HOLOCENE

Днес ми се пише за музика.

Красотата на есенния ден ме докосна, подръпвайки някакви струни и фини настройки.

Говоря за онези усещания, които не бива да се описват с думи. 

Нито да се разказват. Нито съпреживяват.

Защото... това е съкровено преживяване между  Теб и Природата.

Това е разговор без думи -

С капките върху брезовите листенца, покрили като килим от старо злато виещите се пътеки по южните склонове на Витоша.

С бялото куче, което подтичва безгрижно пред стопанина си и без да му мигне окото  нагазва в дълбоката кална локва с дъждовна вода.  

С момчето с червени гумени ботуши, което лети надолу по огрения хълм с разперени ръце.

С двойката възрастни,  която ме подминава по пътя и виждам хванатите им ръка в ръка възлести ръце.

С бялата диря от два самолета, които са се разминали и очертали в лазуреното небе гигантски Х, написан сякаш с човешка ръка.

Някой нетърпелив трябва да попита вече:

"Къде е музиката във всичко това?"

Търпение. Идва. Почти зави зад ъгъла и ей сега ще се покаже.

Чували сте за Bon Iver и за тяхното парче Holocene, което бе номинирано за  Record of the year.

Думите са излишни и напълно неуместни. Само се отпуснете и  слушайте. С всички сетива, дадени ви от Господ.