Wrong! Wrong! Wrong!

„Проба? Грешка!” 

Като че ли това е моделът, по който ни управляват правителствата от две десетилетия насам.  

И какво правим ние, лабораторните животни, въвлечени в експеримента, наречен „демократична държава”? Нищо, което да ни извади от лабораторията. 

Някой социално ориентиран мазохист тук ще възрази:

 „Е, нека нямаме прекалени очаквания. Все пак демокрацията ни е доста млада и зелена. Търпение.” 

Търпение ли? 

Тук чашата на моето гражданско самосъзнание прелива. 

Никакво търпение вече! Нито ден. Никакво мълчание. Никакви кредити на доверие. Никакви осемстотин, нито сто, нито ден толерантност към хората с държавните лимузини, облечени в бляскявите доспехи на властта, които си въобразяват, че могат да ни поучават.

 Не ме интересува кой бил стоял зад протестите срещу правителството на Орешарски.Нито името на кръговете, нито на хората, които си въобразяват, че организират нещо. 

Вече не ми пука и за новия бюджет. 

Честно.Защо ли? 

Защото, такива неща се случват там, където всичко е погрешно. 

Като се започне от мислите в главите на хората, стремежите, мечтите, плановете, ценностите и се стигне до делата им – какво правят, как работят, как почиват, как възпитават децата си, как се отнасят към старците, каква музика слушат, какви книги четат, как шофират по пътищата, как паркират, хвърлят ли си фаса през прозореца на колата и балкона, искат ли да пушат навсякъде, искат ли да станат най-добри в нещо, искат ли да имат живот,

 ИСТИНСКИ СВОБОДЕН ЖИВОТ НА ВЗАИМНО УВАЖАВАЩИ СЕ ИНДИВИДИ В ПОДРЕДЕНО ОБЩЕСТВО С ЦЕННОСТИ?

  

Всичко друго без това с главните букви е грешно, създадено от грешни хора, с грешно мислене, с грешни ценности на грешно място.

 Не ми се пише повече за грешни неща. Предпочитам да слушам парчето на Depeche Mode до втръсване, за да не забравям, нито за миг, нито дори за секунда, къде се намирам, къде живея.