картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

събота, 1 декември 2012 г.

Breathe Again





Нещата, които не ни убиват ... веднага 

Наричам нещата, които  ни убиват постепенно, ден след ден 
SOUL KILLERS.

Имате ли си такъв списък?

Признавам, че се сещам отвреме-навреме за този мой списък. 
Актуализирам го.
Прибавям + нови неща, които ме рушат отвътре и отвън.
Махам – бивши страхове.

Понякога в списъка ми се промъкват имена на хора, които безотговорно съм наричала „приятели”, а те са били обикновени, тихи убийци, с винаги зареден пистолет, готов за стрелба във всеки момент, когато трябва да се разстреля безмилостно някоя надежда или споделена щурашка идея.

Ето го и моят Soul Killers List, актуален към 01.12.2012г.

1.      Да живея с хора, които не обичам.
2.      Да работя нещо, което по някаква причина не ми харесва.
3.      Да слушам съвети от глупави хора.
4.      Да ме управляват тъпанари.
5.      Да съм подчинена, - на когото и да е.
6.      Да бъда на място, което не ми харесва.
7.      Да слушам насила музика, която ме дразни
8.      Телевизия, чалга, хартиени вестници и родни списания с изтипосани тъпи мадами, натруфени с шарени дрешки – категорично.
9.      Да ме боли главата, сърцето ми да спира без причина
10.  Да не мога да дишам ...   

От всичко изброено, напоследък, с най-висок приоритет, някак си, стана последното.
Тъжно е, че най-важно за мен стана да се събудя и да мога да дишам.

Да дишаме! 
Да дишаме дълбоко! 
Да вдишаме този свят с всичките му аромати и миризми  – очарователни и отвратителни. 
И нека всяка преграда между нашето ритмично дишане да се маха, да върви по дяволите,
защото ...
Просто ми пречи да дишам.

За Тони Бракстън да дишаш означава, да обичаш и да си обичан.




А за теб, читателю-приятелю?

....................................................

08.12.2012г, София

Благодаря на всички мои приятели, които се разтревожиха за здравето ми.
Благодаря за топлите думи на всички, които ми писаха.
Благодаря сърдечно и за грижовните съвети и препоръки за добри лекари.

Със сигурност тази добрина във вид на позитивна енергия свърши работа и вече съм забележително и видимо по-добре.

Голямо, неоново светещо, БЛАГОДАРЯ.

Жени




Няма коментари:

Публикуване на коментар