружава руските делегати, а сред тях има и две, облечени в елегантни костюми момичета със свежи лица, подстригани а ла Айрин Касл. Те са най-хубавите момичета в залата на конференцията.

Руснаците сядат. Някой просъска за тишина, сеньор Факта открива конференцията и започва скучната поредица от речи.”

Ърнест Хемингуей,  „По телеграфа”

Статии и кореспонденции от четири десетилетия

превод от англ.език Красимира Икономова

Оставям настрана книгата с чувството, че съм била там, видяла съм хубавите руски момичета в задушната зала под ослепителната светлина на огромния полилей.

Машината на времето ме връща в моя век, пълен с дигитални чудеса и никаква свястна журналистика.