Brand New World

Новите неща са привлекателни с вградените в тяхната „новост” очаквания за промяна

 

 

Прекрачвайки незабелязано времето от две столетия... О, не, не само столетия, - всъщност прекрачихме цели хилядолетия.  
Беше вълнуващо, нали? Преди, вече - 13 години.

Тези вълнения отминаха.

Прекрасният Нов Свят, изграден от пиксели е факт.

Постоянно се питам -

„Как сме живяли без Гугъл преди?”

После си отговорям -

„Ами, живеехме си ...”

Питам се често и -

„Какво му е прекрасното на нашия прекрасен нов свят?”

Отговарям си –

„О, толкова много неща!

Например  - интернет, iPad, смартфоните, умните коли, които те паркират с бутонче и още много, мноооого други неща.”

„Е, добре, но това са все разни удобства и джаджи.

И преди е имало подобни неща – носилки, на които са разнасяли царствените особи, после – луксозни каляски, свръхбързи куриери и кораби и така нататък. По същество нищо не се е променило в този измислен „нов” свят.

Това си е същият свят под същата стара луна, както би казал нещо подобно Шекспир.” – не отстъпва в спора моят агностичен двойник.

За добро или лошо, този безмилостен злодей, Агностика живеещ в мен, обикновено печели в спора.

И така, Прекрасният нов свят е точно толкова прекрасен, колкото и предшественика му - Добрият Стар Свят.

Променят се само джаджите, декорите на сцената.

Непроменен остава Главният герой, „народният артист”, самонареклият се „Негово величество” – Човекът.

Искате доказателства? Веднага.

За справка вземете която и да е от най-кървавите драми на Шекспир и Крими-секцията на който и да е от новинарските портали.

Все същото – битови драми, истории за кървави отмъщения, братоубийства, любовни трагедии.

Лично за мен, Прекрасен би бил светът, в който човекът най-сетне се е превърнал в създание, завършило своята духовна еволюция.

Същество, неподвластно на крайни емоции.

Същество, лишено от всякакви амбиции за власт и духовно надмощие.

Без - чудовищно голямо его в това тяло-черупка.

Без - алчност без граници.

Ето така си представям Прекрасния Нов Свят – свят с Прекрасен Нов Човек.

Тъжното е, че това е просто една утопия.

Идеализъм – без граници.

За илюстрация на моите разсъждения, горе - като главна тема, избрах фрагмент от персонаж на спиращия дъха филм „Фантастичната планета”, създаден в сътрудничество на именития френски илюстратор Роланд Топор и режисьора Рене Люлу в далечната 1973 година.

 

Трейлър към филма, тук