The Way of Tea

„Някои дни са хубави на вкус, а други на пипане”, както казва Рей Бредбъри, но без съмнение, всички дни са добри за пиене на чай. Още по-хубаво е чай с хубава книга. А какво ще кажете за чай с книга за чая? Обичам хубавия чай, обичам  и книгите.

Случи се така, че и двете „обичам” наскоро се срещнаха на едно място,  в книгата на Учителя Лам Кам Чуен „Пътят на ЧАЯ/ Възвишеното източно изкуство за пиене на чай”. Книгата е  преведена на български (от английски Димитър Добрев) с прекрасно оформление от издателство "Елементи". Акцентът в книгата са китайските традиции в отглеждането, приготвянето и сервирането на чай. Освен кратка история на откриването и триумфалното шествие на чая в целия свят, в книгата има много полезни факти за основните видове чай, за влиянието им върху здравето, съвети за приготвяне на чай, за избиране на чаени съдове, за поднасяне на чай, за правилно и неправилно пиене на чай и още интересни истории и легенди, много снимки и илюстрации.

Легенди за чаените листа

Откриването на чая се свързва с името на прочутия китайски император Шен Нунг, управлявал в продължение на 17 поколения преди 2700г. пр.Хр. Той бил задълбочен изследовател на билките, почитан от лечители и аптекари. Древна легенда разказва как веднъж, уморен от работа той решил да си почине и запалил огън да си свари вода.  В гърнето паднали листенца от близкото дърво. Шен Нунг изпил водата заедно с листата и след малко се почувствал свеж и ободрен. Той събрал листа от същото дърво и ги занесъл да изучава свойствата им.  Затова и напитката получила името S’ha, което  означава „опитвам”, „изследвам”.

Друга легенда за чаените листа се свързва с индийския будистки монах Бодидарма (Бодхидхарма), основателят на дзен будизма.  Той емигрирал от Индия в Китай и в планината Суншан създал манастира Шао Лин. Учейки монасите на медитация, той се зарекъл, че ще съзерцава една стена 9 години, но на втората нощ заспал. Щом се събудил, толкова се разгневил, че откъснал клепачите си и ги стъпкал на земята, за да не заспива повече. След време на това място израстнало чаено дърво с листа, които даряват бодрост и дълголетие.

Чаеният учен Ло Ю

Според преданията един монах намерил изоставено бебе насред високите тръстики  в едно езеро и го отнесъл в манастира.  Монашеството не било призвание за малкия Ло Ю и на 12 години той избягал от манастира. Срещнал хора, които му помогнали да развие литературните си дарби, но на 21 годишна възраст той решил да посвети живота си в изучаване на чая.  Всичките си опити, наблюдения и знанията от прочетените свитъци, той пренесъл в знаменития си трактат за чая S’ha Ching (“Ча дзин”, Чаеният канон). В него подробно се описва производството на чай, районите на неговото отглеждане, качествата на чая и начините за приготвяне на напитката. Посвещението му на изучаването на чая било толкова силно, че той отказал на императора предложената служба в администрацията на двореца.

Обичаи и символика

Пиенето на чай в Китай  постепенно се е превърнало в социално събитие, с  ритуали и церемониалност, които понякога носят важни послания и правят излишна размяната на думи. Например, селския обичай при сватосването изисквал семейството на младежа да изпрати сватовница с чаени дарове в къщата на избраната девойка. Според традицията, семейството на девойката приготвя чай и разговаря със сватовницата. Ако домакините изпият приготвения чай това означава съгласие с предложения годеж, ако чаят остане недокоснат, означава отказ от сватосването. 

При друг обичай, когато се иска прошка от по-възрастен човек, по-младият приготвя чай и му го поднася коленичил. Ако по-възрастният отпие от чая, означава, че приема извинението, ако остави чая, означава, че не се дава прошка.

Изкуството за приготвяне на чай

За хубавия чай не е достатъчен само качествен сорт чай. Важни са водата, каната, купичката и начинът по който си взаимодействат. Според китайската поговорка „Водата е майката на чая, каната е бащата, а въглищата са приятел на чая”.

Ще добавя и друго. Нарича се „състояние на духа”.  Още и моджо (mojo) или изкуството да се превърнем в ободряващ целия свят лековит чай, още преди да сме отпили първата глътка.