картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

неделя, 6 август 2017 г.

Run, run, run ...

Тичам,
следователно – съществувам



Съществуването е необходимо, но недостатъчно условие за ЖИВОТ.
Омръзна ми да срещам, слушам и понасям хора, които ме занимават с някакви умрели неща – идеи, концепции, мисли за живота и пр.
Омръзна ми да слушам мисли за ЖИВОТА, в които няма никаква форма на живот, визуално и ментално.

Да, така е, претенциозна съм.
Но не чак толкова.
Достатъчно ми е да зърна някой добре изразен мускул на тяло, което е живо.
Или, шарени завеси на готин прозорец и още по-готин балкон, пълен с живот – саксии, вази с цветя, кашпи с храсти.
Или пък – жива, искряща усмивка, разтегната на лице, красиво изпълнено с живот.

Какво е нужно, за да се почувстваш жив?
No money. No!
Тичай!
Тичай в парка, по крайбрежната алея, в града, в тихите селски улички,  в полето.
Тичай в планината, край морето. В полето, край реката.
Нагоре и надолу.
Бягай и не се страхувай. Не поглеждай назад. Само напред и встрани.
Пейзажът зад гърба ти няма значение.
Защото вече си го гледал.
Или, защото ще го видиш, когато се завъртиш обратно.

Изчисти главата и съзнанието си от:
Лоши мисли
Претенции към хората
Тъжни спомени – за какво са ти?

Мисли! – за щастливите моменти, които искаш да преживееш.

Дишай! – утринният хлад, ароматът на зелени листа и треви. Дори и росата мирише някак по своему.

Слушай! – любимото парче от плеъра. Или? Изключи всичко и слушай красотата на птичите песни. По възможност не слушай: шум на мотори, караници и глупости, излезли от главите на хора, в които няма живот.

Наблюдавай! – всичко. С любов. Приеми, че хората в парка са млади и стари, силни и немощни, смешни и сериозни. Фактът, че са потърсили компанията на гората пред задушния апартамент в градската, нагорещена до бяло джунгла е достатъчен за твоето великодушие.

Изпоти се! - здраво с тичане. Изхвърли всичките токсични мисли и лошата енергия, излъчена от хора, в които няма капчица ЛЮБОВ към ЖИВОТА.

След достатъчно, но не много дълго време ще видиш резултата от това преживяване.
И ще се събуждаш щастлив. Защото знаеш, че имаш среща с ГОРАТА.
А тя е пълна с живот ...

and if Youtube, allow me, listen this 




Няма коментари:

Публикуване на коментар