картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

събота, 26 януари 2013 г.

My God, Internet



Очевиден е интересът ми към всичко, случващо се в екосистемата Интернет.

Причината за любопитството ми е съвсем тривиална – присъствах като зрител на раждането 
След това тихо, почти тайно, безшумно раждане, животът ни започна да се променя, - бавно, необратимо, решително.   
Най-старите и улегнали  наши навици, един по един се предадоха на новите завоеватели – електронните услуги.
Постепенно изчезнаха цели професии – машинописка, телефонистка, пощальон, деловодител. Появиха се нови, някои с трудни за произнасяне имена   уеб дизайнер, фронт енд  дивелопър, солюшън архитект.

Имаше За и Против новото. Както винаги.

Невидим, но осезаем, новият Спасител, нашият дигитален бог, Интернет завладяваше нови и нови територии, привличаше все повече души в своята виртуална енория.
Мнозина потърсиха спасение и утеха. Самотни сърца, скучаещи домакини, някои - търсещи развлечения, други - жадни за знания, трети - любопитни за новини и клюки; 
хора, петимни за слава и популярност, добронамерени и злонамерени, 
хора всякакви и отвсякъде...
Всички се втурнахме към широко отворените двери на храма дигитален.

Предприемчиви люде и компании провидяха златото в тази безкрайна, огромна мина. Откупиха си участъци от нея, заградиха ги, поставиха огради и пазачи, въведоха такси за вход.

Ден след  ден, виртуалният храм, свободният Нов свят, изграден от пиксели се превръщаше в територия за завладяване, частна собственост, разделена на малки и големи парцели. 
Преминаването през едни стана забранено. 
През други – опасно, проникването е на собствен риск.
А за неоторизиран достъп до трети – може и в затвора да те хвърлят. Тази мрачна перспектива прекърши духа на уеб активиста Аарон Шварц, който избра свободата на въжето пред затвора.

Не съм пророк, но ми се струва, че следващите кръстоносни походи, сражения и революции ще бъдат в Негово име, в името Господне, 
на новия Бог - Интернет.
Кръвта, обаче няма да е дигитална, а ще бъде съвсем истинска. 
Както винаги.
И тази свобода няма да бъде отнета лесно и без жертви. 
Както винаги.



Няма коментари:

Публикуване на коментар