Saturday

Искрящото октомврийско слънце днес си почива от интензивното греене през седмицата. Няма как да му се сърдим. Хора сме. Не може постоянно да ни огрява :)  Въпреки, че ... много би ми се искало всеки ден да има слънце. Хората в пустинята едва ли споделят моето мнение. Все едно.

Събота е. Ден за всичко. И за нищо. Както ви се харесва. Случи се днес да поскитам по улиците. И да позяпам „хора, къщи, салтанати”.    
Хладният вятър завихря рояк златни листенца пред очите ми. Един по-силен порив,  и – туп, пада шумно върху капака на колата един едричък кестен. Стресна ме. 

Тръгвам пеша.

Забелязвам колко приятен е станал центърът, напоследък. Яркоцветни хризантеми в кашпи греят навсякъде. 

Две момичета са седнали на бордюра, бъбрят си лениво и подръпват цигарите си. Краката им са изпънати напред и виждам хубавите обувки и на двете. Краката им също са хубави, според моите женски стандарти.

На пейка в черковната градинка  момиче с разпилени руси коси и тъжна усмивка храни вечно гладните гълъби. Цветът на палтото й се слива със сивото на гълъбите. Не обичам гълъби. Успокоих се, че не съм толкова лош човек, когато прочетох, че и Леонардо да Винчи не ги е харесвал. Ето какво е написал в една от своите бележки:

„Гълъбите са символ на неблагодарност, защото когато пораснат и вече няма нужда да бъдат хранени, започват да се бият с баща си и тази борба на свършва докато по-младият не прогони бащата и не му отнеме женската, и не я направи своя.”

 Бележниците на Леонардо/ Редакция и увод: Ема Дикенс, ИК Бард 2005

Пет-шестодишно бледо момченце с дълга кестенява коса прави плахи опити с новите си ролери. След първите метри, добива повече увереност и се понася с по-голяма скорост. Крачетата му са тънички като солети, сякаш всеки миг ще се пречупят. Но, не, - докато го подминавам продължава да пори въздуха все така изправен.

По-нататък тъмнокос млад мъж старателно прибира и завързва в стегнати вързопи непродадените вестници. Погледът му е съсродоточен. Цялото му внимание е погълнато от стягането на пакета с найлоновата връв. Ето, прави го отново и хоп, всичко е свършено. Пакетът е готов и той е свободен за съботната вечер. Може би някъде вече го очаква нежна блондинка. Поне така си представям нещата. Обичам да оставям въображението ми да довършва картините, които градът рисува пред очите ми.

Прибрах се.  Чаша ароматно кафе и две-три тънички като хартия бадемови бисквитки довършват съвършеното ми съботно настроение днес.

За цвят, публикувам тази картина, която ми прати по Skype скъпа моя приятелка.

Благодаря ти, Гал! Картината наистина ми харесва. Който и да е нейният автор. Да ме прощава за нарушените му авторски права. За компенсация, обещавам да купя картината, ако я открия някъде да се продава. И ако парите ми стигнат, разбира се.

Приятна събота на всички, които обичат съботните дни. И на тези, които не ги обичат, също.