What about the ENVIRONMENTALISM?

“Environmentalism” няма буквален превод на български.
Предлагам смислов, не филологически превод на термина
 – глобално движение за запазване на околната среда (и живота на нашата Планета).

Движението е по-старо от науката „екология”.
Науката официално възниква в 70-те години на ХХ век. Според wikipedia, общественото съзнание за значимостта на отношението ни към околната среда, наричано “Environmentalism” има своите документирани образци още в VІІ век във Великобритания (676г. — Cuthbert of Lindisfarne въвежда законови разпоредби за защита на птиците на островите the Farne Islands (Northumberland, UK)

Проследявайки историята на движението няма как да не забележим, че следите водят все към цивилизовани, впоследствие индустриално развити страни.
Логиката на елементарното мислене би ни подсказала, че развитите страни са развити във всяко отношение, че дори и нещо повече – те се тревожат за глобални проблеми на цялата планета.
Дълбочинното мислене обаче би ни отвело в друга посока.

Имат ли нужда индианците от достиженията на науката Екология и от движението “Environmentalism”?
Или тибетците, или други народи, считани високомерно от нас за „примитивни”, или презрително наричани „страни от третия свят”.
Има ли някакъв шанс Третият свят да е в нещо по-добър от Първия, белия, цивилизования свят?

Има, и разликата се нарича “Environmentalism”.

Ако живеехме с повече глобални мисли в съзнанието и с повече уважение към паяците, пеперудите, дърветата и реките.

Ако една кола ни беше достатъчна.

Ако не сменяхме мобилния си телефон през няколко месеца, за да сме в крак с модата.

Ако отказвахме да използваме предложената ни найлонова торбичка в магазина.

Ако изхвърляхме старите батерии, бутилки и хартия в специалните контейнери за тях.

Ако учехме децата си да спират крана на чешмата докато си търкат зъбите с четка.

Ако използвахме повече слънчеви батерии.

Ако си купувахме повече Prius вместо Audi A6.

Ако пиехме повече прясна вода, вместо Кока Кола.

Ако правехме повече истински градини със зеленчуци, вместо виртуални.

Ако приемем,
че Животът е най-важното нещо за нас,
онова което трябва да оставим на децата ни
 – чисти въздух, вода, храна и небе, и море и реки, годни за риба и за къпане...
Тогава?

Просто нямаше да има нужда от “Environmentalism”.