BLOGS ARE...

За какво са блоговете?

Най-вече за задоволяване на графоманските ни наклонности и вроденият интелектуален инстинкт за публична изява.

Какви блогове се четат най-често?

За политика – темата винаги е привличала вниманието на най-широките маси. И в най-затънтеното родопско село да отидете, винаги можете да разчитате на тази тема, за да завържете разговор с местните. За сведение, това е валидно не само у нас. Бабите в Малта или в съседна Македония, също са много ентусиазирани на тема политика и с удоволствие сами я подхващат след като ви упътят за супермаркета.

Кулинарни – хапването винаги е с приоритет. „Оставете ме на мира с вашите глобални проблеми! Искам само да ям, ям, ям.” Какво друго е по-важно освен яденето? „Моята рецепта е най-хубава, най-здравословна, най-красива”. „Не, не, чакайте аз да ви кажа как се прави това”, пишат Анито, или Нелито по форумите на кулинарните блогове. И все пак, кулинарните блогове са много хубаво нещо. Нека се множат!

Рекламни – като допълнение към професията, или заниманието, което е източник на доходи на блогъра. Тук се наблюдава голяма поляризация – блогърът разкрива своите специфични професионални познания, опит и наблюдения с всеки, който пожелае да прочете за това. Тези блогове съдържат сочна сърцевина и богато хранително съдържание за вечно гладния за идеи и познания ум. Другата разновидност на тези, са блогове, създадени с рекламна цел, която така и не постигат. Кухи, празни откъм съдържание и идеи, визуални пространства, запълнени с думи, които се удрят една о друга и така и не успяват в крайна сметка да се подредят стройно в някаква мисъл или значимо съдържание.

Класически графомански – идеята е „Обичам да пиша и ще пиша, пък дори и да нямам какво да кажа. Ще го напиша това дето си го мисля, пък да става каквото ще.” Намирам го за напълно безобидно и безвредно занимание за свободното време. Живеем в свободен свят, все пак. Нека всеки се изкаже. Да не би родните журналисти да пишат по-увлекателно, или по-правдиво, или по-смело да излагат идеите си. Не мисля. Има блогове на неизвестни автори, които са значително по-интересни за четене от повечето ежедневници с високи тиражи. Привличат погледа със  спонтанността на реакциите по широко обсъждани теми, а понякога тъкмо с неочаквани теми.

Маняшки – от мания, обсъждат теми от любими мании по коли, мотори, музика, технологии и джаджи. Полезният им коефициент е толкова по-висок, колкото е по-висок коефициентът на полезни знания и умения на блогъра. Харесват ми заради ентусиазма и свободния обмен на идеи и ноу-хау. Маняците в умерени дози са интересни по принцип.

Чисто търговски – Блогърът подхвърля малка примамка по интересна тема и тъкмо да навлезеш в същността на нещата и хоп следва „любимото” съобщение – „Повече информация, можете да намерите в моята нова книга по темата, която може да закупите от Amazon.com само сега с 5% отстъпка.” Следва линк и клик.