Calm Your Soul

За тревожността на душата

Размисли в края на годината, допълнени със стиховете на суфита  Руми

Каква година!

Тревожна, смутна.

Белязана... с предчувствие за заплаха от  приближаващия край на нещо познато, което не e било непременно хубаво, но уютно предвидимо.

В последните месеци имам усещане за хаос.

Сякаш изнервен играч на шах гневно е преобърнал дъската с наредените за партия фигури и всички недоумяват какво ще стане сега. Ще има ли нова партия шах, кои ще са играчите, ще се играе ли въобще шах някога?

Към личните ни драми и ежедневни тегоби добавихме нови тревоги за това накъде върви света. Тревогите станаха твърде много.

Стига толкова!

Вместо да чета тревожни репортажи избирам да чета поезия и вдъхновяващи книги, да слушам музика, да гледам филми.

“За този свят от прах защо се тревожиш?”

На този естетически пир, каня всеки, който изпитва моя глад за най-добрата храна за духа да споделим това преживяване.

Ето и първото блюдо, изящно сътворено от персийския поет  Джелаледдин Руми

Ти се тревожиш твърде много

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Твърдиш,

че те зашеметявам.

За невинното главоболие тогава

защо се тревожиш?

Твърдиш, че съм твоето красиво лунно лице.

За циклите на луната

и отлитащите години

защо се тревожиш?

Твърдиш, че съм източникът на твоята страст,

аз те вълнувам.

За това, че Дяволът си играе с теб

защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Погледни се,

виж в какво се превърна.

Сега си поле от захарна тръстика,

защо ми показваш това сърдито лице?

Твърдиш, че те стоплям отвътре.

Защо е тогава тази хладна въздишка?

Ти изкачи покрива на Рая.

За този свят от прах защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

В ръцете ти тежат

различни богатства.

За бедността

защо се тревожиш?

Ти си Йосиф,

прекрасен и силен,

непоколебим в своята вяра,

всички в Египет се опияниха

заради теб.

За онези, които са слепи за красотата ти

и глухи за твоите песни

защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Видя силните си страни.

Видя красотата си.

Видя златните си криле.

За всичко по-незначително

защо се тревожиш?

Ти си наистина

душата на душата, на душата.

Ти си сигурността,

подслонът за духа на възлюбените.

О, султанът на султаните,

за всеки друг цар

защо се тревожиш?

Бъди безмълвна като риба

и влез в това приятно море.

Сега си в дълбоки води,

за изгарящия пламък на живота

защо се тревожиш?

Превод от английски: Мария Попова

Източник: public-republic