картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

четвъртък, 31 декември 2015 г.

Be Yourself!


Календарът е едно от нещата, върху които нямаме власт.
Също, не можем да заповядваме на природата – кога да грее слънце, кога да вали сняг.
Повечето хора приемат тези сурови истини без капка съмнение в тяхната безусловност. И примирено изживяват дните си до последния залез без нито веднъж да се опълчат или да се разбунтуват срещу тази конвенция.
“Какво да се прави? Така е било, е, и така ще бъде.” – категорични са всички здравомислещи.
Точка.

И все пак.
Ами само ако си представим ...

Не, не съм се побъркала, не говоря за вечен живот или за начин да накараме снегът да завали ей сега, в тази минута.
Говоря за всички неща с, които се примиряваме   или приемаме за даденост;
За съзнанието, че имаме ограничени възможности;
За ленивите убеждения, че всичко е такова, каквото е, и които ни тласкат да живеем впили нокти в съмнителната сигурност на рутината.

Примирението със статуквото е вид смърт за всяка мечта и надежда.
Сдобива ли се Пепеляшка с всичко, което заслужава да има?
Кристални пантофки, каляска и принц?
И още как!
Защо успява?
Защото се измъква от пепелта и приема предизвикателството да бъде принцеса, макар и до полунощ. И ако нямаше дързостта и куража да си върне кристалните пантофки и да бъде принцеса за цял живот, тя щеше да си остане и да остарее като Пепеляшка.
Приказката на братя Грим е просто една сантиментална история за силата на нонконформизма.

За щастие, има една реална, невнушителна  част от нашия биологичен вид, която никога не се примирява и не се уморява да задава въпроси, да изследва, да се съмнява. В тази достойна извадка от нашето човечество присъстват учени, изобретатели, творци, борци за свобода и ентусиасти, които прелитат над делничното като Питър Пан, превръщайки най-скучното събрание в приключение от Невърленд.

Тук идва и моето новогодишно пожелание

Никога да не се страхуваме -
Да се съмняваме
Да задаваме въпроси
Да изследваме света
И най-важното -
Винаги да бъдем себе си.

Кой знае какво можем?
Ние. Само ние и никой друг.
Остава само да проверим докъде можем да стигнем, търсейки отговора.

Нека и през Новата Година не спираме да търсим и намираме себе си.
Да бъдем!




Няма коментари:

Публикуване на коментар