ACTA, again and again…

Защо АСТА не трябва да бъде приемана, нито прилагана.

Поне не във вида, в който се опитват да ни я пробутат.

„Вземете ми парите, хвърлете ме в затвора, само не ми пипайте нета, защото ... лошо ви се пише.” Така казват повечето от родените след 1980г. И повярвайте, те не само го мислят и казват, те са готови да вдигнат революция за това. Всеки, който се осмели да се усъмни в сериозността на намеренията им, може да попита потърпевшите от гнева им. Да, хората наистина не се шегуваха, когато излязоха в незапомнения студ на 11 февруари. Светът е узрял за революцията на Ви (V for Vendetta). Каквото и да се опитат да ви казват разни "експерти" по мрежовите въпроси, винаги, задължително, първо прочетете титлите и организацията, от чието име се изказват. После, ако все още имате желание, можете да прочетете споделените с аудиторията, вълнуващи мисли. Единственият, неоспорим, видим, осезаем факт във всички възможни съображения на говорителите и от двата лагера ЗА/ПРОТИВ АСТА е това, че

Мрежата е жива, дишаща, паралелна реалност,

в която живее нашият виртуален двойник, нашата, може би, по-добра или пък по-лоша част. 

Да, днес не можем да си представим живота без компютър, и достъп, разбира се...

Достъп до глобуса, до всичко и до всички. До приятелите, колегите в социалните мрежи, до братовчедите в Канада,  до брата в Австралия, до съучениците в Германия и до приятелите в Ню Йорк.

Кой би се осмелил да ни вземе тази свобода, най-скъпата от всички други съмнителни свободи, които уж конституцията и конвенциите са ни предоставили? Тъкмо тази свобода, която ни доставят ISP-тата, точно нея не искаме никой да пипа. Свободата на мрежата  с най-големи дупки от която и да е друга мрежа, именно тази свобода не искаме никой да прекроява, моделира, програмира, криптира, кодира, дефинира и въобще да я манипулира за свои комерсиални, шпионски, политически, икономически, глобални и каквито и да е съображения. 

Когато говорим за дупките в мрежата, не можем да пропуснем и другата антитеза

„Нета”  е като рибарска мрежа и пропуска всичко

И като се има пред вид, че в нея постоянно се размотават децата, не само моите и вашите, а всички възможни деца от всички възможни места на света, и че те са доверчиви, крехки и раними, понякога агресивни и опасни, мрежата все пак трябва да бъде наблюдавана и контролирана от морални, икономически, чисто човешки съображения за добро и справедливост.

Това е пречесечната точка в конфликта:

Как да бъде  контролирана, с правни средства (споразумения директиви, закони) мрежата, за да не се чувстваме следени от Големия брат, нито ограбвани от хакери, нито подслушвани от разни шпиономани, мрежови воайори и така нататък.

Очевидно, всички се вълнуваме от тази титанична икономико-политическа битка с вселенски мащаби за надмощие в мрежата. А всъщност, както винаги, става дума за пари. Този път за ужасно много пари. И нали всичко вече е глобализирано, дошло е времето да се осребрят печалбите глобално. Поне така си мислят онези, които много натискат за прослуватата АСТА (току виж влязла в речника като нова дума за законодателно насилие).

И като говорим за вселенски работи, изкушавам се да илюстрирам нашите човешки тревоги и тегоби с думите на един велик писател, който, уви, имаше толкова необятен талант, че пропътува мислено цялата Галактика на автостоп.

„Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката, се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце. Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели  - произлезли от маймуната форми на живот – са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.

Тази планета има - или по-точно имаше – един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечено се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.”

Из – „Възможно най-пълният ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ”

 от Дъглас Адамс – ИК Бард, 2002 (превод Росица Панайотова)

No Bad Feelings

Наистина шарен и забавен ден. Започна с тежка, водниста мъгла, главоболие в слепоочията и безпаметно, предиобедно каране по мрачните софийски улици. Бързах да отида да си купя една страхотна книга. Няма да ви кажа засега името й. Тайна. Щом я прочета, непременно ще споделя, но всъщност най-досетливите сами ще се сетят коя е и по-важното – от кого и за кого е тази книга.

И така, взех си аз бленуваната книга, натоварена и с други издателски армагани, метнах ги на седалката в колата и направо отпраших с мръсна газ. Бързах да се прибера и да потъна в книгата, „най-добрите мемоари за дрога” както я бяха определили критиците. Но преди това ...

Залутах се по разни обиколни маршрути, замотах се насам-натам в търсене на уличка за обратно връщане и така се озовах почти до ЦУМ. Не щеш ли от нищото изскочи някаква нафукана пешеходка, която не видях от другите коли пред мен и за да не я отнеса, заобиколих максимално вляво. Вместо да пресече по-чевръсто, тя направи няколко театрални жеста, в смисъл „шантава откачалка” и смътни намеци  за роднините ми от женски род. Театралното й изпълнение на зебрата предизвика вниманието на бдителните полицаи, които дебнеха зорко за такива отнесени като мен. Спряха ме. Аз направих възможно най-разкаятелна гримаса, изразявайки убедително искрено съжаление за стореното от мен безобразие. Ченгетата се изредиха пред прозореца на колата ми, извиняваха ми се, че ще се наложи да ме глобят, сякаш съм  някоя знаменитост от чалга съсловието и след дълго умуване и писане тържествено ми връчиха акт, изписан старателно с ученически почерк. За да е пълно объркването и смущението им, аз приех акта с усмивка, подписах на всички възможни места (поне три) с огромен подпис, достоен за министър, а в графата, където обикновено закоравелите нарушители пишат възражения, написах с разкривени печатни букви „Виновна съм!” Което значи, че няма да обжалвам. Самата истина. По-добре е да си платиш за разсеяността и да не спориш с Него и Неговите наказания. За Върховния началник, говоря. Той между другото раздаде наказание и на ченгетата, задето ме одраха с акт за 50 лв. като можех да мина и по-тънко с фиш за 20 лв. Anyway. Акумулаторът ми умря насред жълтите павета и симпатичните полицаи трябваше да ме бутат юнашки пред взора на маститите шефове от Министерския съвет и офисите на Парламента. Накрая се наложи един от тях да седне в моето скромно азиатско возило, за да се получи ток и запалване. Успяха. Браво на тях! Държаха се мъжки и с достойнство защитиха пагона. No bad feelings.

И това се случи до средата на деня. Останалото не е толкова вълнуващо. 

The Mission Of Human

Една екстравагантна идея за размисъл

Къде е мястото на човека в хранителната верига? 

Задавали сте си, разбира се, този въпрос. Не?

В такъв случай да го направим сега.

Каква работа има човека на тази прекрасна планета?

Във филма “Матрицата” ни дадоха един възможен отговор на този въпрос – “Човекът, ни казаха, е вирус, който сам изяжда ресурсите си, докато ги унищожи напълно”. Вероятно това визира и Библията с предсказанията  за възможен бъдещ потоп и край на всичко.

Да, но и животните изяждат докрай хранителните си запаси. Например динозаврите. 
Така е, но те не са разполагали с високи технологии за масово унищожение на всичко и нямат съзнание, все пак.

Разсъждавайки така, внезапно ми хрумна следното

Може би човекът е последната надежда, “тайното оръжие” на мощен заговор срещу тази толкова красива, синьо-зелена планета.

Защо не? Ако приемем, че всичко в космоса е енергия, включително мисълта и намерението да се направи нещо. И ако пак само предположим, че някои или всички небесни тела не могат да понесат изключителната красота на нашата планета, какво следва тогава? Таен заговор за нейното унищожение, разбира се, или поне загрозяване до неузнаваемост. Стига се е перчила тази вселенска красавица Земя! Събират се, умуват и накрая преминават към действие. Започват с редуване на ледени и горещи душове. И Земята ту се сковава във вековни ледници, ту започват глобални затопляния. Но, не. Не е достатъчно ефективен този метод. Тогава идва ред на творенията, “всякаквовкусови” – динозаври, хлебарки, гризачи, микроби, бацили и т.н. 

Но, все не се получава желаното.

Накрая, след дълго умуване “Задругата на грозните небесни тела” създала едно, на пръв поглед съвсем невинно създание.

Нарекли го Човек.

Най-напред му дали каквото имало под ръка – камък и тояга.

Но нещата вървели отчайващо бавно.

Милиони години човекът чупил, разбивал, блъскал и трошил де каквото свари, но Земята си била все така красива.

Не си мислете, че през цялото време тя само търпяла и не отвръщала на удара. Напротив, освен ослепително красива, тя се оказала изненадващо умна и изобретателна. Нейният отговор били абортите, феминизма, фашизма, комунизма, световният глад, чумата, домашните любимци. Всячески се борила горката Земя против нарастването на популацията на човека.

Но, по всичко личи, че враговете й са на път да победят.

Последният им удар е сравнително отскоро – заговорниците дадоха на човека машината и високите технологии.  И ето, започна се – ден след ден красавицата Земя погрознява и започва да прилича на бунище за отпадъци от всичко – стари хладилници, микровълнови фурни, счупени монитори, смачкани коли, компютри излезли от употреба, развалени лекарства с всички елементи на Менделеевата таблица с изтекъл срок на годност, милиарди...тонове...

Има защо да потриват доволно ръце враговете на Земята – последното им оръжие, човекът, това вълнуващо творение очевидно няма да миряса докато не отсече последното дърво на земята, за да си го накичи за Коледа с разни светещи дрънкулки. Имам пред вид последната му Коледа, когато ще изяде последната си риба от последната си течаща река, съвсем сам – единственият оцелял от Последната Световна Война.  

Всъщност, май вече нямаме нужда от световни войни, за да унищожаваме масово всичко, каквото ни попадне пред погледа.

..................

Такива мисли са се въртяли в главата ми през далечната 2007г. Отрих ги записани и захвърлени, дълбоко в паметта на електронната душа на моя компютър. 

Надявам се, че не възразявате, че ги споделям чак сега. Тези страхове, уви, и днес ми се струват актуални.

ALL SOULS

Православните християни днес почитат паметта на своите мъртви. Говоря в трето лице, м.ч. защото така и не успях да се приобщя към свещените тайнства на източното православие. Накратко, не съм кръстена със светена вода в купела. Което не ми пречи да уважавам всички празници на всички религии, каквито и да са те. Нали са за хората? Щом са добри за хората, значи просто са добри.

На този ден, когато трябва да почета моите скъпи покойници (толкова много, уви), избирам да посветя това на най-скъпата от всички, изтръгнати без време  от моя живот. 

Посвещавам това на тази,

която никога не прежалих;

която осезаемо липсва на света със своята красива усмивка и с мъдростта на своя всевиждащ, син като морето, поглед.

Тази, която смятах за извънземна заради различността и неизброимите й таланти, заради свободния дух, непривързан към нищо материално  и заради неотразимия, зашеметяващ сетивата, чар.

На жената – дете, фея от приказките, крехка като тръстика и лека като вятъра, която наричахме „Магия”.

Написаното от мен в този онлайн мемориал е специално създадено за един човек, за един читател.

С този прекрасен стих, епитафия,  който ми беше поверен с една зелена карирана тетрадка, днес, отварям и затварям тази тетрадка, и това е всичко, което мога да кажа по темата Задушница и животът без магичното присъствие на Маги...

♣♫♥

                                Любовта е дъждът,

                                който пие земята.

                                Приятел е вятърът.

                                Децата са цветятя.

                                                               М.С.

URBAN ART: across the street

В тези мразовити дни, в разгара на лютата зима, освен традиционната  топла напитка, ето още една идея за сгряване  на сетивата. 

Топло, горещо, експресивно, шарено, идейно, просто испанско. С тези много прилагателни, които навързах, искам да изразя удоволствието си от една изложба в испанския културен институт Сарвантес.

http://sofia.cervantes.es/FichasCultura/Ficha78025_905_10.htm 

„Изразът „градско изкуство”, така както го използваме днес, е наскоро създаден термин, предназначен да обозначава също наскоро възникнала реалност: работата на онези артисти, които дошли в голямата си част (но не всички) от света на графитите, повлияни по някакъв начин от него или просто привлечени от широката витрина на стените в града, решават да излагат творчеството си на улицата, публично и безплатно.”

Гилиермо де ла Мадрид 

от блога Написано на стената:

http://www.escritoenlapared.com/2012/02/rien-mas-que-mariposas.html 

Ако сте жадни за още испанско, и освен малагийското виното не ви достига само капка вдъхновение, ето малко   Malagueña salerosa (Листенца от рози на Малага) на Magnifico

 

DEAR READERS - II

Здравейте Идея за България! (Коментар 151 в уебкафе-то)

Благодаря за Вашия коментар. Честна дума „не схванах идеята” в иначе цветистото четиво, което сте спретнали под формата на коментар.

Доколкото добре разбирам родния език и езика на тялото, в случая ръката писала въпросния коментар, „идеята на Вашето писание” е да напомните на света за себе си, който и/или която и да сте под тази претенциозна анонимност.

България наистина има нужди от идеи. Но не от идеи изобщо, или от всякакви идеи.

Каква е Вашата идея, всъщност?

Ясно, моята не Ви допада. Намирате я за кабаретна?

Да видим Вашата.

Очевидно е, че сте фен на Елена Кодинова. Аз също. Харесвам нейната статия, защото съдържа много, добре казани и неудобни за някои български творци истини. Казвам „някои” защото статията е малко обидна за цялото съсловие. В България дишат, живеят, работят, трудят се честно и  всеотдайно много български талантливи творци. Общият знаменател винаги обижда тези, за които не се отнасят обобщенията.

Останалото във Вашето писание, не виждам какво да му коментирам. То само по себе си крещи и се пъчи като шарен папагал, който иска да привлече вниманието.

Още веднъж благодаря за анонимното мнение.  Макар че, ако трябва да бъде честна, си беше чиста загуба на време да го чета и да му отговарям.

..........

151 ideyazabulgaria | 11.02.2012 23:32

Повърхностна и кабаретна статия. Дилемата „авторски права и автори“ не стои въобще в условията на България. Там има нещо друго, до което авторката не достига, вероятно не е дорасла. Но 50 000 души днес излязли на протест са го разбрали ,за разлика от авторката.

Тук при кафеджиите липсва блестящия анализ на Елена Кодинова „Бизнесът не иска да плаща за интелектуална собственост
Ето нашият коментар: ЗАЩО ПРОТЕСТИРАМЕ СРЕЩУ АСТА? Скъпи сънароднико по света и у нас,
 Днес 11 февруари се провеждат протести в 150 страни на света срещу „договора АСТА“, включително и в България, където в 17 български града 11 февруари е обявен общонационален протест срещу АСТА.
Забележете, най-протестиращи са младите демокрации от източна Европа, в които липсва правовата държава или слабо работи върховенството на закона. Те се опасяват, че закона в този случай няма да се прилага правилно, управляващата партия ще го използва за гонене на политическите си противници. От цяла Европа с най- нискоразвита демокрация и липсваща правова държава е България, в която съдебната система не работи въобще.
Бат Боко е сложил под мишницата си всички дини на властта и реже и яде както той иска. Побратимената му „опозиция“ му в Парламента се опасява, че ще използва закона против тях.
А за народът ни вън от парламента, известен като най бедния в Европа не може да си купи хляб, камо ли да купи лицензирани филми и музика, за това хич не му пука от бат Боко!

Но, определено законът съдържа според американското полицейско виждане(американци са го правили) и репресивни мерки. Законът позволява след 3 оплаквания полицията да те хвърлят в затвора без съд и присъда. От тази гледна точка, като носител на американската полицейщина, законът е прецедент, въвежда американски ред навсякъде и работи само за едрите търговски корпорации- посредници, но не и за производителите.
Аз го наричам чист неолиберален закон въвеждащ новия световен ред.

За това закона е особено опасен за България, в която сега цари особено НЕправово положение.
Чета страниците на герберския евродепутат Андрей Ковачев, пише там нашенецът, че ако закона съдържал репресивни мерки нямал да го подпише.
Къде, дедов ми Адрейчо, ще се види как подписваш (ратифицираш) закона в общото герберско стадо шибано с камшика на ББ?

Ваш „Дядо Йоцо гледа“ на Идея за България ideyazabulgaria.org
11 февруари 2012 г. 

..............................................

Вместо заключение. Дядо Йоцо може и да гледа, но по-важното е да вижда и да чува.

DREAM CITY

Има такъв град. Името му е Aurovill (Градът на Зората) 

Може би сте чували за Ауровил? Ако не сте, това може би ще ви е интересно. 

Ауровил е първата спирка в разписанието на моята нова рубрика Spiritual Journeys. 

За щастие тези духовни пътешествия не изискват нито кола, нито бензин, нито дори пари. Приятно пътуване!

Ауровил е основан на 28 февруари 1968 г. от легендарната Мира Алфаса като символ на единение между хората. На церемонията по освещаването му са присъствали делегати от 124 държави (всички независими държави по това време), които полагат  шепа пръст в урна с формата на лотос в центъра на бъдещия град. Градът се намира в щата Тамил Наду, близо до Пондичери в Южна Индия. В момента там живеят около 2300 души в стотина поселения, разпръснати върху 20 квадратни километра,които носят английски, санскритски, френски и тамилски имена, като например Аспирейшн (стремеж), Арати, Ла Ферм и Исаиамбалам.

Градът на зората е въплъщение на идеите на Шри  Ауробиндо, индийски революционер, философ, писател и духовен учител, един от лидерите на ранното движение за Независимост на Индия от Британско господство. Сърцевината на неговата философия е еволюцията на съзнанието. Негов духовен съратник и продължител на идеите му става легендарната Мира Алфаса, наричана Майката или Мер ("Океан" на френски език). Родена в Париж в семейство на банкер, с баща от турски произход и майка-египтянка, Мира се среща с Шри Ауробиндо за първи път през 1914 г. в Пондичери, по повод нейното сътрудничество за редактирането на месечното философско печатно издание Ариа, издавано от Шри Ауробиндо. Избухването на първата световна война я принуждава  да напусне Пондичери, и в продължение на няколко години живее в Япония, където се запознава с поета Рабиндранат Тагор. По-късно се завръща в Пондичери и се установява там окончателно през 1920 г. Мира  вярва, че „човекът е преходно същество” и смята, че експерименталния „универсален град” би спомогнал за „напредъка на човечеството към неговото прекрасно бъдеще чрез приобщаване на хората с добра воля и стремеж към по-добър свят.” Мечтата на Мира Алфаса е да създаде място, където човечеството да търси Божественото без притесненията за храна и подслон. Алфаса иска място, където „нормални хора” от целия свят биха могли да живеят заедно в прогресираща хармония, място, където хората да могат да търсят духовност и да я носят по света.

Тя нарича това място Ауровил или Градът на Зората 
Майката също вярва, че такъв универсален град ще допринесе решително за възраждането на Индия. Правителството на Индия подкрепя идеята за този град и през 1966 г. ЮНЕСКО кани всичките си членове да вземат участие в развитието на Ауровил.

Хартата на града има само 4 точки:

1. Ауровил не принадлежи на никого в частност. Ауровил принадлежи на човечеството като цяло. Но за да живее в Ауровил, човек трябва да е готов да служи на Божественото Съзнание.

2. Ауровил ще бъде място за непрестанно обучение, на постоянен прогрес и неувяхваща младост.

3. Ауровил ще бъде мостът между миналото и бъдещето. Използвайки всички открития на духовния и материалния живот, Ауровил смело ще върви към бъдещето си. 

4. Ауровил ще бъде място както за материални, така и за духовни изследвания

за едно живо въплъщаване на едно съвсем реално Човешко Единство.

Градът е отворен за посетители и предлага програми за духовно просветление, постигане на вътрешен мир и хармония в Университета за човешко единство.

Повече за архитектурата, основателите, хората, населяващи града, тук:

http://www.auroville.org/index.htm 

В основите на града има и шепа пръст от нашата българска земя. 

*За тази публикация са използвани статии от Wikipedia.

 

Does Google Love Cookies?

Обичат ли в Гугъл бисквитки? 

Ако обичате Гугъл заради:

Авангардния дизайн на техните офиси

Повече за офисите на Гугъл в Европа тук: 
http://www.home-designing.com/2009/10/googles-offices-from-around-europe   

Или заради политиката им към своите хора, наричани в други компании „човешки ресурси”. 
Очевидно, в Гугъл смятат хората освен за „ресурси”, които генерират принадена стойност, също и за същества, които имат нужда от човешки условия на труд, разбиране и усмивка. Ако главата ви се претовари от бачкане, можете да покарате колело по коридорите в просторните офиси на Гугъл или да разтоварите с малко билярд. 
В списъка на 100-те компании, в които се работи най-добре, Гугъл  оглавят листата като безспорен фаворит. 
Подробности тук: 

http://money.cnn.com/magazines/fortune/best-companies/2012/full_list/ 

Ето Ви още една, скорошна причина да харесвате Google -

Те публикуваха своите правила и разкриха публично политиката си за личните данни, които събират от нас. Въпреки резервите си към разпоредбите на Директива 136/2009, наричана шеговито „Бисквитената директива” (http://eurlex.europa.eu/Notice.do?val=505868:cs&lang=bg&list=505868:cs,488924:cs,489068:cs,&pos=1&page=1&nbl=3&pgs=10&hwords=), която цели по-ефективна защита и поверителност на личните данни на интернет потребителите. 

Гугъл е в крак с изискванията на европейското законодателство и вече публикува своите актуализирани правила и общи условия.

Поради важността на тези промени и в частност на новата директива, засягаща както потребителите, така и всички, юридически и физически лица, които събират, съхраняват и обработват лични данни в Интернет, ще отделя специален пост, или серия от публикации по темата.

COPY & PASTE ІІ

Какъв би бил светът без авторски права?

ІІ част

Оставам с впечатлението, че читателите не могат да разберат, че говорим за защита на авторски права в Интернет. В момента не се интересуваме от копията на физически носители (книги, дискове, авторската картинка в обвивката на шоколадчето).

Говорим единствено и само за интелектуалните кражби в Интернет. Там, където с Сopy&Рaste изчезва дори името на автора и под него доволно се мъдри името на Пешо от Перник, (предложен вече от съобразителни читатели).

Ще илюстрирам темата с един действителен случай по едно българско съдебно дело, в далечната 2004г., когато "Интернет-а беше млад".

Действието се развива на територията на София, където е създаден уебсайтът (портал) и където е регистрирано дружеството на потърпевшите, Габрово, където се гледа делото в районния съд като първа инстанция, защото нарушителят живее именно там, Велико Търново, където се произнесе втората инстанция  (Апелативния съд) и отново София, където българският Върховен съд (тогава наричан все още Върховен съд на РБ, сега – ВКС, Върховен касационен съд) потвърди без много-много да му мисли апелативното решение.

Сухите факти. Представете си, че Вие сте на мястото на засегнатата страна. Имате революционна идея да инвестирате в уебсайт, в който да предложите на своите клиенти едновременно много на брой електронни услуги. Нямате никаква представа как ще реагират хората на тази Ваша доста екстравагантна в 2004г. идея. Въпреки риска от похарчените десетина хиляди лева (за софтуер, дизайн, счетоводител, правни консултации за общите условия и пр.), Вие сте щастливи, защото имате иновативна, рискова идея и с вълнение следите как ще реагират вашите клиенти на тази щуротия в Интернет. И те реагират толкова единодушно, категорично, че мнозина дори си купуват компютри, за да ползват новата удобна система (особено онлайн борсата и форума). Вие сте щастливи, развързвате кесията и регистрирате търговската си марка в 14 страни в Европа и света. Вие сте горд притежател на уебпортал и търговска марка, оценена през 2004г. на 300 000 лева.

Никак не е лошо, нали? Да ама не. Става лошо, когато след по-малко от месец в мрежата лъсва копие на Вашия сайт, в който се мъдрят подредени Вашите бази данни, пълни с имената на всичките ви клиенти, с откраднати бланки, интерфейс и всичко, което може да се открадне с Сopy&Рaste.  Ама какво става? Защо така? Не е честно?

Не е, никак дори като се има пред вид, че хитрушко от Габрово не е платил 1 лев и на всичко отгоре предлага същата услуга БЕЗПЛАТНО.

Вие какво бихте направили? Ще махнете с ръка безгрижно и ще кажете:

„Ех ама и вие пирати, лоши момчета такива! Не правете повече така. Не е хубаво.”

И те ще вземат да ви послушат, да се засрамят и да свалят откраднатия сайт. В живота не става така. Става другото. Дългият път към Голгота, към спасението, което хората очакват да намерят в съда. Намериха ли го нашите добри и честни хора? Не разбира се. Това се случва само в холивудските филми.

Какво направи съдът ли?

·         Оправда пирата. Намери, че този пират не е нашия пират, защото името на регистранта на крадливия сайт не било същото. Съдът не прие нашите доказателства, нито уверенията на вещите лица, че данните по регистрацията могат да се променят.

·         Другото умно нещо, което заключи съдът е, че базите данни не били обект на авторското право, не се нуждаели от закрила и търговецът трябвало да намери начин как да си защити информацията.

·         Освен това, ако не знаете HTML не било програмен код, а „описателен език”. Така каза експерта на пирата и съдът взе, че хвана вяра тъкмо на него. Нищо че другите двама експерта не бяха точно на това мнение.

·         Освен това съдът попита „Какво е това търсачка?”. Експертите търпеливо се опитаха да обяснят с думи, знаци и жестове какво е това търсачка, какво търси и как го намира в Интернет.

Простили сме отдавна фаталното неразбиране на съда по това дело. Въпреки изложеното пространно становище от университетски преподаватели по авторско право, на които още веднъж благодаря за професионалната подкрепа.

Да, добрите хора загубиха битката в съда, но спечелиха търговската битка. Така става в живота. Само с крадене не се живее, нито се преуспява. Иска се нещо повече от това. Нарича се иновативно мислене. Кураж, да пилееш пари на вятъра в съдебни дела след като от самото начало си наясно, че няма шанс да спечелиш тази битка. Не и тогава, в 2004г. когато, ще си послужа с думите на великия Маркес: „Светът [Интернет]  беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменават, трябваше да ги посочват с пръст.” (Сто години самота, Габриел Гарсиа Маркес).

DEAR READERS

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ НА WEBCAFE,

Високо ценя и уважавам честното Ви мнение, изразено под формата на коментари към авторския ми материал за авторските права, публикуван в webcafe, днес 07/02/12.

Затова ще отговоря на първите седем коментара в последователността, с която са публикувани:

#1

Да, наистина, написаното е вярно. ПРОФОН е една от няколкото български организации за колективно управление на авторски права. Ако тези организации престанат автоматично да съществуват, творци като Графа, Белослава, Васко Гюров и много други като тях няма да получат нито стотинка за своето творчество, дори когато кракът им е счупен и не могат да излязат на сцената, за да съберат пари от концерт. Също и когато детето им е болно. Тези организации все още са нужни, но те нямат добра комуникация и обществото не знае какво точно вършат.

#2

„Сълзливата история с бедната женица” е по материали от амераканския печат. Бях потресена, когато прочетох за една чернокожа самотна майка, осъдена от американски съд затова, че е изтеглила и съхранява на личния си компютър няколко филма и малко музика.

#3

Повярвайте ми, авторката познава отлично този пейзаж, организаторите, вдъхновителите на протестите, подгряващите и въобще всички. Към кого ще се обърнете за помощ ако утре Ви блокират сайта, което между впрочем, по сегашните закони може да се случи и днес, към някой самодеец, който носи лозунги пред НС? Опитайте. Съдът не е шега работа, повярвайте ми. Отлично разбирам какво се случва в света в момента. Замислете се върху следната последователност:

-          Защо докато викахме против SOPA в Токио тихомълком подписаха ACTA?

-          Има ли връзка между тях и каква е тя?

Мога да Ви помогна с отговорите. Също и със защита на Вашите авторски или човешки права, ако се наложи. Не съм злопаметна.

#4

Вече Ви писах чрез редакцията на webcafe

#5

Разсъжденията Ви за авторските права са доста разхвърляни. Има смесване между авторски права и права върху търговски марки. Ако Ви се говори за ментета .... Присъствали ли сте на унищожаване на ментета в България? Например на CD-та. Обикновено са канят представители на чуждестранните дипломатически мисии, за да им покажем че сме ефективни в борбата с ментетата. Използва се или валяк, ако са CD или часовници, ако са дрехи – ги горят. 

Ако можете да избирате между оригинален парфюм или менте (което след известно време започва силно да мирише на плодова ракия), кое бихте предпочели? Да подарите истински Кристиан Диор на любимия човек или да се изложите с ментето?

#6

Същото като #4

#7

Не разбирам за или против сте Валя Балканска, респективно нейните наследници, да получава приходи от авторски права? Ако правилно се ориентирам в значението на думата „захлеби”, може би е редно да приемем, че и творците са хора, които имат право на нещо повече от хляб. Или ги обичаме само ако са бедни и спят по пейките?

Не виждам смисъл да обяснявам смисъла на написаното от мен.

Той е обобщен в следното:

НЕ НА АКТА, ДА НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА

Това е моето верую, което не се страхувам публично да призная. Нито се срамувам от него.

P.S. Извинявам се, че няма да последвам препоръката на „Дракон с кисело зеле” да прочета статията на уважавания от него автор. Радвам се за него, че е намерил  хранително съдържание по темата. Браво!

Silence of the Lambs

Разбира се, че знаех колко много камъни ще получа с публикацията за авторските права. 

Живея под старата луна на тази, напоена с плач и сълзи земя, достатъчно дълго, за да знам какво ще се случи. Като казвам напоена със сълзи, имам пред вид ненапоена с кръв земя.

Да, такава е нашата земя, напоена с истеричен смях и плач. Изглеждаме някак неспособни да разсъждаваме спокойно, трезво над събитията около нас. Вместо спокойно да чуем внимателно всички гласове около нас, да открием някакъв бисер и в най-смрадливата на пръв поглед плява, винаги неизменно, първата ни реакция е да хвърлим камък, викайки, крещейки

„К’ва е тая бе? Тя ли ще ми каже на мене дали съм пират или не съм? Ще си бъда какъвто си искам, а тая да вземе да се скрие”

Това е нашата българска форумна култура. Ругатни, псувни, обиди и ... друго май няма.

Единственото, което ме потресе, е мълчанието на приятелите, колегите, хората които могат да добавят нещо смислено към тази дискусия.

А то би могло да бъде следното:

- Защо никой от професионално ангажираните с авторски права светила в България не се ангажира ясно и недвусмислено с мнение, което не е непременно в пълен унисон с модната кауза "Аз съм пират по душа";

- Какво ще се случи с авторските права ли? Ще се случи най-накрая дългоочакваната реформа в авторското право;

- Между другото "сълзливата историйка за женицата с двете деца е по материали от американския печат".

Когато знаеш, че каузата ти е обречена на неразбиране, не се тревожиш да броиш раните от куршумите. Тревожи единствето тишината от мълчанието на агнетата.

Ако искате да преброите приятелите и съмишлениците си публикувайте нещо, което никак, ама никак, няма да допадне на най-широката аудитория в тази държава:

http://www.webcafe.bg/id_455182855_Kakav_bi_bil_svetat_bez_avtorski_prava

COPY & PASTE

    

Смърт за авторските права или раждане на нещо ново.  

Какъв би бил светът без авторски права?

Дискусията за авторските права, подета във всички медии, без изключение, рискуваше да остане еднополова. Допреди Откритото писмо на Профон и другите организации за колективно управление на авторски права. Иска се доста голям кураж да напишеш такова писмо и да го публикуваш във време, в което тълпата крещи задъхано НЕ НА АСТА! Мнението на тези организации си остава мнение на силно засегната от реформата в авторските права, страна. Малцината, които се осмелиха да заяват открито позицията си, която не е непременно  НЕ НА АСТА! бяха подложени на сериозен обстрел с камъни и освиркване по форумите. Страстите здравата се нагорещиха. 

НЕ НА АСТА!  означава ли ДА НА ПИРАТСТВОТО!?  

Няма ли някой най-сетне да каже какво да правим с авторските права? Край. Смърт на авторските права! Какво ще каже младежът от първия ред в демонстрацията? Ако утре създаде музикален шедьовър, най-страхотния албум, който можем да си представим, ще се откаже ли от правото си светът да узнае, че именно той, Георги от Троян, в неизвестна за много туристи държава е създал този masterpiece? Настина ли искаме да се лишим от приходите, които се полагат за творческия ни труд? Сигурни ли сме, че точно това искаме? 

Да има или да няма авторски права?

Какви да бъдат тези права? Ограничени? За 100, за 200 години, до двадесет и девето коляно? Неограничени? Нека някой от фронтмените на негативната кампания да обясни смислено, на разбираем за всеки юридически език, какви закони за интелектуалната собственост в Интернет да се създадат, които да не обиждат достойнството и суверенитета ни?

Всичко, което виждаме около нас си е извоювало, по един или друг начин правото да съществува.  Магнатите и пиратите са две страни на една и съща монета. Винаги ги е имало. Нищо ново под старата луна (Шекспир). Да не забравяме за шумните публични процеси и бесилките с пирати по пазарните площади във времената, когато корабоплаването е било точно толкова важно за бизнеса, колкото е Интернет днес. По ирония на съдбата, Холивудската филмова индустрия,  спечелила огромни приходи от истории за пирати, в момента страда от непоносимо главоболие, причинено от един съвременен пиратски пристан (thepiratebay.org).   

Колко важно е усещането за справедливост в социалния живот? 

Да поразсъждаваме малко.

„Не е честно гадните пирати да ни крадат филмите без да стават от стола си дори.” – крещят едни.

„Не е честно алчните продуценти да ни измъкват всяка стотинка от джоба, всеки път щом си включим компютъра.” – възмущават се други.

Не е честно да си честен, а другите да не са. Кое е честно и кое не? 

Не е честно с copy and paste да вземеш нечий чужд разказ и поставяйки своето име най-отдолу да го публикуваш в личния си блог, перчейки се с творчески заложби в областта на съвременната проза. Нали така?

Не е честно да даваш изявления за пресата от частния си самолет и в същото време в затвора да бъде хвърлена една самотна майка затова, че е дръпнала от торент сайтовете два детски филма, за да зарадва хлапетата си. Ти имаш хиляди, много хиляди филми и милиарди в банките, а те нямат дори джобни, но могат да забравят за час-два колко смазващо бедни са като се посмеят с Шрек и Скуби Ду. Господинът с частния самолет би могъл да понесе тази нищожна загуба (не стига дори за нов стик за голф) и да остави бедната женица да поразвесели дечицата си.

Не е честно, направо е отвратително да фабрикуваш в мръсния си  гараж некачествени копия на музиката на Вивалди или Металика и после да продаваш тези долни ментета на хората, а със спечелените пари да си купиш джип и да газиш старци по пешеходните пътеки. Не е ОК, нали?

Не е честно, да ви блокират блога, както и на милиони други хора, само защото сте илюстрирали публикациите си с няколко картинки от Гугъл. Не е честно, нали? 

Има нещо, което се нарича симетрия. Или баланс. Това е онова нещо, което крепи изкусния акробат върху въжето. Ако не си акробат, нямаш място на опънатото въже. Но ако си, бъди съвършен. Овладей баланса. Контролирай дишането. Бъди господар на онова опънато въже. Иначе? За нищо на света не бихме искали да видим как акробатът се пребива и умира пред очите на децата. Уви, има и такива хора, които биха искали да видят точно това. Вие от кои сте? От тези, които искат светът да е добре уравновесен или се наслаждавате на хаоса, който помита всичко по пътя си? Винаги, във всички епохи, най-голямото предизвикателство за правото е било и си остава да намери баланса между обществения интерес и правата на Георги от Троян. Най-добрите закони са онези, в които правата и задълженията за всеки се отмерват с еднаква мярка. Колкото на теб, толкова и на мен. От историята сме научили, че под слънцето или старата луна оцелява само жизнеспособното. Същото е със законите, като социална форма на живот. Нежизнеспособните са обречени на гибел. 

Кампанията НЕ НА АСТА! няма водеща метафора.   

Тя е само едно истерично отрицание. А симетрията, баланса в природата са основен закон, без който всичко изчезва. Остава споменът за него и вкаменелости, изложени в музея. Когато крещим против цензурата в Интернет, трябва да сме пределно наясно дали сме за или против хаоса. Ако сме против хаоса трябва да предложим смислени решения, да помогнем първо на правителството си да вземе мъдро решение и да му кажем какво мислим за „честното” използване на Интернет, с какви механизми могат да се осигурят приходи от публикуваното съдържание, да предложим на самите създатели и разпространители на фирми, вместо да преследват  торент сайтовете, те самите да си направят такива сайтове с платен месечен абонамент и да демонстрират разбиране и уважение към милионите си потребители в Интернет. И още много други смислени неща   можем да кажем и да предложим, за да се чуе гласът ни не само у нас, не само в Европа дори, но да стигне чак до Холивуд. 

"НЕ" НА АСТА! „ДА” НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА! ми звучи балансирано и жизнеспособно. Без авторски права не може да има голямо изкуство. Само „copy” and „paste”. А това вече не е никакво изкуство.  Ако все пак го обявят  за такова,  значи, дошло е време да измислим друга дума за изкуство.

 

Electric Thoughts

Хората ми приличат на разноцветни жици, омотани, преплетени, вплетени едни в други в космическа интегрална схема. Отвън разноцветни, отвътре голи жици, наречени нерви, по които тече ток от емоции. Това е човекът - нерви и шарена обвивка за безопасност. Оголените нерви стряскат, тревожат, дават късо съединение, затова обвивката трябва да е непокътната.

По нервите на някои хора протичат емоции, от които можеш да осветиш коледно дръвче или дори цял лунапарк.

Други са толкова мощни, че захранват цели електроцентрали, разтърсват света с мощните импулси на умовете и емоциите си.

Трети, предизвикват пожари.

Четвърти, направо убиват със своето електричество.

Пети, създават музика. Те са ми любими. Нима, музиката не е най-хубавото нещо, създадено от човека?

Ако всички хора се хванат за ръце и електричеството от емоциите им бъде уловено с някакъв мощен уред, с получения заряд бихме могли да осветим Галактиката като дискотека.

Ето и малко Electric Thoughts на Alive. Inc