MELANCHOLIA

Мисли и чувства за филма „Меланхолия”

Филмът на Ларс Фон Триер, определено не е химн за човека. 
Нито Ода на радосттта от живота. 
Той е точно това, което казва че е – МЕЛАНХОЛИЯ. 
Онова състояние, което ни обзема, когато си дадем почивка от позитивната нагласа, която всички модерни гурута в един глас ни набиват в главите. 
Не можем да бъдем позитивни непрекъснато. 
Неестествено е. 
Нормално е понякога да бъдем тъжни, гневни, дистанцирани, нещастни, дори разплакани. 
Позитивното и негативното са в нас. И всяко едно постоянно преминава в другото. Като Ин и Ян. Като две сестри, различни и обичащи се в своята различност.  
Клер  с топлата усмивка, очарователно пресъздадена от Шарлот Гинзбург и Джъстин с ледения поглед и блестящата игра на Кирстен Дънст.

Картините, които се редуват една след друга са толкова експресивни - ту монохромни, ту искрящи от светлина и цветове, запомнящи се, засядащи в съзнанието. 
Музиката на Вагнер е необходимото и достатъчно условие за фон на филма. Действието, което изглежда мудно, възнаграждава с неочаквани, резки завои  в наглед предвидимия развой на събитията.

Кога можеш да си позволиш да бъдеш себе си, да пуснеш на свобода всички дяволи, заключени  с оковите на благоприличието и да си вземеш вана на собственото си сватбено тържество?

Кога си свободен да правиш каквото ти се иска, а не каквото трябва?

Кога можеш да кажеш на шефа си, че го презираш, защото е задник, веднага след като ти е предложил повишение?

Никой, уви, не е чак толкова свободен. 
Освен, пред прага на смъртта, пред абсолютния край на всичко на тази „жестока” планета. 
Когато нямаме нищо повече за губене, само тогава можем да бъдем истински свободни. 
Очевидно, това е проклятието да бъдеш човек. 
Клето същество, разпънато на кръст между „искам” и „трябва”. 

Предполагам, всеки пречупва през своя поглед посланията на филма и съпреживява меланхолията на Ларс Фон Триер по своему. 
Казват, че идеята на филма се е родила докато се е лекувал от депресия, а образът на Джъстин материализира негови лични преживявания и усещания.  
Лично на мен, филмът въздейства на всичките ми сетива, дори като мирис и вкус. Не се почувствах депресирана. 
Не изпитах дори меланхолия. 
Усещането беше по-скоро разтърсващо, завладяващо, вдъхновяващо.  
Емоционален трус от действието на вулкана „Изкуство”.