New Week, New Inspiration!

Понеделник, 08.30 ч.

Градът е събуден с кафе, ръмжащи мотори и хора с понеделнишки изопнати лица.

Тичането в парка тъкмо е свършило. 

Любимото парче от iPoda e превъртяно няколко пъти.

Фрешът е изпит. 

Малко йога усмивки пред огледалото за настройка на съвършеното понеделнишко mojo. 

Остана ли нещо несвършено?

Май няма причина за отлагане на делничните задачи от дългия списък за седмицата.

Време е.

“За какво?” -  би попитал мечо Пух.

„Време е за шоу!” - би отговорил жабокът Кермит.

Тези двамата ги обичам по равно, много.

Тяхната философия като че ли идеално се вписва в моята понеделнишка нагласа.

А именно.

Да не приемаме твърде сериозно ... нищо, ама съвсем нищо. 

Разбрахте ли ме?

Не си струва. Нито сълзите, нито тревогите, нито безсънните нощи.

Всичко, което си струва, като че ли,

остава,

безспорен Лидер №1

НАШАТА УСМИВКА :)

„Ама нищо друго ли?” - пита някой понеделнишки  изнервен делови човек.

„Е, добре де. И да не забравим да поздравим Слънцето.” – добавям великодушно.

„Ами шефа? Да го поздравим ли?”

„Разбира се. С най-широката си усмивка!”

Jimi King от RadioTunes сякаш потвърждава моята понеделнишка философия с едно парче на Blank&Jones  с многозначителното име Feel The Sunshine ...

Захвърлените кални маратонки от сутрешния крос ме умоляват да ги измия. Добре, де ...

Честита Нова Седмица! 

на всички, понеделнишки разсънени с каквото трябва.