Star Dust

Бележки по скандала Weinstein  

Нелицеприятните истини за тъмната страна зад всеки колосален финансов успех са като камбанен звън:

Призив за молитва и покаяние.

Мощен звън.

Следва ехо, което отеква.

Отшумява.

И после ...

Забрава.

В главата ми останаха като ехо много въпроси.

Знаела ли е съпругата на насилника за похожденията му?

Разбира се.

Защо е продължила съжителството си с покварения съпруг?

Защото браковете в Холивуд са добре маркетирани финансови алианси.

Защо обяви развода си след няколко дни?

Защото, така са я посъветвали адвокатите след дълго умуване как  да извлече максимума от скандала за кариерата и светлото си бъдеще.

Също и максимума - от финансовия пакет в споразумението по развода.

Дотук – не виждам потърпевши.

Защо ли?

Ето защо.

Насилникът има достатъчно пари за харчене по жени до края на живота си.

Включително - за материалното обезпечение на страданията на съпругата, за алименти и разноски.

След развода:

Той – монетизира богато от интервюта, участие с разкаяние на живо в най-гледаните шоу програми.

Възможни са и безброй  други сценарии за възстановяване на финансовия му баланс. 

Например - издаване на книга с пикантни истории за неговите жертви. Звезди са, все пак.

Още - сценарий за филм по неговия случай; права за написване на биографията му, за кулинарни книги с рецепти, наръчник за начинаещи актриси с амбиции за Оскар и много други доходоносни начинания, свързани със скандала.

Тя – все по-успешно развива кариерата си на дизайнер, загрижен за правата на жените по света. Особено, на богатите жени.

Осребреното, лесно спечелено богатство от финансовия пакет по развода, харчи с лекота за:

луксозни подаръци и плащане на сметки на необезпечени финансово млади атлети;

частни партита по яхти на милиардери в търсене на съпруг № следващия в списъка от подходящи кандидат съпрузи;

Още: за вани с шампанско и други винени забавления. За справка – Кейт Мос и други бивши и настоящи групита.

Те - жертвите на сексуалния хищник.

Ами нищо.

Всичко си продължава по старому.

Всички имат шанс да блеснат за последно в светлините на прожекторите и в медийния нюзфийдър.

Може и някоя роля да получат.

Може - и Оскар за главна или поддържаща роля.
Защо не?

Епилог.

Холивуд продължава тренда с нови филми и сериали за Силата на Силата на Парите. 

И Животът си върви, върви, върви...

Lesson # 1: The Sea

Морето, морето, морето!

Започвам нова серия истории с етикет "Lessons".

Забелязах, че когато съм сред природата, всяко нещо в пейзажа:

- лист, отронващ се с бавен танц от дървото;

- малка вълничка, която целува нежно брега в ритъма на ефирния бриз;

- катеричка, която се премята по клоните с лекотата на божие създание, лишено от непосилната тежест на мисленето;

- копринено червената красота на маковете в пастелния фон на безкрайното житно поле;

- арфата на тревите на Витоша, напролет - зелени и остри като ножове, наесен - сухи и сиви като коси на старица;

...

небето, гората, слънцето, птиците, вятърът, вълните,
всичко, (недокоснато от човешка ръка)
ми помага
да разбирам света
по неповторим, непосредствен начин.

Като уроци, предадени на сетивата
директно от Създателя и архитекта на
нашата Планета.

Какво ме учи Морето?

Учи ме на

Постоянство - с повторящите се ритмично вълни, които дълбаят, дълбаят и променят структурата на камъка, превръщайки го в ... пясък.

Смирение - тежките, грамадни вълни, разбиващи се с грохот пред очите ми,
сякаш ми казват колко крехко е тялото на човека.

Незначителност - милиардите песъчинки в краката ми напомнят за съществуването на всеки един от нас, незначително - на фона на океана, мимолетно - на фона на вечността.

Друго?
Какво повече освен да добавя кратък цитат от блестящата проза на Айрис Мърдок

"Морето. Бих могъл могъл да напълня цял том с моите словесни морски картини... Сега от прозореца, който гледа към морето, виждам три различни вида чайки, ластовички, един корморан и безброй пеперуди, които пърхат около цветята, като по чудо поникнали върху моите жълти скали."

Айрис Мърдок, Морето, морето | Превод от английски 
Правда Митева, 1987

Goodness Is Everywhere

Не приемам извинения и причини за липсата на доброта в хората.
Смятам, че "повече от винаги" (казано блестящо по детски) имаме нужда от прояви на обикновена, топла, човешка, спонтанна, искрена ...
Доброта!

Какво е Доброта?
Ето един примерен списък:

* Да се усмихваш, дори когато ти е тъжно. Светът е жаден за усмивки. Страдания си имаме предостатъчно...

* Да нахраниш гладен човек. Да, човек, а не гълъб, котка, куче. Хората не могат да ловят мишки или да кълват зърна, разпилени на паважа. Нека се грижим първо за себеподобните и после за другите видове.

* Да изтриеш сълзите на разплакано дете. Децата плачат със сълзи, когато са истински разстроени. Пищенето, тръшкането и хленченето не се броят. Те са просто признаци на липсата на възпитание.

* Да не пестиш думи за похвала. Една добра дума на място дава криле. Лошата дума, убива всеки порив за живот.

* Отглеждай нещо с любов и внимание (растение, животно, човек...). Не очаквай благодарност, дори под формата на пост във Фейсбук за нищо, което си отгледал. За да е наистина добро, трябва да е просто ей така, от сърце, без очаквания за награда.

* Хвани непозната старица за ръката докато пресича ръмжащия с форсирани двигатели булевард. Възрастните хора също са били млади и силни някога. Не ги наричай "баба" и "дядо", както правят бездушни и невъзпитани хора или просто журналисти в евтини издания.

Добротата е навсякъде.
Стига да имаш очи и уши да я откриваш.
Постоянно.
Навсякъде.
Българите могат да бъдат добри хора.
Стига да дадат израз на най-доброто у себе си.
Да си спомним за топлата усмивка на баба и ароматът на нейната баница.

Направи нещо добро днес. 
Ей така.

Защото,

Светът е огледало, от което те гледа твоето собствено изображение. Хвърли към него тъжен поглед, и срещу теб ще погледне мрачно лице; но който се смее заедно с него или над него, той ще намери в него весел и сговорчив другар."

 William Makepeace Thackeray

My Selfhood

What Reveals My Selfhood Most?

Books | the touch of dusty pages

Melody | the harps, reminding me of magnificent “The Grass Harp” by Truman Capote

Noise | the outcry of children in the backyard

Peppers | the sweet smell of baked red peppers in a hot summer day

Blue Horizon | the thin line where the sea and the sky merge far, far, far away and everything becomes endless blue.


My soul is a bunch of wildflowers and everything bringing sparkle on a rainy day

Run, run, run ...

Тичам,

следователно – съществувам

Съществуването е необходимо, но недостатъчно условие за ЖИВОТ.

Омръзна ми да срещам, слушам и понасям хора, които ме занимават с някакви умрели неща – идеи, концепции, мисли за живота и пр.

Омръзна ми да слушам мисли за ЖИВОТА, в които няма никаква форма на живот, визуално и ментално.

Да, така е, претенциозна съм.

Но не чак толкова.

Достатъчно ми е да зърна някой добре изразен мускул на тяло, което е живо.

Или, шарени завеси на готин прозорец и още по-готин балкон, пълен с живот – саксии, вази с цветя, кашпи с храсти.

Или пък – жива, искряща усмивка, разтегната на лице, красиво изпълнено с живот.

Какво е нужно, за да се почувстваш жив?

No money. No!

Тичай!

Тичай в парка, по крайбрежната алея, в града, в тихите селски улички,  в полето.

Тичай в планината, край морето. В полето, край реката.

Нагоре и надолу.

Бягай и не се страхувай. Не поглеждай назад. Само напред и встрани.

Пейзажът зад гърба ти няма значение.

Защото вече си го гледал.

Или, защото ще го видиш, когато се завъртиш обратно.

Изчисти главата и съзнанието си от:

Лоши мисли

Претенции към хората

Тъжни спомени – за какво са ти?

Мисли! – за щастливите моменти, които искаш да преживееш.

Дишай! – утринният хлад, ароматът на зелени листа и треви. Дори и росата мирише някак по своему.

Слушай! – любимото парче от плеъра. Или? Изключи всичко и слушай красотата на птичите песни. По възможност не слушай: шум на мотори, караници и глупости, излезли от главите на хора, в които няма живот.

Наблюдавай! – всичко. С любов. Приеми, че хората в парка са млади и стари, силни и немощни, смешни и сериозни. Фактът, че са потърсили компанията на гората пред задушния апартамент в градската, нагорещена до бяло джунгла е достатъчен за твоето великодушие.

Изпоти се! - здраво с тичане. Изхвърли всичките токсични мисли и лошата енергия, излъчена от хора, в които няма капчица ЛЮБОВ към ЖИВОТА.

След достатъчно, но не много дълго време ще видиш резултата от това преживяване.

И ще се събуждаш щастлив. Защото знаеш, че имаш среща с ГОРАТА.

А тя е пълна с живот ...

and if Youtube, allow me, listen this 

The Most Popular Brand In The World? Coca Cola? Nop...

Най-скъпият бранд на света?

Не, не е Coca Cola.

Нито Apple.

Нито каквото и да е друго нещо – символ, знак, букви, слоган и т.н., което е заявено и регистрирано в  Патентен офис.

Помислете още малко.

Ето и някои жокери за най-скъпата търговска марка:

-       известна е във всяко кътче на света,

-       любима на  малки и големи

-       може да се види навсякъде

-       през зимния сезон

-       продава всичко: шоколади, чорапогащници, играчки, песнички, филми?

Е, с толкова много жокери, сигурно отгатнахте:

Да!

Най-комерсиалният символ на света,

монетизиращ пребогато,

всякакви идеи за бизнес,

с които се изкарват добри пари,

всяка година,

на нашата планета, е:

Коледа | Christmas | Рождество | Weihnachten | Navidad | Natale

Негативно настроената част от човечеството, всякакви модерни превъпллъщения на Скрудж, практични, себични и прочее мизантропи, с общото име Party Killers,

биха определили масовата лудост по най-известния бранд като:

пълна глупост, тъпня, идиотски празници за идиоти, безумието на тълпата, време за безсмислени покупки и харчене на пари за безполезни неща и т.н.

Да така е.

Забелязахте ли:
Колко препълнени бяха големите търговски вериги с пазаруващи по празниците?

Разнообразието от стоки, които се продаваха успешно с бранда “Коледа”? -

от бързи заеми, дентални услуги за снежнобяла усмивка, нова рокля за празничната нощ до шофьорски курсове и хамалски услуги.

Да, така е. 
Всичко това и въобще всичко на света може успешно да се продаде с този уникален, универсален, глобален бранд.

Да, находчивите търговци спечелиха от нашите сантименти, свързани само със споменаването на вълшебната дума.

Да, похарчихме повече отколкото здравия разум и практичността изискват.

И какво от това?

Да върви по дяволите, Скрудж.

И всички пресметливи търговци, които бръкнаха дълбоко в потребителския ни джоб и измъкнаха последната стотинка оттам.

Нима всички не искаме едно и също?

И в Бразилия, и в Белгия, и в България, всички искаме да видим близките ни хора здрави и събрани около празнично украсена, отрупана с ястия трапеза с всички онези ширпотребни боклучета във вид на ангелчета, ароматни свещи, мигащи лампички и чорапи с лакомства.

Цената за този сбъднат блян няма значение.

Нито брандът.

Нима има значение нещо друго освен щастието на близките ни хора?

Да вървят по дяволите парите и практичността!

Ето затова,

точно този бранд,

е номер 1.

Случайно да знаете, кой е бранд номер 2?

Това е християнският символ, кръстът с разпятието, който генерира ежегодни  приходи в милиарди от всякакви стоки и услуги, които може да си представите – бижута, сувенири, церемонии, дрехи, аксесоари, храни, напитки ...

И всичко останало, създадено и продадено в името Господне.

Амин.

Блажени вярващите ...
потребители на стоки и услуги.