Да познаеш цената на нещо (вещ, стока, продукт) е древно, чак от миналия век, ТВ шоу в САЩ.
Победителите печелят награди – кеш или потребителски стоки.
Реклама,
забавление, приходи за медиата и продуцента, авторски права за създателя на
играта и така нататък.
Масови развлечения за потребителите от потребителското общество.
Консумирай!Потребявай!
Купи!
Печели!
Спести!
Какво още?
Грабни!
Грабни с Грабо! Грабни Промо-пакета! Грабни 3 в
1!
Грабнахме
ли си достатъчно в тъй наречения наш Живот?
Грабнахме
ли си стотици хиляди усмивки?
Сладкиши? Прегръдки? Радостни моменти? Здраве?
А колко платихме за всичко?
Познахме
ли предварително цената на всяко нещо?
Как и с какво платихме?
Изкушавам се да напиша разбирането на Хем /така са наричали Хемингуей някои от близките му/.
Какво пък, ето
неговото виждане за цената на нещата:“За всичко се плаща. В това поне човек може да бъде уверен. Смятах, че съм платил за всичко. Не тъй както една жена плаща, и плаща, и плаща. Не става въпрос за възмездие или наказание. Просто за размяна на ценности. Даваш нещо, за да вземеш нещо друго. Или работиш, за да имаш нещо. За всичко повече или по-малко хубаво трябва да платиш. Аз платих за доста неща, които исках да имам, затова сега животът ми е приятен. Плаща се или като учиш, или добивайки опит, или като рискуваш, или с пари.. Да се радваш на живота, значи да умееш да получиш толкова, за колкото си платил и когато го получиш, да съзнаваш, че си го получил. А да получиш толкова за колкото плащаш – може. Светът е фирма, която търгува почтено. Тази философия ми изглеждаше добра.”
Ърнест Хемингуей / Фиеста
..............................................................P.S. Дали съм съгласна с това?
Разбира се. Абсолютно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар