картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

събота, 23 септември 2017 г.

Lesson # 1: The Sea

Морето, морето, морето!



Започвам нова серия истории с етикет "Lessons".

Забелязах, че когато съм сред природата, всяко нещо в пейзажа:

- лист, отронващ се с бавен танц от дървото;

- малка вълничка, която целува нежно брега в ритъма на ефирния бриз;

- катеричка, която се премята по клоните с лекотата на божие създание, лишено от непосилната тежест на мисленето;

- копринено червената красота на маковете в пастелния фон на безкрайното житно поле;

- арфата на тревите на Витоша, напролет - зелени и остри като ножове, наесен - сухи и сиви като коси на старица;

...

небето, гората, слънцето, птиците, вятърът, вълните,
всичко, (недокоснато от човешка ръка)
ми помага
да разбирам света
по неповторим, непосредствен начин.

Като уроци, предадени на сетивата
директно от Създателя и архитекта на
нашата Планета.

Какво ме учи Морето?

Учи ме на

Постоянство - с повторящите се ритмично вълни, които дълбаят, дълбаят и променят структурата на камъка, превръщайки го в ... пясък.

Смирение - тежките, грамадни вълни, разбиващи се с грохот пред очите ми,
сякаш ми казват колко крехко е тялото на човека.

Незначителност - милиардите песъчинки в краката ми напомнят за съществуването на всеки един от нас, незначително - на фона на океана, мимолетно - на фона на вечността.

Друго?
Какво повече освен да добавя кратък цитат от блестящата проза на Айрис Мърдок


"Морето. Бих могъл могъл да напълня цял том с моите словесни морски картини... Сега от прозореца, който гледа към морето, виждам три различни вида чайки, ластовички, един корморан и безброй пеперуди, които пърхат около цветята, като по чудо поникнали върху моите жълти скали."
Айрис Мърдок, Морето, морето | Превод от английски 
Правда Митева, 1987


Няма коментари:

Публикуване на коментар